Случвало ли ви се е да четете книга и през цялото време в ума ви натрапчиво да се върти една мисъл: „този автор е психопат!“. Толкова натрапчиво ви се върти, че просто искате да го попитате. Ей така, с най-добро чувство – защото, който е чел книгата „Новата къща“ на Тес Стимсън, знае, че „психопат“ не е обидна дума, а просто особеност на човешката природа… доколкото изобщо има нещо просто в психопатията.
„… един на всеки сто нормални души, и тук слагам нормални в кавички, е психопат… Психопатията е спектърно разстройство като аутизма. От едната страна са Тед Бънди, Чарлз Менсън и Джак Изкормвача – кръвожадните хищници на Холивуд.
А от другата са мозъчните хирурзи, телевизионните водещи, магнатите от сферата на технологиите и корпоративните бизнес лидери. Хора, на които при една евентуална криза ще се надяваме да са безпощадни, съсредоточени и неподвластни на излишни емоции.
Хора като мен.
Когато споделя с някого, че страдам от психопатия, обичайната реакция е смесица от ужас и любопитство…
Така че с какво се различавам от вас?
Е, нека не ви отегчавам с научни факти за амигдалата и орбифронталния кортекс, но същината е, че психопатите като мен са биологически неспособни да изпитват съчувствие.
Немалко научни изследвания потвърждават този факт – ние не можем да усетим болката ви. Не изпитваме страх или угризения. Не държим да сме част от обществото. Не ни пука от наказания или неодобрение…
Малка част от психопатите са предразположени към умишлено насилие, насилие – хладнокръвно, планирано и смразяващо кръвта.
Такива хора ме ужасяват, колкото ужасяват и вас. Не е като откачалките да се подкрепяме взаимно.“
Това е откъс от първите страници на романа „Новата къща“ на Тес Стимсън.
„Три двойки, които просто искат да имат съвършения дом. И са готови на всичко, за да го имат. Това обаче не е история за недвижими имоти. Това е история за алчност и манипулации, за родители и техните невинни деца, за маските на известните и грозната истина зад тях, за това, че не можеш да познаваш истински дори човека до себе си. Героите в този модерен и тотално непредвидим трилър в никакъв случай не са типичните продавачи и купувачи. Защо поне един от тях е психопат.“
Толкова ме увлече тази книга, че просто трябваше да задам няколко кратки въпроса на Тес Стимсън. Започвайки от най-важния. И няма да крия – вътрешно подскочих от щастие в момента, в който получих обратна връзка.
Романът „Новата къща“ разказва история за мрака в човешката природа. Но пишете за него с такова разбиране и приемане, че трябваше да попитам – дали Вие или някой близък до Вас някога се е чудил „Психопат ли съм? Възможно ли е аз да нараня другиго?“?
Не, лично не познавам никой, който да е психопат, но винаги съм била запленена от тях. Много „психопати“ водят напълно нормален живот като хирурзи, политици, изпълнителни директори – може да потвърдите, че се нуждаем от тяхната неемоционална безпощадност, поради което ние като индивиди сме еволюирали до това да ги приемем. Въпросът е – ако психопатите се раждат като такива, а не се създават, носят ли вина, че действията им следват тяхната природа? Мисля за психопатията като спектър и ние всички сме някъде в обхвата. Оставям на вас да познаете къде попадам…
„Известно време смятали, че това парче земя е твърде малко за нов строеж, докато хората не започнаха да плащат по седемстотин и петдесет хиляди британски лири за паркомясто. С млечно прозрачната си фасада и черната си метална конструкция къщата прилича на стъклен фенер. Състои се от два куба, поставени под ъгъл един върху друг, и благодарение на външните стени от прозрачно и матирано стъкло излъчва сияйна аура. Според архитекта, проектирал я през шейсетте, е вдъхновена от модернистичната стъклена къща в Париж, сграда от трийсетте години на двайсети век… Основните дневни стаи в куба са на горния етаж, увенчан с градина на покрива, докато трите просторни спални се намират на долното ниво.“
Тази изумителна нова къща, с която започва всичко в романа – Стъклената къща – съществува ли? Какво всъщност Ви вдъхнови да напишете книгата?
Не, за съжаление Стъклената къща не съществува. Поне не и както съм я описала! Вдъхнових се от цялата лудост, която се случи на пазара на недвижими имоти по време на пандемията, когато някои къщи се продаваха на луди цени и хора наддаваха един през друг. Зачудих се колко далеч биха могли да стигнат… и така се роди идеята за „Новата къща“.
Работила сте като репортер от горещи точки и военни зони по цял свят. И сте майка на три деца. Колко трудно беше да започнете да пишете и да продължите да го правите?
