„... в кръг се разходи и 5-те храма намери“ и гледай да не се изгубиш

Ние се загубихме.

Минахме няколко пъти през едни и същи улици.

Отваряхме карта.

Седнахме да пием лимонада, докато избистряме мислите.

Варненци в Гръцката махала.

Но за какво всъщност става въпрос?

На ъгъла на улиците „Преслав“ и „Цариброд“ има чешма.

Обръщали ли сте внимание?

На чешмата има две изписани плочи.

На лявата пише следното:

„Варна е дом на култури.

Варна е дом на народи.

Поспри се и помисли!

После в кръг се разходи

и петте храма намери:

– православен храм „Света Богородица Панагия“

– арменска църква „Свети Саркис“

– синагога на евреите „Ешкеназа

– католическа църква „Непорочно зачатие на Дева Мария“

– джамия „Хайрие“

А на дясната:

„Търговецът от изтока в

града живял и красивата си

къща завещал.

По каменните сводове кат

живи преплитат се

арабските мотиви.

Антични терми в древен град,

но къде е римският площад?

Къде са скрити театърът и

форумът… сената?

Знаят само улиците в

„махалата“.

Нека този късмет

пожелаем си:

Да открием що пази

Варна в недрата си.“

И ние поехме на разходка. Ето го и нашия маршрут, като ще спестим лутането.

Поемаме от ул. „Михаил Колони“, малко преди Шишковата градинка. Ако сте в настроение за нещо свежо, опитайте чашка студен крем кафе от кафе магазина Sense. Тръгваме по ул. „Св. Климент“. Стигаме до пресечката с ул. „Хан Аспарух“ и ето ни, покорили първата цел. Изключителни постройки, красив двор, дори и детски кът… и зоркият поглед, който не ни изпусна от радара си, докато не си тръгнем.

Арменската апостолическа църква „Св. Саркис“

Армения първа в света приема християнството за държавна религия. И, докато в продължение на векове народът е под чужда власт, църквата помага на хората да запазят своята идентичност и усещане за единство.

Първите арменци пристигат във Варна още преди 1000 години. Арменската църква „Св. Саркис“ е една от 10-те в България. Някога на това място е имало градско гробище. През 17 в. е построена малка, вкопана в земята църква, съгласно разпоредбите на османската власт. Храмът е опожарен и през 1844 г. врати отваря нова християнска обител.

Съграждането на обновената каменна църква е по инициатива на първенеца сред Варненската арменска общност Хаджи Саркис Хайрабедян. Любопитно е, че по време на откриването в града все още няма българска църква. Макар следващият храм, към който ще се насочим, да е български и по-древен, в онези години той е под опеката на гръцката митрополия.

През 2002 г. храмът е обновен. В продължение вече на 180 години в църквата се извършват литургии и ритуали под звуците на красива арменска църковна музика.

И нещо кратко, назаем от сайта на църквата:

Нямам опит с църковните сайтове, но тук ми хареса рубриката „Въпроси към Свещеника“. От нея научаваме, че православните християни могат да станат кръстници в арменската църква… макар по канон да е, хм, леко забранено.

„Да, днес ние позволяваме на вярващите от Православната църква да станат кръстници в нашата църква, но това е оправдано само от човешка гледна точка, понеже мислим, че по този начин ние създаваме възможност да се задълбочат роднинските връзки между арменци и българи.“

Колкото по-малко разделение, толкова по-добре.

Адрес: гр. Варна, ул. „Хан Аспарух“ 15.

Вървим още малко по ул. „Св. Климент“, след което продължаваме по ул. „Хан Крум“. И ето ни пред следващия храм. Мъничък, сгушен зад ограда, насред уютен зелен двор.

Православен храм „Успение на Пресвета Богородица“

Преди векове, на север от днешния квартал „Възраждане“ имало турски гроб, над него възвишение и извор. Един ден пристигнали дервиши. Странстващите мюсюлмански монаси поспрели да починат. Забили тоягите си в земята, а там изникнали големи брястове. В този момент от провадийска област долетяла християнска икона, която паднала върху едното дърво. Събрали се християни от околията да я снемат и занесат в града. Но иконата не тръгвала. С каруцата на един – не. С каруцата на друг – пак не ще. Накрая се появило младо момче, турчин. Иконата тръгнала с него. В мига, в който каруцата спряла сама насред Варна, всички разбрали – на това място трябвало да бъде построен храм. И така през 1602 г. се появила ниската, полувкопана в земята църква „Успение на Пресвета Богородица“. През 1640 г. пожар засяга постройката, но тя е възстановена и разширена. Следващият ремонт е през 1896 г. Днес все още можем да открием вътре иконата „Св. Богородица с Младенеца“, датирана от 13 в. Това е и най-старата средновековна християнска живопис, открита в района.

