– Извинете, колко струва Вашият тоалет?
– $4 800 000.
Убедена съм, че подобен семпъл разговор се е случил преди 2 години. Тогава Ким Кардашиян се появява на Червения килим на Пето Авеню и 82-ра улица в Ню Йорк с тоалет за точно толкова пари. Това е най-скъпата рокля, пристъпвала на най-пищното събитие в легендарния американски град. Става въпрос за същата онази рокля, в която Мерилин Монро изпява на американския президент Джон Ф. Кенеди „Честит рожден ден“ през 1962 г. Същата, която за времето си предизвиква огромно вълнение щом прелестната Мерилин се появява, сякаш напълно гола. И роклята, заради която се налага Ким Кардашиян да премине на безумно строга диета, за да успее да облече.
„Нямам идея тая Гала каква и е целта. Всяка година виждаме страшни простотии“
„Изгъзици!“
„Всякакви извращения!“
Попаднахте ли на тези коментари?
А на тези мемета?
Да, и аз се посмях.
Хайде сега да видим защо целият свят гледа към Мет Гала („ама как не ви е срам да говорите за тези глупости, когато децата в Газа гладуват и умират!“) и в това няма нищо лошо. Напротив.
… и нека бъде изкуство в Америка
През 1866 г. група американци се събират в Париж. От дума на дума идва идеята да създадат национална институция и галерия на изкуството в добрите нови американски щати. Още с пристигането си в Ню Йорк адвокатът Джей Джей, който предлага това начинание във френската столица, започва да търси съмишленици. Обръща се към различни лидери, бизнесмени, артисти, колекционери, филантропи. И така – с партньорството на много хора, институции и бизнеси, е създаден Музеят на изкуството Метрополитан. Официално отваря врати на 13 април 1870 г. Малко по-късно се мести в неокласически замък на изкуството, построен специално за него – „един от най-прекрасните на света“, на Пето Авеню и 82-ра улица.
През 1973 г. бившата главна редакторка на модната библия Vogue работи като консултант в Института за костюми – част от Метрополитан. Хрумва ù идеята за модно събитие, на което ежегодно да събират средства за Института. Темата тогава е „Светът на Баленсиага“. Това е и първообразът на Мет Гала.
It‘s time we met… но не на Мет Гала
През 2009 г. Метрополитан започват интересна рекламна кампания. Нали знаете как обикновено в музеи и галерии чувстваме, че всичко е забранено… и ние сме малко като натрапници? Е, даже и Метрополитан се притеснили, че за хората музеят не е първата мисъл за забавление. И предложили игра – снимай се с експонат и го качи във Flickr. Победителите стават част от маркетингова кампания под надслов „It‘s Time We Met“ или „Време е да се срещнем в Мет“.
Всички сме добре дошли, докато… не стане време за първия понеделник на месец май. Тогава билетът за музея скача на $75 000, в най-добрия случай. И то само ако бъдем одобрени от главния редактор на Vogue Ана Уинтур.
Традицията повелява – през първия понеделник на месец май Институтът за костюми открива тематична изложба. Но вместо да режат лентичка, опъват червен килим. И посрещат най-желаните и актуални имена в шоу бизнеса, които разхождат виртуозни изпълнения от света на висшата мода. Всъщност разхождат е доста неточно, както видяхме тази година, докато мъже в костюми мило пренасяха дами в рокли по стълбите. Събитието винаги има поне един солиден спонсор и задължително медиен партньор в лицето на Vogue.
Защо гостите плащат по $75 000 за индивидуален билет и $350 000 за маса?
Защото това е благотворително събитие. На Мет Гала се събират средства, с които Институтът финансира своята дейност. Всъщност това е единственото звено на Метрополитан, което изцяло се самофинансира. Благодарение на Мет Гала Институтът за костюмите събира $22 млн. през миналата година.
Какво се случва на Мет Гала?
Официално – никой не знае. Подробностите се пазят в тайна. Телефоните вътре са забранени. Накратко – всички си представят тоалетите и дизайнерите на червения килим, след което обличат по-удобни дрехи и започва официална вечеря, последвана от парти.
„Градината на времето“ на Джеймс Балард замисли дизайнерите
Тази година Мет Гала премина под вдъхновението на научнофантастичния разказ от 1962 г. „Градината на времето“ на Джеймс Балард. Колко може да е сложно?
