Балове, костюми, перуки, класическа музика, каляски, Виена, Париж… светът на длан… идилия?
Не и ако си дете чудо и баща ти живее, за да те показва, без значение дали имаш стрептококова инфекция, ревматичен пристъп, хепатит А, коремен тиф, или едра шарка. Какво е да бъдеш Волфганг Амадеус Моцарт от 18 в. през погледа на днешните лекари? Една любопитна история – малко медицинска, но преди всичко дълбоко човешка.
Живял някога отличен цигулар, органист и музикален педагог.
Той се влюбил във весела, добродушна и скромна дъщеря на дребен чиновник.
Това се случило в Залцбург.
Въпреки таланта и огромната амбиция на съпруга, семейството винаги оставало материално затруднено. „Откакто се родихте и дори по-рано, откакто се ожених, за мене стана много трудно. Трябваше да храня жена и седем деца с някакви си 20 флорина на месец, да харча за болести, раждания и смъртни случаи. Аз не само че не съм похарчил един пфениг за най-малкото развлечение, но и при всички хитрини и тежка работа никога не съм можал да се избавя от дългове“, това ще сподели по-късно Леополд Моцарт на своя син Волфганг. Но да не избързваме.
В началото на 1756 г. Леополд пише на свой познат: „на 27 януари вечерта в 8 часа моята жена щастливо роди момче“. Едва ли е било чак толкова щастливо, защото след раждането Ана Мария е в тежко състояние, но се възстановява. Детето кръщават Волфганг Амадеус („обичан от Бог“) Моцарт. В къщата на ул. Getreidegasse №9 в Залцбург се раждат общо 7 деца, като оцеляват само 2 – Волфганг и сестра му Мария Анна, която всички наричат Нанерл.
През 18 в. смъртта е нещо, с което хората съжителстват ежедневно. Средната продължителност на живота е 32-35 години, и то при положение че хората прехвърлят трудните 5. По това време 49% от децата до 2 години умират. Но това не е всичко – от децата до 5-годишна възраст оцелявали едва 38%. Най-често причините били две – лоша хигиена и отказ от кърмене. През тези години кърменето било непопулярна практика, която, ако се случи, се осъществявала от дойки. Но по-често семействата от по-високи социални кръгове предпочитали да хранят децата с каша от хляб, сварена с вода или бира и подправена със захар. Самият Моцарт не бил кърмено бебе, а захранено (напълно погрешно!) с вода с мед, супа от ечемик и овесена каша. По-късно Волфганг ще забрани на жена си да кърми първото им дете и ще каже „Искам да бъде на каша“, след което то ще почине едва на 4 седмици.
Щастливците, които по онова време преживеят руската рулетка със захранването и липсващата хигиена, тестват късмета си по безмилостен начин почти непрекъснато – епидемии от едра шарка, коремен тиф, скарлатина, туберкулоза… Но нека се върнем към Волфганг Амадеус Моцарт.
Въпреки всички трудности, Ана Мария и Леополд са добри и нежни съпрузи. В семейството цари ведра атмосфера и вкъщи винаги звучи музика – майката пее песни, бащата композира, негови ученици идват да свирят на пиано и цигулка. На 7 години Нанерл започва да учи пиано и пеене и не след дълго става отлична пианистка и певица. Волфганг също показва изумителен музикален талант, както и изключително високо самочувствие, което по-късно ще му помогне да остане спокоен при изяви пред аристократи и владетели. „Сърцето прави от човека аристократ“, ще каже детето чудо на баща си. Но, парадоксално, до края на живота си Моцарт е пословично скромен.
Без съмнение Волфганг е дете чудо. Още на две години той се заслушва в уроците по музика, които баща му преподава. На три започва самичък да натиска клавишите на пианото, имитирайки по-голямата си сестра и опитвайки се да налучка точните тонове. На четири прави опити да композира. Баща му е изумен от произведенията, които научава, още преди да стане на пет.
