В края на 80-те години на 20 в. принцеса Даяна решава да посети фабрика в Уелс.
Фабриката произвежда тапети и е част от световноизвестното семейство Laura Ashley. Освен с висококачествен текстил за дома, марката се свързва и с дамска мода. Дрехи и аксесоари с етикет Laura Ashley присъстват в гардероба на кралското семейство и са любими не само на принцеса Даяна, но и на поколения англичанки.
Младата лейди Даяна Спенсър още от 14-годишна пазарува дрехите си от Laura Ashley. Срамежливата годеница на принц Чарлз е очарована от премерените, женствени и класически дрехи на марката. Дори и след сватбата, принцеса Даяна остава вярна на Laura Ashley.
“Това е една история за огромен успех”, казва принцеса Даяна по повод посещението си във фабриката.
Но Laura Ashley е повече от легендарна марка.
Това е история за сбъднатата мечта на една обикновена жена – да бъде майка, съпруга, творец и предприемач.
Тук е Лора Ашли.
На 7 септември 1925 г. в Уелс се ражда Лора Маунтни, кръстена на своя баща. Безкрайно щастлив да има дете, през първата година младият татко й носи всеки ден по един малък подарък. Докато Лора расте, започва все повече да прилича на майка си – с тъмна коса и светла кожа. В един момент хората дори започват да ги мислят за сестри.
На 4 години Лора се мести заедно със своето семейство в Лондон. За кратък период от време в дома се появяват още двама шумни братя и прохождаща сестричка. Още тогава Лора установява, че умението да намира спокойно и тихо място е тайната на нейното оцеляване.
На 28 години г-жа Беси Маунтни вече е майка на 4 деца и животът никак не е лек за нея. Синът й Тревор е проблемно дете с жълтеница, херния и затруднения с храносмилането. Два пъти седмично се налага да го води в болница в Лондон за изследвания и лечение. Така започват посещенията на Лора в къщата на леля Елси. Не само че там открива спокойствието, от което се нуждае, но и възниква силна връзка между двете. Не след дълго Лора вече има своя спалня там. Леля Елси запознава Лора с магията на четенето, заедно с чичо Айвър работят в градината, показват й изящно ръкоделие, демонстрират добър вкус и аристократично присъствие. Лора се чувства толкова добре в компанията им, че те изявяват желание да я осиновят – капката, която прелива чашата за г-жа Маунтни и посещенията са прекратени.
Лора не е щастлива вкъщи, не е щастлива и в училище. Каменните подове, застоялият и прашен въздух, стаите, напомнящи за затвор, я подтискат. Тя расте в ужас от паяци и мишки, които е убедена, че живеят между училищните стени. За нея дните в училище са единствено агония. Често се случва да се прибира вкъщи за обяд, за да открие, че майка й все още дори не е напазарувала. Други неприятни спомени от детските й години са моментите, в които г-жа Маунтни я изпраща на училище с набързо ушита през нощта рокля, чиито ръкави падат през деня. Въпреки всичките си страхове и притеснения, Лора не е срамежлива. Като най-голямо дете, тя е свикнала да се грижи за останалите и да бъде тяхна опора.
“В момента, в който спрях очите си върху него, знаех, че това е мъжът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си.”
По време на Втората световна война Лора среща Бернард Ашли. Те са напълно противоположни и никой не вярва в тяхното съвместно бъдеще. Бунтовник, подлагащ под съмнение всичко, Бернард открива в Лора безусловна подкрепа и човек, който ще остане с него до самия край.
“Тя се отнасяше с мен като с крал, винаги. Беше изключителен случай на любов.”
След задължителната военна служба Бернард се оказва в положението на хиляди други млади мъже – отчаяно нуждаещ се от работа и без никакви специални умения. Работи като чиновник в компания за бои (но скуката от броенето на кофи с боя му пречи да остане повече от 6 месеца), занимава се с внос и износ, където се задържа дори по-малко. През повечето време го издържа Лора. Очарован от Хемингуей, неговото желание е да стане писател. Започва да си води дневник в търсене на вдъхновение, но нуждата от редовни доходи стои все така на преден план. Постъпва в малка инвестиционна фирма, където се задържа 4 години. Там научава ценен урок – необходими са пари, за да правиш пари.
