Laura Ashley, която не желае да работи пред съпруга си (1 част)
Laura Ashley – от „римска ваканция“ до английски бизнес (2 част)
През 60-те години светът полудява. Поне така мисли Лора за хората в Лондон… и за минижупите…
“Трябваше да направя нещо, което е напълно различно, защото в сърцето си бях убедена, че не това искат повечето хора. Усещах, че повечето хора искат да отглеждат семейства, да имат градини и да живеят хубав живот. Те не искат да ходят в нощните клубове всяка нощ.”
Лора е млада, достатъчно чувствителна, за да бъде докосната от новите тенденции, но и достатъчно зряла, за да усеща опита и отговорностите. Тя не изпитва привързаност към вещи и не се стреми към материални удобства. Не приема т.нар. “женско освобождение” и идеята, че жените искат да бъдат освободени от дома, я шокира. Напротив – точно там те могат да намерят пълно удовлетворение. Лора не вярва и в свободната любов, в развода или друго влияние, което би могло да отслаби семейните връзки. Запазването на семейството за нея е най-важната цел.
Но в бизнеса Лора е авторитарна. Тя вярва, че това е единственият начин да е успешен ръководител. Никой от подчинените не се обръща по име – за тях тя е мисис Ашли или Ел Ей.
След като се местят в Уелс, Лора трябва да реши къде ще учат децата, които вече са почти тийнейджъри. Записва ги в най-близкото училище. Лора и Бернард нямат амбиции относно образованието на децата си. Те вярват, че животът и опитът са най-добрите учители. За съжаление, децата са нещастни в новото си училище. Подиграват се на акцента им, присмиват се на родители им… Учителят на Дейвид завързва лявата му ръка на гърба, за да го накара да пише с дясната, повтаряйки, че левичарите носят сатаната в себе си. Самата тя левичарка, Лора разбира трудностите на детето си. Въпреки желанието да махне децата от там, семейството не разполага с достатъчно средства за частно училище.
“Майка ни просто искаше да сме щастливи. Ако не харесваше учителите, ми позволяваше да ги сменя”, разказва Ник.
Децата осъзнават, че за родителите им бизнесът е на първо място и се възползват от това. Сменят училища, отсъстват често. Най-голямата слабост на Лора са децата й и, чувствайки се виновна поради липсата на време за тях, често им угажда. Бернард ревнува съпругата си от времето, което отделя за децата, и непрекъснато поставя нови изисквания пред нея.
Едно от постоянните му желания е да имат нов дом или нова фабрика. През 1964 г. той се оглежда отново и за двете. 40-годишната тогава Лора е бременна за четвърти път. Лесно откриват новия си дом – фермерска къща от 18 в. с обор за животните им и 80 акра земя. Фермата е разположена на високо в Уелс, на диво и изолирано място. Най-близкото селище е на две мили. Годините, прекарани там, са едни от най-щастливите за семейство Ашли. В тази къща те организират много партита – почти единственият период, в който имат време за социален живот, който не е свързан с бизнеса.
Малко след като се местят в къщата, се ражда Ема. Тя се появява в изключително напрегнат за бизнеса момент и Лора не може да си позволи да остане вкъщи с нея. Парадоксът е, че работата, която издържа семейството, пречи на семейството да функционира нормално. Въпреки малката Ема, Лора е във фабриката от сутрин до вечер. Помага с всичко – принтове, контрол на качеството, пакетиране, изпращане, рязане, смесване на цветове… В същото време стриктно следи за малките детайли – например никога не пропуска рожден ден на служител и винаги му носи торта. По това време откриват столова за всички работещи, в която се сервира домашна супа, плод и още няколко ястия. Тези, които живеят далеч, имат осигурен безплатен транспорт. Ако Лора забележи, че някой служител носи вехти дрехи, веднага проверява заплатата му и разговаря с него за семейното му положение. Винаги търси начин да увеличи възнаграждението му. Всички служители усещат, че тя е искрено загрижена за тях.
Първият магазин на Laura Ashley в Лондон не привлича клиенти. Всъщност хората мислят, че това е просто мострена зала и подминават. Недоразумението кара Бернард да се обърне към силата на рекламата. Правят снимки с най-популярната дълга рокля на Laura Ashley. Бернард разлепя сам плакатите из Лондон и резултатът е светкавичен – започват да се тълпят хора, образуват се опашки. Интересът привлича вниманието на вестниците и Laura Ashley става любимка на модните редактори.
“Често създавахме дрехи по поръчка. Питаха ни дали имаме нещо, отговаряхме положително и на другия ден вече беше в магазина.”
Марката Laura Ashley е бизнес без строга йерархия, който носи усещане за семейство. Лора и Бернард работят по същите задачи като останалата част от персонала, обличат се по същия начин, децата посещават същите училища, всички се хранят в столовата… Затова не е учудващо, че получават насреща лоялност и желание за успех.
Успехът на магазина в Лондон обаче не носи очакваното щастие за Лора. Честите пътувания до столицата значат по-малко време с децата. Макар Лора да има пълно доверие на хората, които се грижат за тях, тя вярва, че мястото на майката е до децата… и страда.
За да може да ръководи по-лесно бизнеса, семейството купува къща в Лондон. Грижейки се за две къщи, деца и разрастващ се бизнес, Лора е на ръба на изтощението. През есента на 1969 г., вече на 44 години, тя разбира, че е бременна отново, но последва спонтанен аборт. Преживяването я съсипва емоционално и физически. За пореден път обаче тя не разполага с никакво време да се възстанови – бизнесът не може да чака. А огромният световен успех вече чука на вратата…
Следва продължение…