Макар и гениален, Волфганг си остава дете – с пухкави бузки, игрив поглед, весел, общителен, палав, изключително добър към хората и животните. Обожава родителите си, но баща му никога не го глези. Той го възпитава строго на дисциплина и тежък труд. Макар самият Леополд да е отличен музикант и човек с авторитет, той ясно вижда колко ниско е в йерархията на тогавашното общество, почти до нивото на слуга. Семейството така и не успява да забогатее, въпреки всички усилия, и за бащата е пределно ясно – трябва да превърне Волфганг в нечуван и невиждан музикант, за да има детето шанс за по-добро бъдеще. Но славата има две страни – гледайки как 6-годишният виртуозен пианист свири, хората започват да вярват, че в това сладко мъниче се е вселил самият Дявол. И ето още една опасност през 18 в. – невежият фанатизъм сред тогавашните християни може да пламне изведнъж и да застраши живота на детето. Слухът за обладаното дете достига до архиепископ Шратенбах, който лично иска да подложи момчето на изпит. За щастие, тестът показва, че „виновни“ са само упоритият труд и талант. Започват концерти в двореца на архиепископа, които жънат огромен успех. Бащата е обнадежден и семейството поема по турнета, финансово подпомогнати от самия Шратенбах.
Изследователи изчисляват, че за 35-годишния си живот Моцарт е бил на път общо 10 години, като е пътувал не по-малко от 3720 пъти. А през 18 в. това не е лесно занимание. Пътешествията се осъществяват с карети, теглени от коне, по лоши пътища и често в лошо време. Още при първото турне до Виена времето е дъждовно и много ветровито, което носи на малкия Волфганг възпаление на горните дихателни пътища. Въпреки неразположението, детето свири в двореца Шьонбрун пред самата императрица Мария Терезия. Но две седмици по-късно Волфганг започва да се оплаква от болки в гърба и краката, силно зачервен обрив и треска. „Скарлатина“, ще произнесе уверено лекарят. Днес медиците обаче установяват по запазените кореспонденция и записки, че се касае за ревматизъм – болест, която ще бъде открита едва през следващия век. Детето се оправя, но нови пристъпи ще го измъчват през целия му живот.
Множеството пътувания в детските години на Волфганг, придружени с чести възпаления на дихателните пътища, водещи до ангини, ревматични пристъпи (вероятно причинени от стрептококови инфекции), оказват влияние на неговото физическо развитие и Моцарт остава на ръст едва 1.50 м, с тегло 55 кг. Запазен портрет от първите години на турнета показва едно нежно, чувствително дете, с тъжен поглед и болнаво лице. Тепърва това дете ще се срещне с едрата шарка, коремния тиф и хепатит А.
След редица пътувания, концерти, запознанства и разочарования, 25-годишният Волфганг взема решение да стане музикант на свободна практика – революционна за времето стъпка. През същата година се жени за Констанца – сестра на неговата първа любов, отхвърлила чувствата му. Леополд е категорично против този брак, съветва го да си намери съпруга от богат и благороднически род, но този път Волфганг не може да послуша баща си. Старецът прекъсва всякакви отношения със сина си. Моцарт многократно се опитва да се сдобри с баща си, но напразно. Ето откъси от запазени писма до Леополд и Нанерл: „Тя не е грозна, но не е и красавица. Много е работлива. Не е умна, но е разумна. Тя ме обича, аз също я обичам. Кажете, мога ли да желая по-добра от нея?“. „Ние сме прости, бедни, обикновени хора. Ние не само можем, но и трябва да се оженим по взаимна любов. Нали не сме знатни благородници, нито богати дворяни?… Затова не ми трябва богата и от благороднически род жена.“
В семейството се раждат 6 деца, като само 2 остават живи. А за Моцарт тепърва ще се чува още и още.
