Теодора Тодорова и вълшебството на коледната картичка

През далечната 1843 г. се случило нещо немислимо – директорът на лондонския музей „Виктория и Албърт“ Хенри Коул изостанал с коледните задачи. Било време да разпрати куп пожелания по пощата, а той нямал нито време, нито идеи. Разбираемо за това напрегнато време от годината… Но Хенри Коул не бил глупав човек. Притиснат до стената, той измислил гениалното решение – да помоли своя приятел художник, Джон Хорсли, да нарисува картинка с пожелание, което да разпрати до 40 близки, колеги и роднини. Така се появила първата картичка, на която всъщност имало три изображения: от двете страни библейски сцени, а по средата – семейство Коул пият и хапват. Шокът бил двоен, особено за Британското движение на трезвениците, които недоумявали какво общо има този свят празник с порока под формата на червено вино…

В края на 2023 г. вкъщи пристигнаха 5 коледни картички – авторско дело на художничката Теодора Тодорова. Признавам, не съм толкова щедра, колкото г-н Коул, и изобщо не ми се искаше да ги подарявам.

Но имах голямо желание точно на Коледа

тук да бъде

Теодора Тодорова.

Здравей, разкажи ни малко повече за себе си като за начало. Коя е Теодора?

Привет. Казвам се Теодора (вече Джурова от юни месец насам 😀 ), на 27 години. Родом съм от град Враца, проплакала на 14 януари сутринта 😀 . Мечтата ми беше да уча в Националното училище за изящни изкуства (НУИИ), още откакто рисувам осъзнато. Резервни варианти, ако не ме приемат, бяха езиковите гимназии. Приеха ме във всички. Последно чаках резултатите от НУИИ и щом видях, че съм приета, всичко останало отпадна. Не съм сигурна дали баща ми още ми е простил факта, че трябваше да ме отписва от езикови гимназии, където го убеждаваха, че също мога на рисувам 😀

И така започна моят, ако мога да кажа, професионален път с рисуването. Завърших живопис в класа на Атанас Ташев – винаги ще помня спокойствието и търпението му, нещо, за което и до ден днешен му се възхищавам, освен професионалните му качества, разбира се.

След това поех по пътя на архитектурата. Ако трябва да бъда честна, не знам как го реших. Звучеше ми интересно, различно, но и някак близо до мен. Отне ми много усилия и време, за да бъда приета. Учих четири години и половина, след това прекъснах и забременях. Последната година от ученето там се чувствах объркана, не на място и адски изтощена. Имах нужда да обърна повече внимание на себе си и отново да открия това, което ме кара да творя. Така отново се върнах към боите, четките, рисуването на ръка и картона. Тогава си дадох сметка колко много ми е липсвал допирът с изкуството по този начин. Осъзнах, че се чувствам повече себе си именно така – с четка, вода, боя и музика. Отне ми време отново да се върна към това. След близо 6-годишна пауза.

Интересното е, че след като родих своята дъщеричка Яна, изпитах нуждата да творя по този начин. Сега, когато вече е на 2 години и половина, се гордея с това си решение. Всеки път като й покажа нова картичка, илюстрация и моя работа виждам как очите й греят и какъв интерес има към това, което правя. Именно този неин поглед, щом види моя рисунка, ме кара да продължавам. Сега, когато тя е повече пораснало и разбираща човече, успявам да се върна отново към себе си стъпка по стъпка. Бих казала, че сега успявам да мечтая и да си поставям цели отново. Първите 2 години за мен бяха доста тежки, но не съжалявам за нищо. Сега през нейните очи виждам колко много си заслужаваше всичко. Сега мечтая заедно с нея по един нов и различен начин. Тя ме мотивира така, както никой до сега.

Като цяло си поставям за момента малки и постижими цели – искам отново да практикувам редовно йога, да пътувам повече. Да творя и рисувам, но този път вече творчеството ми да достига до повече хора, а защо не и да се прехранвам по този начин и да го превърна в професия. Искам да се усъвършенствам с няколко курса по графичен дизайн, да създам собствена страница, където да споделям творбите си със света. Да спя повече също е важна моя цел, от по-трудно достижимите 😀

Това, което досега може би ме спираше да споделям работите си, е това, че не си вярвах особено. С удоволствие бих променила това. Да изградя в себе си повече самочувствие към рисунките си и да не се притеснявам от споделянето им. Може би притеснението е провокирано от това, че е нещо лично и мое, а споделянето не ми е сила. Друго свое качество, което бих променила, е перфекционизмът си 😀 . Имам нужда около мен да е подредено, чисто, да имам минимално вещи около себе си, да е тихо и спокойно. Тук, за да променя това, усилено ми помага Яна 😀 . Точно тя ме учи, че и в хаоса, дали у дома, дали като цяло в ежедневието, също има чар и спокойствие. За момента целя да запазя перфекционизма си само в рисуването.

Теди, ти сподели във виртуалното пространство една прекрасна серия от коледни картички, рисувани от теб. Носят очарованието на любимите от детството ни книжки. Би ли се впуснала към илюстриране на книги и има ли конкретна история, която би желала да изобразиш 🙂

Рисуването на картички дойде неочаквано. Просто имах нужда да рисувам илюстрации, покрай всички детски книжки, които четем с дъщеря ми. Дотогава рисувах портрети, графични, повечето бих казала мрачни и тъмни. Но някак с идването на Яна се впуснах към нещо, което дори в гимназията не опитах – илюстрациите. Така усетих колко много ми харесва това. С удоволствие бих илюстрирала история, именно заради това искам да изкарам и няколко професионални курса. Някой ден бих желала да илюстрирам индивидуални книжки за деца. С лични техни истории от детството им.