Един граф и една графиня. Прекрасно имение. Чудна градина. Тя свири Моцарт и Бах. Той се наслаждава на редки ръкописи в библиотеката. Съпруг и съпруга, без грижите на делника, останали някъде извън времето. Благодарение на вълшебната градина, в която растат цветята на времето. Но на хоризонта се задава заплаха. Градината умира, а тълпите на измъченото човечество приближават все повече.
Всяко откъснато цвете им подарява още малко живот.
Тик так. Тик так. Тик так.
Цветята привършват.
Времето изтича.
Тик так. Тик так. Тик так.
„Ок, но какво да облечем?“, пита официалният спонсор на събитието тази година TikTok.
Търпение, търпение.
Вече покойният Джеймс Балард е уважаван писател, който дори оставя името си в речника с думата ballardian – прилагателно, свързано с антиутопичната съвременност. Или бъдеще, доведено до кошмарна крайност, повлияно от технологичния напредък, промените в социалното общуване и климатичните изменения.
„Градината на времето“ не е разказ за красива градина, както дословно са интерпретирали доста от участниците тази година. Това е мрачна история за падението на аристокрацията. За неизбежната смърт на онези, които се наслаждават на красивото. Убити от масите, които, смачкани от грижа и нищета, дори не вдигат очи към небето.
„С наведени глави множеството продължаваше да напира, без да забелязва небето.“
Интересен избор точно за Мет Гала, където се събира съвременният еквивалент на аристокрацията. И често е одумвана като „панаир на суетата“ и „ненужно прахосничество“ от хората. В своя статия New York Times коментира: „ироничното е, че препратката към точно този разказ предполага възможността гостите и домакините да бъдат обречени на смърт“.
Има още един интересен момент в историята.
Времето на графът и графинята изтича. При една от последните си разходки в градината той поставя ръка на кръста ù и я пристиска към себе си.
„… сети се, че не я бе прегръщал от няколко години, макар съвместният им живот да бе извън времето и той можеше да си спомни, като че ли бе вчера, деня, в който я доведе за пръв път да заживеят във вилата.“
Дали безупречно красивото в живота не е изпразнено от съдържание? Дали това не е намигване към панаира на суетата на Мет Гала?
Но да се върнем към TikTok. Какво се очаква от дизайнерите? Най-простото решение – тоалети с цветя. Но няколко дизайнери се отличиха с по-дълбоко вникване в посланието и заложиха на темата за преходността, времето и смъртта.
А някои, като Никол Кидман, прибегнаха до план Б.
„Спящите красавици“
С Мет Гала Метрополитан официално открива ежегодната изложба на Института на костюмите. Тази част на музея съхранява над 35 000 костюми, модни дрехи, традиционни носии и аксесоари от 5 континента и 7 века.
На 6 май 2024 г., заедно със звездното събитие, отвори врати изложбата „Спящите красавици: Повторно събуждане на модата“. Представени са 250 редки експонати, дизайни на Диор, Живанши и още много. Черешката на тортата може би е балната рокля от 1877 г., която е толкова крехка, че представянето е посредством видео анимация, прожектори, изкуствен интелект и… кой знае какво още.
На въпроса какво е облякла, Никол Кидман смутено изчервена…
„о, тук е толкова горещо!“, повтори поне 5 пъти милата…
поясни, че тя събужда тази заспала красавица на Баленсиага от 1951 г. Спокойно, Никол, според мен напомня и на клавишите на пианото, на което графинята можеше да свири Моцарт.
„Ние носим изкуство, правено толкова време на ръка, от истински майстори. Вдъхваме живот на техните творения“, допълва Никол. Това е гледната точка на аристокрацията.
„Изгъзици!“, ще каже масата.
„Когато угасна и последният проблясък светлина, графинята вдигна ръце във въздуха, сякаш пускаше на свобода някаква невидима птица. Сетне, в последен пристъп на смелост, тя положи своите длани в дланите на мъжа си, а усмивката ù бе сияйна като блясъка на изчезналото цвете.
— О, Аксел! — извика тя.
… В музикалния салон клавесинът бе нацепен за огрев, но няколко клавиша се валяха в прахоляка. Всички книги бяха съборени от лавиците в библиотеката, картините бяха разкъсани, а позлатените рамки се търкаляха по пода.“
You must be logged in to post a comment.