„Днес всички говорят само за „Фигаро“. Всички свирят, пеят и подсвиркват мелодии от „Фигаро“. Никой не ходи на друга опера освен на „Фигаро“
„Дори да не бе написал нищо друго освен „Дон Жуан“, пак би бил велик композитор!“ (Хайдн)
„Музиката на „Дон Жуан“ беше първата музика, която произведе върху мене потресаващо впечатление. Тя ме доведе до свят възторг, който даде по-късно своите плодове. Чрез нея аз проникнах в света на художествената красота, където витаят само най-великите гении. За това, че посветих живота си на музиката, съм задължен само на Моцарт. Той даде първия тласък на моите музикални сили и ме накара да обикна музиката повече от всичко на света.“ (Чайковски)
След целия огромен успех Моцарт е назначен за камермузикант от императора. Неговата задача е единствено да съчинява музика за маскарадите в Шьонбрун. „Много малко получавам за това, което мога да направя, и твърде много за онова, което правя“, шегува се той.
Но тепърва започват да се редят дни, които ще подложат на изпитание хумора, наследен от майка му. Композициите, които пише, почти не се издават, хонорарите са ниски, както и доходите от уроците по музика. Раждат му се деца, жена му боледува, разходите нямат край. Веднъж техен приятел идва в дома им и вижда Волфганг и Констанца да танцуват насред стаята, но без музика. Причината е, че нямат дърва, премръзнали са и това е начинът да се стоплят. Такава е романтиката през 18 в. „Аз съм в такова положение, което не пожелавам и на най-злия си враг. И ако не сте Вие, моят най-добър приятел и брат, ще загина, нещастен и невинен, заедно с моите бедни деца и болна жена. Още последния път, когато бях у Вас, исках да излея мъката си, но нямах сърце! Сега с трепет се осмелявам писмено да Ви съобщя – и писмено не бих се осмелил, ако не знаех, че Вие ме познавате и знаете моето нещастно, много плачевно състояние“, пише до свой приятел.
Единственият изход, който вижда, е да тръгне отново на турне из германски градове. За да събера средства за пътуването, разпродава цялата покъщнина. Макар да жъне огромен успех навсякъде, приходите едва покриват разходите. Следват още удари върху него. Отново болен, Моцарт не спира да работи. През последната година от живота си композира шедьовъра „Вълшебната флейта“ и реквием, поръчан от тайнствен човек с маска и черна пелерина, който го посещава в дома му. С последни сили завършва реквиема и си мисли, че тази заупокойна литургия всъщност е за него.
Идва ноември 1791 г.
Из цяла Виена се радват на „Вълшебната флейта“, а Моцарт стои на топло в кръчмата „Сребърната змия“. У дома за пореден път няма дърва и е студено.
И точно тогава Волфганг получава назначение в църквата „Св. Стефан“, с голяма заплата и още благини. Като още една (безвкусна) шега от съдбата, започват да валят поръчки с високо заплащане. „Аз съм принуден да си отида от този свят, когато вече щастието ме спохожда, когато мога да следвам моето сърце, да творя това, което ми се нрави… Принуден съм да напусна семейството си, своите бедни деца тогава, когато вече мога да бъда богат.“
Ден преди смъртта му, в Моцъртовия дом се събират близки музиканти, които изпяват частите на реквиема. Волфганг заплаква и казва: „Аз съм пълен с творчески идеи. Не съм написал и една хилядна от онова, което е в сърцето ми…“
Последната, фатална болест на Моцарт настъпва през ноември 1791 г. Започва с отоци по ръцете и краката и пълно обездвижване, следва внезапно повръщане. В продължение на 15 дни той не може да стане от леглото. Констанце и двете им деца – едното едва на четири месеца, а другото на седем години, напускат дома и отиват в двореца на семеен приятел, за да не стават свидетели на тези трагични последни дни от живота на гения. До Моцарт остава София, сестра на Констанце. В последния си ден той се обръща към нея с думите: „Ах, скъпа Софи, толкова се радвам, че си дошла. Остани тази нощ тук, за да видиш как умирам. Усещам вкуса на смъртта върху езика си. И ако не останеш, кой би помогнал на моята скъпа Констанце, когато си отида?“.
