„Мамо, ти мислиш само за себе си!“, възкликна 9-годишната ми дъщеря на втория ден от Коледа.
Да върнем лентата малко назад.
Час по-рано обмислях с какво да съчетая новите пола и блуза, решена да ги облека за празничния обяд, на който бяхме канени. Дали с розова жилетка, или червено сако? Избрах по-тънкото червено сако. В последния момент се отказах от зимното яке и го замених с тънко пролетно палто.
Джакпот! На 26 декември навън ни посрещна усещане за края на месец май.
„Добре, че не сложих жилетката!“, зарадвах се на глас на отличното си решение.
„Мамо, ти мислиш само за себе си!“, с укор възкликна 9-годишната ми дъщеря, която беше с тениска, риза с дълъг ръкав, сако и зимно яке… О, да, навръх Коледа най-милото дете на света беше бясно на майка си! И умираше от жега! А тази майка просто се опитваше най-после да влезе в коледния си филм…
Да върнем лентата още по-назад.
14 ноември.
Пуснах първия коледен филм за сезона и ми хрумна чудесната… поне така мислех тогава… идея: тази година ще изживея коледен филм на живо! Колко може да е трудно?
Като за начало – за първи път гледах толкова много коледни филми. Някои хубави, други поносими, трети – откровено противни. Но, докато човек готви или оправя по нещо из кухнята, всичко се преглъща по-лесно.
Понеже не става само с гледане – подготвих списък с всичко онова, което винаги съм искала да направя.
И ето в какъв коледен филм се превърна тази година моят празничен сезон.
Сюжетът:
Тя – млада, красива, с фрапираща доза изкуствен тен през декември, дълга руса коса с къдрици по краищата, влиза в офиса. Междувременно навън нищо не се вижда от огромните парцали сняг, които валят, но тя пристига с лятна копринена риза, панталон от лен, ефирно палто в бяло и задължително – отворени обувки с поне 15-сантиметров тънък ток. Да – тя прилича на модел. Но не – тя НЕ Е. Това 20-и-няколко годишно момиче е най-търсеният, най-успешният, най-незаменимият експерт в огромна корпорация. И, о ужас! Нейните родители я карат да се прибере за празниците вкъщи. Но тя не може! Защото тази огромна корпорация ще рухне, ако тя не е там на 25 декември! За щастие, пристигат няколко статисти, които я убеждават: „Молим те, умоляваме те – почини си малко! Ще се справим все някак!“. Със сълзи на очи и свито сърце за бъдещето на корпорацията – тя заминава при родителите си. Пристига с малък куфар, побрал в себе си поне 4 различни палта, 2 шуби, 3 къси якета, 25 тоалета и 7 различни чифта обувки. Всички знаем, че по Коледа се случват чудеса, но чак пък толкова…
Реалността:
Всеки ден, по един или друг повод, чувам от двете по-големи деца, които ходят на училище:
– Мамо, радвай се, че не ти се налага да ходиш никъде. По цял ден само си стоиш вкъщи!
Или:
– Спи ли ти се? Ами лягай да спиш! Та ти си по цял ден вкъщи! Можеш да правиш, каквото си поискаш!
Или:
– Не е ли време вече да се връщаш на работа? Не ти ли омръзна да си стоиш вкъщи?
Накратко – в моя филм съм на 36 години, нямам тен (и никога не съм имала), косата ми е вързана по цял ден, явно стоя твърде много вкъщи и определено не съм високо ценен експерт в каквато и да е област. А и нито един статист не се появи да ме измоли да замина да си почина в коледна приказка. И в целия ми гардероб не бих могла да открия 4 различни палта, още по-малко да ги побера в малък куфар…
Сюжетът:
Героинята пристига. Навън грее слънце, тротоарите са сухи, но на стратегически места е натрупал пухкав сняг. Цялото градче е коледно за чудо и приказ. Хора без работа обикалят и пеят песни. Други хора без работа висят по цял ден в единственото кафене и пият горещ шоколад с пай. Трети хора без работа от сутринта обикалят да купуват подаръци.
Нашата героиня, след поне 5 години отсъствие, спира пред родната си къща. Звъни на вратата. Изумените родители отварят. Те не подозират, че тя ще дойде, но за всеки случай са облекли новите си дрехи и я посрещат в къща, излязла от списание „Перфектен дом по Коледа“.
