Дойде миналата година. Кихна и от носа му изскочиха шарени бонбони. „БЕС ПАНИКА САМО МАЛКУ ЕЛФСКИ СУПОЛИ“, съобщи една сутрин на кухненската маса.

Легендата твърди, че коледният елф пристига в семейството, изпратен от Дядо Коледа. Нашият дойде, след като децата го купиха от Пепко в края на ноември. „Виж, мамо, чувала ли си за този елф? Всяка сутрин прави номера из къщата. Супер ще е!“ И досега не знам дали тези пораснали вече деца вярваха, че елфът прави нещо сам. Или просто ми спретнаха номер. Но в онзи момент горчиво осъзнах нещо – след магията с Дядо Коледа и Феята на зъбките, още една нахлу вкъщи. Тази на елфа. И изобщо не се зарадвах.

Но миналият декември ни изненада.

„Казвам се Фисби и не съм вчерашен“

През 50-те години на 20 в. Карол Еберсолд е малко момиче, което получава коледен елф с името Фисби. Майка ѝ разказва, че това е елф, изпратен от Северния полюс. Карол израства с Фисби и когато се запознава със своя съпруг и създават семейство, взема със себе си малкия червен приятел. Двете ѝ дъщери и синът ѝ израстват с коледния елф. Когато на свой ред дъщеря ѝ Чанда създава семейство, най-естественото нещо за нея е в новия ѝ дом да съжителстват със свой собствен елф. И така идва идеята.

„Мамо, хайде да споделим с останалите нашата коледна традиция“, предлага Чанда Бел на майка си.

Карол, която цял живот е била майка и домакиня, усеща с всяка клетка на тялото си, че това е нещо, което просто трябва да направи.

Сядат на кухненската маса, майка и дъщеря, и започват да обмислят. След безсънни нощи и немалко спорове („Знаете как е между майки и дъщери“, разказва с насмешка по-късно Карол в интервюта) се ражда книгата в рими „Елфът на рафта: коледна традиция“.

Чудил ли си се някога

как Дядо Коледа знае

дали си добър, или лош,

всяка година, докато си малък?   

Така започва коледната история за елфа – дружелюбният скаут, който всяка нощ пътува до Северния полюс да докладва, а сутрин се скрива на ново място.

Всички издателства отхвърлят книгата. Семейната коледна история на едно напълно непознато семейство? Не, мерси.  

Но нека си спомним за Карол, която усеща, че това е нещо, което просто трябва да направи. Същото чувстват и трите ѝ деца, и техните половинки. Всички вадят кредитните карти, стига се дори до продажба на къща, за да се финансира тази лудост. Чанда Бел си спомня онова време, когато заедно със съпруга си – тогава учители с малки заплати, са толкова задлъжнели, че му споделя „Ако тази идея не сработи, един от нас ще свърши в затвора“.

През 2005 г. семейството издава 500 книги с подарък елф към всяка. Сестрата на Чанда, Криста Питс, се включва в семейния екип, поемайки маркетинга и продажбите. В началото продават на местни събития. От 2005 г. до днес са поръчани над 11 милиона книги в цял свят. През 2013 г. книгата е бестселър в Щатите. Elf on the shelf или Елфът на рафта става маркетингов хит. Създадени са стотици групи, страници, сайтове, в които хората ежедневно споделят „магиите“ или „белите“ на своите елфи. Малкото семейно начинание на кредит прераства в компанията Lumistella, която през 2023 г. декларира приходи от $ 100 милиона.

Критици има, разбира се.

„Имахме ли нужда от още нещо, което да тормози и без това изтощените през декември родители????“

„Сериозно??? Нормално ли е да поощряваме децата да вярват, че е ок някой да ги наблюдава и да докладва после на друг??? Все едно позволяваме на правителството да шпионира най-скъпото ни!“

„Какви коледни традиции, за Бога! Говорим за бизнес! Мръсен бизнес!“

Междувременно НАСА изпращат елфа в Космоса, така че спокойно можем да кажем, че традицията вече е извънземна.

Първи стъпки в семейната коледна традиция на Карол Еберсолд и Чанда Бел

1. Цялото семейство сяда и прочита книгата „Елфът на рафта“
2. Елфът се кръщава, с което официално става част от семейството
3. Всяка нощ елфът пътува до Северния полюс, а на сутринта застава на нов, таен пост, където следи кой е послушен
4. Задачата на децата е след събуждане да открият къде се е скрил
5. Елфът в никакъв случай не се пипа – неговата коледна магия е толкова крехка, че всяко човешко докосване може да я отнеме
6. Ако случайно го пипнете, има начин да го излекувате – оставете го за няколко часа близо до канела
7. Колкото и да му се иска, елфът няма право да говори с децата. Те обаче могат спокойно да му доверяват всичко
8. Щом настъпи Коледа, елфът се връща на Северния полюс
9. Пристига в семейството отново в края на ноември

Голямото „НО!“

В света на социалните мрежи Елфът на рафта отдавна не е просто малкият помощник на Дядо Коледа, който наглежда дали децата слушат. Той е ежедневно изпитание за въображението на родителите. Всяка вечер през декември майки и бащи по цял свят измислят зрелищни постановки, създават цели нови куклени светове, вдъхват палав живот на малката кукла. Дали е за коледно настроение? Дали е за децата? Или е за повече харесвания във Фейсбук?

Чанда Бел напомня основното правило на тази традиция – елфът е най-адаптивното същество на планетата. То идва в семейството само с една цел – да го направи по-сплотено, по-щастливо и по-присъстващо в офлайн реалността. Елфът става такъв, какъвто поискат неговите осиновители. Ако те си падат по белите и пакостите, той ще бъде най-големият палавник. Ако са спокойни и тихи, той ще се съобрази с това. Няма нужда от стрес. Само добро настроение. И една нова традиция, която всеки може да създаде по свой вкус и подобие.

Как мина първата година с нашия елф?

Ако има нещо, което можем да кажем за нашето семейство, то е, че рядко следваме правилата (защото обикновено не ги знаем). Така се получи и с нашия елф. Първо – той още няма име. Дори не знаехме, че трябва да има. Второ – не бяхме информирани, че не се пипа и децата не спряха да го разнасят през целия декември къде ли не (най-често върху гърба на котката). Възможно е това съвсем да е унищожило коледната му магия и затова да не върши нищо сам, без моя помощ. Трето – когато настъпи Коледа, не го пуснахме да замине на Северния полюс. Вместо това децата му направиха легло от кашон, купиха му мече и лятна пижама.

Но изпълни най-важната задача. През декември – месец, който знаем, че трябва да е най-хубавият, но е толкова натоварен и изморителен за децата – всяка сутрин се будихме с нетърпението да видим какви ги е свършил този елф. И без значение дали си беше спретнал спа с резенчета кисели краставички на очите и крака в купа с маршмелоу, или вдигаше „тежести“ с Батман, или се опитваше да сготви черната ни котка, започвахме деня с усмивка. Колко пък да е мръсен този бизнес, наречен Elf on the shelf?