Любопитно

След археологически проучвания в града братята Шкорпил се усъмнили, че църквата е по-стара, а годината 1602 е просто поредната дата на възстановяване. Техните размисли довели до предположението, че самият крал Владислав Варненчик е погребан под древния храм. Засега това остава само една вълнуваща легенда.

Със или без крал под земята, мястото е прекрасно в своето спокойствие и усамотение. А за почти 2-годишни деца атрактивен бонус е чешмата, построена в памет на хубавата Недялка, обесена от турците през 1855 г.

Адрес: гр. Варна, ул. „Хан Крум“ 19.

Сега идва един ключов момент от нашата разходка. След като излезете през другата врата на двора на църквата, се озовавате на ул. „Тича“. Достатъчно е само да погледнете на дясно, за да видите следващия храм. Ние не погледнахме. Директно поехме на ляво. И ни отне час, докато открием следващата цел. Минахме поне 3 пъти през „Успение на Пресвета Богородица“, седнахме да пием лимонада, докато гледаме за пореден път картата и някак съвсем случайно открихме… алилуя!

Синагога на евреите „Ешкеназа“

Евреите се заселват във Варна чак през 15-16 в. В началото са само двама. После става по-интересно: през 1855 г. са 30, през 1881 г. – 575, а до края на века са вече 1300. Оформят се две еврейски общности. Сеферади са дошлите от Испания, а ешкенази – от Франция, Германия и Русия.

Синагогата на евреите ешкенази, т.нар. малка синагога, е построена през 1910 г. Сградата е в мавритански стил, с готически елементи и богата на орнаменти фасада. След 9 септември 1944 г. е ползвана от спортни клубове. През 2007 г. след извършена проверка става ясно, че състоянието на постройката е застрашаващо и трябва да се събори. Запазени са 3 от старите стени и е построена нова административна сграда. Проектът е осъществен от инж. Митко Александров с помощта на проф. д-р Овид Фархи и подкрепата на цялата еврейска общност. Сградата е красиво съчетание на архитектурен и културен паметник с модерна административна сграда.

Адрес: ул. „Тича“ 5.

От ул. „Тича“ поемаме по ул. „Цар Калоян“, след това ул. „Одесос“ и излизаме на ул. „Преслав“. Това беше най-лесната част от списъка. Храмът, покрай който минаваме толкова често.

Католическа църква „Непорочно зачатие на Дева Мария“

Построена е през 1885 г. И, макар началото да е впечатляващо – с щедри дарения от австро-унгарския император Франц Йосиф I и олтар от бял мрамор, директно от Генуа, подарък от италианския консул във Варна, съдбата на храма е тъжна.

От 1945 г. в България започват гонения срещу католиците. Последният свещеник на църквата е изгонен през 1973 г. Следва земетресение, което частично разрушава покрива, а междувременно и бясно разграбване на храма. Едва през 2006 г. започва възстановяване на църквата.

Адрес: ул. „Преслав“ 41.

И за финал поемаме по ул. „Цариброд“, докато не стигнем пресечката с ул. „Дунав“.

Джамия „Хайрие“

Построена е през 1835 г. от Дилавер паша. До джамията стои медресе – турско училище. Над входната врата е поставена паметна плоча със следния надпис на арабски и турски:

„От проклетата Сатана намерих убежище при Бог. В името на състрадателния и милостив Бог.

Влезте с мир – в безопасност! (Коран 15:46)

в изградената през 1835 година от покойния Дилавер паша

царствена Хайрие джамия

и преустроена по този възхитителен начин през 1926 година под ръководството на ислямската общност във Варна.“

Сградата се счита за рядък и ценен представител на религиозната мюсюлманска архитектура от края на 19 в. През 20-те години на 20 в. обаче постройката се руши. След като старият покрив пада, Мюсюлманското настоятелство във Варна събират средства за нова постройка. Обръщат се към прочутия архитект Дабко Дабков. По това време районът е в силно оживената градска част. Съгласно проекта на арх. Дабков, старата постройка е преустроена, издигнат е втори етаж, като е повдигната височината на молитвения салон. Прозорците на втория етаж са с характерни арабски извивки. Джамията е паметник на архитектурата.