Декември е. Макар вече да е към края си, нека още малко да останем на коледна вълна и да се потопим в празничния сезон през твоите очи. Как изглежда твоята Коледа?

Винаги съм обичала уюта на зимата, топлината на дома в този период. Чай, книги, филми, топло одеяло, спане на дивана, докато греят коледни лампички. Аромати на джинджифилови курабийки и тиквеник. С Яна обаче тази тиха коледна идилия се промени. Открих друга прекрасна страна – обикаляне навън, нови места, базари, игри в снега. Някак бях човек, който обича зимата, но да я гледа през прозореца. Сега е обратното – Яна ме върна в детството, когато не исках да се прибирам у дома, а да стоя и играя навън. Откриваме нови места. Виждам вълнението й щом посетим базар, щом види голяма елха, елф, елен или Дядо Коледа. Виждам тази коледна магия през нейните очи и дори да сме навън и да е студено, тези нейни емоции топлят и радват. Вече печем заедно сладки, слушаме заедно музика и е вълшебно. Когато имах повече време, рисувах за близките си коледни картички. Именно с такава показах и първата й снимка на роднините ни, докато бях бременна. Снимка от ехографа с илюстрация. Така съобщих и на моята баба, че правнучка й ще носи нейното име. Така че за мен картичките са един вълшебен начин да зарадваш, покажеш и споделиш нещо съкровено, което да остане спомен занапред.

Новата 2024 г. е на прага. Какво си пожелаваш от нея?

За новата години си пожелавам… по-малко вируси и сополи, в кръга на шегата 😀

(Шега, шега, но, докато успеем да направим този разговор, и двете лекувахме вируси и сополи по къщите си)

Пожелавам си повече мир, спокойствие, повече време за себе си. Желая да продължавам да виждам магията в очите на дъщеря си, да ме връща все повече към детските виждания за света.

Майка си на малко дете. Как успяваш да отделиш време за образите, които създаваш? Имаш ли свой творчески кът? Зона, забранена за деца 🙂 И като цяло – доколко успяваш да отделиш време само за себе си, за своите ангажименти и поне за момент да излезеш от обувките на мама?

За момента трудно намирам време за себе си и рисуването – основно, докато спи или майка ми има време да ни помогне някой уикенд. Тя е нашата глътка свеж въздух и определено й благодаря от сърце, защото тогава успявам да се върна към творчеството. Трудно е, защото и малката още не ходи на градина. Но пък не е невъзможно. Въпрос на здрава организация на деня и режим. Все още нямам собствено творческо пространство, кът. Може би това е другата ми голяма мечта за момента – моя стая, зона, където да творя спокойно и необезпокоявано. Но има време и за това. Знам, че след време именно това обезпокояване ще ми липсва 🙂

Имаш ли си любими ритуали, докато твориш – светлина и аромат на свещи, или конкретна музика, или чаша кафе/чай/вино/бира 🙂

Обожавам да пия чай или матча лате. Май това неизменно присъства, докато рисувам. Музика и свещи също, но не винаги имам времето да настроя нужната ми атмосфера за това. Но без чаша чай съм за никъде.

Къде можем да видим повече от теб? И как можем да си поръчаме картички, може би и нещо друго?

Напът съм да създам страничка във Фейсбук. За момента има мои работи в Ечка, както и във Vanilla Kitchen. И двете места принадлежат на работещи майки с деца, жени, които вдъхновяват с постигнатото от тях. Радвам се и съм им благодарна, че ми дадоха възможността да представя работата си в уютните им местенцa, където има възможност за чаша чай и страхотни вкусотии.

Къде откриваш вдъхновението? Има ли конкретни моменти, места, хора, аромати, звуци? Творци, които са ти повлияли силно?

На този етап силно ме вдъхновява качествената детска литуратура. Покрай Яна преоткрих света на детските книжки, истории и илюстрации. Дори вече двете заедно рисуваме любими нейни герои. И в най-смелите си мечти не съм си представяла как рисувам заедно с дъщеря си, наистина е вълшебно.

Имам си една мечта – дом, пълен с картини. Ти рисуваш ли за своя дом? И в коя стая творчеството ти се чувства най-уютно?

Ооо, обожавам домове с картини. Уютът, който носят, е… неповторим. Тъй като живеем под наем, нямам възможност да закача картини, но след време, в собствено жилище нямам търпение да го направя. Нямам търпение да имам и свое ателие, това е друга моя мечта. За момента рисувам в… кухнята и масата там 😀 но вдъхновение може да намериш навсякъде, дари в кухнята на жилището ти под наем 😀 магията съществува навсякъде, стига да можеш да я видиш.

За финал – моля те, довърши изречението:

Тук съм…

… Ммм, тук съм… точно, за да открия магията в света около себе си, да я пресъздам и покажа на другите. Тук съм да правя това вече заедно с дъщеря си. Да видя и усетя и нейната магия.

Весела Коледа, Теди!

И нека си пожелаем повече вълшебни коледни картички с лични послания – достойни да бъдат запазени в старите кутии със спомени!