Няма сълзи и излишни вълнения. Всичко е премерено. Дори и тонът, с който я питат няма ли си приятел. Но как е възможно да няма! Нищо, нищо… Нейното първо гадже още живее тук. Много скромно момче, с вид на модел, но НЕ Е. Поел е семейният бизнес и сега е най-търсеният специалист в околността… минимум. Абсолютно незаменим за градчето, и околността де… минимум. Разбира се, той още е силно влюбен в героинята и ще го докаже като се впусне в куп активности в следващите дни – ще пече сладки, които ще подарява на ветераните, ще готви 5-степенни менюта за бездомните, ще построи няколко къщи за сираците…
Реалността:
Навън е жега.
Няма никакви изгледи за сняг поне до април.
Всички са улисани да работят.
Всеки се опитва да отметне подаръците с онлайн поръчки.
Градът е украсен, но на никой не му прави впечатление.
Децата са по цял ден на училище, а след това имат куп домашни – до последния ден.
Момчето, което е женено за мен от 10 години, не иска да чуе нито да прави меденки, нито да направи палачинки, нито да строи къщи. Иска просто малко спокойствие след работния ден!
Сюжетът:
Нашата героиня е свикнала да работи от изгрев до залез. Още с пристигането се започва – цял ден печене на сладки с мама. Огромната кухня е превърната в сладкарски цех – всичко, което излиза изпод златните им ръце, е с феноменален търговски вид! Меденки, джинджифилови къщички, всякакви бисквити по минимум 100-годишни рецепти на пра-пра-прабабата. Тъкмо приключат, и започва втори рунд – коледни филми с горещ шоколад, докато правят гирлянди от пуканки. Учудващо – тези гирлянди никога не виждаме после по елхите, украсени в златно и червено. Вкъщи цялото семейство е или с дрехи за ресторант, или с еднакви пижами. Съвсем небрежно. И аха да приключи вечерта – пристига скромното момче да донесе ръчно правен адвент календар във формата на викторианска къща от дърво с изумителни детайли. 25 вратички – зад които е скрил по една изненада за героинята. Тя се чуди как да го отблъсне, въпреки че го обича от поне 15 години, но още е твърде рано за тази очеизвадна развръзка…
Реалността:
Имахме планиран ден за печене на сладки след училище. Пропадна, след като най-малкото човече вкъщи вдигна температура – и така дни наред. Сладкарската дейност я свършихме на 24 декември, измежду всички останали приготовления. Нито една меденка не беше изрисувана, но пък станаха вкусни. Забравихме за къщичките. Щяхме да правим канелени рулца, но не остана време. Нямаме еднакви пижами. И дрехите за ресторант не ни хрумва да сложим, докато в картинката присъства брашно. Имаме 3 адвент календари, които извадихме само като украса, но така и не напълнихме с нищо, защото… ами, забравихме.
Сюжетът:
Настъпва Коледа. За по-лесно всички герои, направо целият град, се събират на парти в къщата на родителите. Мъжете са с различни коледни вълнени пуловери (никой не се повтаря, въпреки че градчето има само един огромен магазин, в който се продава всичко), а жените са с коктейлни рокли, подходящи за август. Камината гори, слънцето навън грее, кетърингът е на ниво, под 3-метровата елха има подаръци за всички гости, бездомни и сираци в окръга… минимум. Целият град се събира около пианото и започва да пее. Няма не искам, няма недей.
В последните 5 минути нашата героиня и скромното момче се плесват по челата – вярно бе, те се обичат! Предстои съвсем скоро да се оженят, а тя осъзнава, че грам не й пука за огромната корпорация и предпочита да си остане в родния град. Разбира се, през изминалите дни вече се е утвърдила и там като незаменим кадър.
Край.
Реалността:
Настъпва Коледа. Започваме да обикаляме по къщите, защото всеки се радва да посрещне гости в уютния си дом. Твърде е горещо за коледните пуловери.
Но е хубаво.
Защото си е нашата Коледа.
И продължава поне 2 дни.
Не претърпяваме никакъв катарзис, който да ни накара в рамките на 10 минути да преобърнем целия си живот.
Но хапваме зелеви сарми.
И все пак
През този коледен сезон:
- пих чудесен горещ шоколад;
- изпекохме домашни сладки;
- посетих коледен пазар, макар и с кафяво яке;
- приключих с коледните подаръци преди Бъдни вечер
- и, вярно – по друг повод и съвсем неволно, но се озовахме в къща с коледна атмосфера (прекрасната къща за гости „Търтефф“ в Стария Несебър).
You must be logged in to post a comment.