Вечерта на 4 декември Моцарт лежи сам в леглото и наблюдава часовника – във въображението си следи представлението на „Вълшебната флейта“, което тъкмо се играе на сцена. През това време е повикан лекуващият го лекар. Той пристига едва, след като приключва операта, която е отишъл да гледа. В 1 ч. през нощта на 5 декември, сам в студената стая, Волфганг Амадеус Моцарт заспива завинаги в леглото си, обърнал лице към стената.
За последна почит идват единствено верният му ученик Зюсмайер и портиерът от кръчмата „Сребърната змия“. Поради липса на средства Моцарт е погребан по късата процедура, като до гробището „Св. Марк“ не го изпраща никой. Тялото му е положено в общ гроб, заедно с десет незнайни бездомници. На опелото в малката църква присъства шепа народ. Италианският композитор Салиери казва: „Жалко, разбира се, че си отиде такъв велик гений. Но за нас е добре, че той умря. Ако беше живял още, никой в света не би дал и парче хляб за нашите композиции.“
Вдовицата Констанце ще отиде на гроба му чак след 17 години. Историята мълчи какво точно се е случило с жената, която е обичала Моцарт, и която той обичал. Защо не е останала до него? След смъртта му тя не изглежда никак опечалена. Веднага си издейства пенсия като вдовица на велик композитор, омъжва се за датски дипломат и двамата заедно събират всички документи и ръкописи, останали от Моцарт, издават биография и разпродават, каквото могат. Май татко Леополд е бил прав за нея?
Но какво убива Моцарт така бързо?
Шест месеца преди смъртта си Волфганг споделя с жена си, че е отровен от свои неприятели. Със сълзи в очите казал: „Аз чувствам, че няма да съм тук още дълго: зная, че някой ми даде отрова. Не мога да се откъсна от тази мисъл“. Заподозрян е композиторът Салиери. Мотивът – професионална завист. Средството – aqua tufania – популярна по това време отрова, търсена най-вече от младите неаполитанки, желаещи да се отърват от възрастните си съпрузи. Но разумът сочи, че тази хипотеза е слабо вероятна – по това време Салиери е по-известен, преуспял и богат от Моцарт. Малко преди той самият да умре, отрича категорично да е давал отрова на Волфганг.
Вторият заподозрян е барон Готфрид ван Свитен, син на лекаря на императрица Мария Терезия, който по това време лекува сифилис със средство, съдържащо живачен хлорид. Промененият почерк на Моцарт през средата на ноември насочва към живачна интоксикация. Проблемът е, че липсва мотив.
Третите заподозрени са масоните, в чиято ложа Моцарт е приет по-рано. Мотивът – отмъщение за изложени тайни масонски ритуали във „Вълшебната флейта“. Разбира се, тази хипотеза едва ли някога би могла да бъде доказана.
През 1983 г. на музикален фестивал в Брайтън (Англия) се случва нещо много интересно. Сформира се съд от двама съдии и трима адвокати. В ролята на съдебни заседатели влизат 250-те зрители. Кой уби Моцарт? Като обвинени са повдигнати 5 лица. Ето какво решават заседателите: естествена смърт (заболяване) – 49%, убийство от Хофдемел (неговата съпруга била ученичка на Моцарт и съществували подозрения за любовна връзка) – 22%, убийство от ученика му Зюсмайер (заподозрян в афера с Констанце) – 11%, убийство от Салиери – 11%.
За съжаление трупът на Моцарт никога не е открит, макар да е правен опит за неговото изравяне. А без костни фрагменти днес е невъзможно да бъде разгадана мистерията какво уби Моцарт.
Ползвана е книгата „Волфганг Амадеус Моцарт. Патография на детето чудо“ с автори Добрин Паскалев, Бистра Галунска, Диана Петкова и Георги Вълчев (2023 г.), както и https://musicdaskal.eu/lessons/composers/amadeus-mozart-1756-1791/
You must be logged in to post a comment.