Ако имате профил в Инстаграм, вероятно последните дни се нагледахте на знайни и незнайни инфлуенсъри с рокли, грим, прически, токчета и червен килим, водещ към плаката на „Дяволът носи Прада 2“. Сякаш очакват самата Миранда Пристли да се появи в киното в мола и да ги погледне критично от горе до долу. След което да отсече с леден тон „Това е всичко“. Накратко – много „създателки на съдържание“, чието съдържание около филма се изчерпа с техните лични снимки.

И това позьорство за събиране на „лайкове“ много точно отразява атмосферата в продължението на любимия ни филм от 2006 г.

Двайсет години по-късно, Анди Сакс се връща в „Рънауей“, за да спаси „модната библия“ в момент на криза. Но докато се бори да създава съдържание, преминава през своя лична криза – дали да мисли за това, което иска да каже на читателите, или за онова, което ще ги накара да натиснат линка в дигиталния брой? Какво се промени за двайсет години?

Списание „Тайм“ коментира в статия, посветена на филма, по следния начин:

„Ако през 2026 г. мечтата ви е да работите в голямо модно списание, базирано в Ню Йорк, ще се нуждаете от нещо повече от талант, хъс или дори наследство – трябва ви машина на времето. Модните списания, издавани на хартия в САЩ, вече нямат почти никакво влияние“.

Оказва се, че това важи дори за бабата на всички модни издания – „Вог“, и неговата смразяваща главна редакторка Анна Уинтур, от които е вдъхновена историята на „Дяволът носи Прада“.  

Преди двайсет години малката Анди Сакс (Ан Хатауей), новата асистентка на главната редакторка Миранда Пристли (Мерил Стрийп), се оплаква на артистичния директор Найджъл (Стенли Тучи). Той е директен:

„Знаеш ли, че работиш на място, което е публикувало някои от най-великите артисти на века? Холстън, Лагерфелд, де ла Рента. И това, което те направиха, което създадоха, беше по-голямо от изкуство, защото ти живееш в него. Е, може би не точно ти…“  

Двайсет години по-късно Миранда кима примирено на Диор и се съгласява с всички условия, защото „без нас няма да ви има и вас“, ѝ казват най-безсрамно в лицето. Палтата и чантите на Прада не се мятат върху бюрото на асистента, стриктно се следи да няма думи на омраза („не съм казала, че искам да убия други… все още“) и фигурата на тоталния авторитет видимо се клати, на косъм да падне от пиедестала. Миранда и Найджъл са едни от последните останали динозаври, които наблюдават залеза на красотата.

Някогашната асистентка Емили (Емили Блънт) и нейният изключително богат приятел са препратка към новата реалност пред списанията – милиардери с ниска култура и интерес към изкуството, които медиите се опитват да ухажват, за да получат финансиране. Парите обаче не са истинският проблем пред модните медии. Дори и „Рънауей“ да получи огромен бюджет за фотосесия, екип от професионалисти и модели да отлетят за най-шеметната локация, да направят най-брилянтните кадри – колко от читателите ще оценят тази форма на изкуство, докато скролват и поглъщат бързо дигитално съдържание в тоалетната, разсъждава във филма Найджъл.  

„От всички образи във филма, единствено Миранда и Найджъл истински разбират какво е изгубил светът на модата със смъртта на списанията. В техния величествен възход модните списания захранваха нашите фантазии за това как ние и светът около нас можем да изглеждаме. Разбира се, тази фантазия винаги изглеждаше повече от това, което като смъртни можем да постигнем. Но беше важно да мечтаем. А можем ли сега да мечтаем, докато скролваме?“

Но надежда винаги има.

Като легендарния син пуловер на Анди Сакс, който двайсет години по-късно се завръща, леко модифициран, за да остане в „Рънауей“.

И все пак, „Дяволът носи Прада 2“ ни зарежда със същия познат и любим дух на мечти, приказни обрати, предателство, модерно рицарство, пътуване до Европа и, разбира се, мода от най-висок клас. А всички изглеждат невероятно, дори бих казала още по-добре от преди двайсет години. Как е възможно това? Казват, че стайлингът за този филм е много по-добър. Но модата не е всичко 🙂