Преди две седмици дъщеря ми се прибра от мама с кулинарна книга.
„Ето – да се учиш да готвиш.“
Тактичността не е сред силните ù черти.
Книгата обаче, макар и вече останала без корици, помня още от детските ми години. Оставих я в кухнята, на рафта при останалите кулинарни книги.
Няколко дни по-късно видях снимка на прекрасен бял поднос, ръчно изрисуван в сини мотиви. И веднага ми напомни за една любима чаша. Още няколко дни по-късно вкъщи имах прекрасен поднос (скоро ще има история и за него), а върху му – чаша. Похвалих се на мама със снимка.
„Колко красиво! И чаша на 41 години…“
Още няколко дни по-късно, от дума на дума, на по чаша капучино разбрах историята.
В края на 1982 г. във Варна е открита обновената ул. „Цариброд“. Събрани на едно място, там отварят врати ателиета, магазини за инструменти, стоки за дома, ВиК части, мебели, техника… Улицата бързо става популярна като „Направи си сам“. По повод новия облик през зимата на 1982 г. е организиран коледен базар. От една от шатрите татко купува коледен подарък за мама – по това време бременна със сестра ми.
„Ето – да се учиш да готвиш.“
Ще ми се да вярвам, че е казал точно това, като е подал кулинарната книга на мама. Същата, която днес е без корици на рафта в кухнята. Но няма шега, мама потвърди:
„Точно с тази книга се учих да готвя. Тя затова и остана без корици, толкова много е ползвана…“
Но татко е бил достатъчно разумен да знае – не може да подариш на бременната си жена само една кулинарна книга. Колкото и да е хубава – при това със заглавието „Българска национална кухня“. И така, от павилиона на коледния базар през 1982 г., на ул. „Цариброд“, купил и бяла чаша със сини мотиви, пълна с течен шоколад. Шоколадът изяли, а 3 месеца по-късно мама влязла в родилното отделение с чашата, прибрана в багажа.
„Уханието на мляко с малко кафе, на кокичета, неделите със семейството, на милите ми баба и дядо… тази чаша, която ме накара да изживея отново моето детство с много носталгия“, коментира от слънчева Италия някой във Фейсбук под снимка на същата наша чаша. Същата, но с етикет и капаче с надпис Nutella.
„Мамо, ти знаеше ли, че в тази чаша е имало „Нутела“???“
„Не… Помня само, че беше течен шоколад…“
Оказва се, че през 70-те години френският производител на чаши Cristal D’Arques създава бели чаши от аркопал със сини мотиви, специално за „Нутела“. Характерната шарка кръщават Aster.
Тази красива 41-годишна чаша, която между другото е мита вече-никой-не помни-колко пъти в миялната и не е мръднала, е олицетворение на модерното в наши дни желание за устойчивост. На своя сайт „Нутела“ показват различни идеи как опаковките на течния им шоколад да се ползват отново в ежедневието – като декорация, за съхранение, мерителен съд или ръчно изрисувана чаша.
И, докато на ул. „Цариброд“ вече не е останало нищо от духа на 80-те, 41-годишната чаша продължава да напомня за онази зима, коледния базар и варненската „Направи си сам“.
You must be logged in to post a comment.