Винаги съм писала за себе си – написах първия си „роман“, когато бях на 10! Така че винаги е било хоби и навик, но професионалното писане е нещо много различно, защото понякога това значи да пишеш, дори когато не се чувстваш особено вдъхновен. Има дни, в които писането се лее леко и естествено, а през други трябва да се насилвам да седна и да постигна целта за деня. Докато децата бяха малки, пишех, докато спят или като отидат на училище. Винаги съм се наслаждавала на писането през нощта, когато имам целия свят само за себе си. Сега те са по-големи, отново мога да разполагам с дните, но все още усещам как мракът ме вдъхновява. Държа тефтер до леглото, в колата, до дивана – когато ми хрумнат идеи, ги записвам веднага, защото иначе никога не ги запомням!
Гледах един филм с Кристин Дейвис – „Смъртоносни илюзии“ (Deadly Illusions). Там нейната героиня е писателка на мистерии, която е уплашена да започне нова книга, защото започне ли да пише – се превръща в различен човек. Изпитвали ли сте нещо подобно по време на работа? Бихте ли могли да кажете, че се променяте, започвайки да пишете?
Да, напълно! Повечето от книгите ми са написани от няколко различни гледни точки и съпругът ми казва, че се „превръщам“ в образа, за когото пиша в съответния ден. Често може да каже от поведението ми на кой герой съм. Трябва да усетя образа, за когото пиша, да мисля, както мислят те, да вървя в техните обувки. Но никога не се тревожа, че ще ме погълнат! Аз притежавам моите героите – не те мен.
Нека сега увеличим леко темпото на разговора – 5 бързи въпроса, с които да опознаем още малко Тес Стимсън.
1. Каква беше детската Ви мечта?
Да пиша книги! Изключително съм щастлива – повечето от нас не успяват да изживеят мечтите си. Никога не се отказвайте да следвате мечтите си – единственото, за което ще съжалявате, е, че не сте опитали.
2. Можете ли да пишете на музика? И каква е любимата Ви музика?
Обикновено не пиша на музика, но понякога, когато редактирам, си пускам класическа музика. Обичам да пиша сред природата – на терасата или на отворена врата. Да слушам морето или вятъра в дърветата – това е моята музика.
3. Коя е онази единствена, специална книга, която Ви промени най-силно?
Като дете любимата ми книга беше „Лъвът, Вещицата и дрешникът“ на К. С. Луис. Обичах да се покатервам в гардероба на мама, като винаги се надявах някак да се озова в Нарния. Това ме накара да поискам аз самата да пиша. Идеята, че можеш да създадеш свят, който винаги е отворен за теб – обичам тази представа.
4. Нещото, за което никога не бихте могли да пишете?
Не мисля, че съществува тема, по която не бих писала, но има жанрове, които не ме привличат. Никога не съм искала да пиша романтични книги, например. Когато за първи път започнах да пиша, любимият ми жанр беше историческа фантастика, но агентът ми каза, че никога няма да се продам! Може един ден да се върна към това!
5. Филмът, на чийто сценарий Ви се иска да бяхте автор?
„Казабланка“. Най-брилянтният филм, писан някога. Има абсолютно всичко. Преподавам писане на сценарии в университет в САЩ и това е филмът, който винаги представям като идеален.
И, за финал – моля Ви да довършите изречението:
Тук съм…
Тук съм за толкова кратко време. Възнамерявам да го изживея значимо!
Тес Стимсън е родена в Съри, Англия. Завършва английски в Оксфорд и започва работа в независимата продуцентска компания ITN. Излъчва репортажи и продуцира истории от региона и света, пътува до горещи точки по цялото земно кълбо. В един момент си казва „край“ и напуска работа, за да стане писател на пълен работен ден.
Започва с писането на истории, насочени по-скоро към женската аудитория, но преминава към по-мрачните психологически трилъри. Паралелно с писането, продължава да бъде журналист и университетски преподавател. Пише за Cosmopolitan, Marie Claire, Glamour, Grazia, The Times, The Guardian, The Daily Mail и др. Работи също за CNN, BBC, ITV News и др.
В момента живее във Върмонт със съпруга си. Трите им деца вече са напуснали семейното гнездо, но „ни посещават, когато им се натрупа повече пране“.
И, за финал, една вълнуваща новина:
„Толкова се радвам, че хареса „Новата къща“ – тъкмо завърших нова книга, озаглавена Don’t Make Me Choose, но сега започвам да пиша продължение на „Новата къща“, защото обичам толкова много героите в нея. Би било страхотно да ми кажеш какво искаш да се случи с Питър и Меди!“
Хм… ето тема за размисъл за всички, прочели романа и останали очаровани, колкото мен.
You must be logged in to post a comment.