След години планове за съвместен живот и неувереност от страна на Бернард, двамата с Лора най-после се женят в един мразовит февруарски ден през 1949 г. Същата тази сутрин Бернард прекарва в каране на мотор, докато се опитва да изтрезнее след ергенското си парти. Но го очаква неприятна изненада – макар да е поискал от всички гости единствено чекове, с които да заминат на меден месец, събраната сума стига единствено за 3-дневна почивка в близко градче. Бернард моли родителите си да му заемат тяхната кола, с която да отпътуват. Категоричният им отговор “не” показва на младото семейство, че от сега нататък ще се справят сами. Борбата за пари и по-добър начин на живот тепърва започва.
След като се установяват в третия си дом под наем – необзаведен апартамент в лондонския квартал “Пимлико”, Лора започва да си търси работа. Тя възприема себе си не просто като домакиня, но и като “закрилник на съпруга си”. Затова работният график трябва да й позволява да отива в службата, след като е изпратила Бернард… а и да се прибира преди него. Не само, за да успее да свърши домакинските си задължения и да го посрещне с току що сготвена вечеря. По-важното е той изобщо да не разбере, че тя ходи на работа.
Лора започва като секретарка в отдела по ръкоделие в централата на Националната федерация на женските институти. Работещите с нея я описват като перфектна – работоспособна, организирана, спокойна и винаги безупречна. През тежките следвоенни години Лора шие сама дрехите си. Всъщност тя разполага едва с няколко базови тоалети, които умело преобразява с различни аксесоари. Всички около нея я смятат за привлекателна и добре поддържана жена, която ползва единствено малко сенки и червило. С приятелки разговаря за “момичешки неща”, като козметика и готварство, но никога не разкрива себе си и мечтите си, не споделя своите притеснения. Като затруднението й да забременее, въпреки огромното желание за деца. Години по-късно споделя следното с дъщеря си:
“Влюбваш се, за да имаш деца, поне за мен това е единственият смисъл на света. Защото, ако обичаш някого толкова много, естествено, че ще искаш дете от него. И инстинктивно си привлечена към мъж, който е достатъчно силен, за да сподели грижите по детето.”
Друго притеснение на Лора е как да успокои тревожния си съпруг. Той пише по цели нощи – кратки разкази, статии за списания, малки скечове за хора, които среща през седмицата. Но единствената отсрещна реакция е отказ да бъдат публикувани. За него обаче вълнуващият живот е по-важен от правенето на пари. Макар да е достатъчно умен да знае колко важни са парите, все пак най-големият му страх остава перспективата за скучен живот. През първите години от брака им Бернард е убеден, че именно в писането се крие тайната към неговия мечтан творчески живот. Денем работи в инвестиционната фирма, която единствено успява да го убеди, че не желае да работи за друг. Семейни приятели помнят, че в онези години той непрекъснато обсъжда различни идеи и повтаря как някой ден ще правят нещата по техния начин. Бернард обожава джаз и обмисля да ръководи верига джаз клубове… или да продава туид в Америка…
Междувременно Лора сменя работата си и става секретарка в друга организация, като непрекъснато се записва и в различни курсове. През март 1952 г. Женският институт организира голямо изложение на ръкоделия в музея. Лора решава да участва с пачуърк, за който иска да ползва платове с малки принтове, миниатюрни райета, цветя. След като обикаля магазините и не открива никакви интересни десени, се отказва.
Година по-късно Лора вече е бременна и се налага да почива колкото е възможно повече. Шиенето се превръща в основното й занимание. За първи път започва да обмисля как може сама да създава принтовете, от които се нуждае. Отговорът се крие в библиотеката – Лора заема няколко книги, свързани с оцветяването и принтовете върху текстил. Бернард също ги прочита и за месец създава шаблон за принтиране. Междувременно се свързва с преподавател от Колежа по изкуства в Челси, от който научава много за методите за принт. Това е началото.
Пролетта и лятото на 1953 г. остават в техните спомени като най-вълнуващото време от живота им. Бернард е в офиса през деня, а след това по цяла нощ експериментира, планира и конструира. Тъй като и двамата не умеят да рисуват, първо създават текстил на точки, райета и решетки.
Кухненската маса на семейство Ашли (която днес сама по себе си e знаменитост) се превръща в тяхната първа мини “фабрика” за принтиране върху плат.
Следва продължение…
