Човек и добре да живее идва ден, в който майка му вижда да дават по телевизията любим филм от нейното детство. И, като всеки добър родител, тя иска да сподели това преживяване с децата си. Те обаче повдигат някои въпроси. И ето до какво доведе гледането за първи път на „Скорост“ с Киану Рийвс и Сандра Бълок от едно 3-годишно, 10-годишно и 11-годишно.

---

---

1. Филмите от 90-те не са виновни, че са от миналия век

– Този филм от коя точно година е?

– Има ли значение?

– Разбира се.

– 1994.

– О, боже… поне не е черно-бял.

О, боже… При толкова експлозии това сигурно е един от най-цветните филми на десетилетието.

---

---

2. Жанрът е нещо относително

– Много ли ще е любовен?

– Защо да е?

– Нали ти е любим?

– Изобщо не е любовен! Това е екшън!

Сега, погледнато реално – във филмите от 90-те има всичко. Те са и трилър, и екшън, и комедия, че има и по малко романтика. Много ги бива да те накарат да се отпуснеш, докато се взривява цял град. И никой не страда за стотиците съсипани превозни средства. И без това автомобилите/ автобусите/ самолетите/влаковете по улиците са твърде много.

---

---

3. Може би възрастовите ограничения трябва да се спазват – през 90-те обаче никой не го правеше

– Мамо, не се сърди, но този филм беше малко просташки…

– ????

– Забеляза ли колко пъти повториха „Мамка му“?

Забелязах. Просто защото всеки път, щом го кажеха, 3-годишното грейваше, плясваше с ръце и веднага повтаряше „Малкъм му!“. Това се случваше средно на всеки 2-3 минути и към края фразата беше добре затвърдена. Колкото и да се опитвахме да го караме да повтаря „О, боже мой“, като нещо по-добро, той се изхитри и започна да ни отвръща с „По дяволите!“. Пълен възпитателен хаос, на който не се сдържахме и се заливахме от смях.

Вероятно „Скорост“ е един от онези филми, в началото на които са казали, че не се препоръчва за деца под 12 години, но кой да чуе? А може би трябваше…

---

---

4. Преди сегашната ера на тотален фалшификат с изкуствен интелект не убиваха артистите – спокойно

– Викаш, че не е правен с изкуствен интелект?

– Ъъъъ да.

– А на лошия наистина ли му отнесоха главата в метрото?

– Ъъъъ не…

Колкото и да обичаш професията – понякога е здравословно да си поставиш граници. Да, Денис Хопър се раздаде максимално като дразнещото старче с бомбите (всъщност тогава е бил само на 58 години), който не се отказа до последно от 3-те си милиона, но дори и той си каза „стига“ и позволи на малко каскади и ефекти да спасят главата му.

---

---

5. Когато Киану Рийвс е там – нещата стават горещи

– И как ти се стори филмът, мъниче?

– О, не очаквах да е толкова горещ!

– Нали.

Той е на 3 и има предвид всички пожарни коли, експлозии и пламъци.

Аз съм на 39 и имам предвид Киану Рийвс (тогава той е бил на 30).

Момичетата се впечатлиха от прическата на Сандра Бълок (също на 30).

Общо взето, за всеки вкус по нещо. Така е с филмите на 90-те. Искаш още и още.

Нали така, деца?

– По-добре ни пусни да видим какво представлява „Белият лотос“?

– Като станете на 18.