През 2003 г. писателят, преводачът, дипломатът, университетският преподавател и, в един период от живота си, дори директор на Националната библиотека Кирил Топалов празнува 60-годишния си юбилей.
Грандиозното тържество се случва в Аулата на Софийски университет – университетът, където той е професор по литература. Програмата е изобилна на официални поздрави, но в един момент се случва нещо, при което всички затаяват дъх.
Ректорът Боян Биолчев кани отпред, на трибуната, майката на рожденика. Баба Янка, седнала на първия ред до сина си, се изправя внимателно, бавно, но смело изкачва стъпалата, застава пред микрофона, поглежда препълнената зала и, спокойно и уверено, заявява, че пожелава на всички майки момче като нейното. След това, пак така внимателно, слиза и сяда щастлива до своето 60-годишно момче.
Името на Кирил Топалов се прочува през 70-те години на 20 в., когато той си позволява да повдигне завесата пред една тема табу.
„Самотните жени са белязани жени. Одумките много лесно се насочват срещу тях. Общественото мнение е безпощадно – това най-много ми е тежало“
(откъс от статията „Самотните жени са белязани жени“, сп. „Жената днес“, бр. 10, 1989 г.)
В края на 1978 г. 35-годишният асистент в Софийски университет, съпруг и баща на 5-годишно момче, е изпратен в Атина по програма за обмен на млади учени. Един ден по време на престоя си той научава, че в киното до университета започва седмица на филмите на Бергман по случай 60-годишнината на режисьора. Не очаква в такъв кратък срок да успее да вземе билети, но какво се случва – залата е празна! Има само още една възрастна двойка и журналист. Пита журналиста как е възможно това???
Той отвръща, че за гърците филмите на Бергман са напълно непознати. Южните ни съседи предпочитат весели комедии, а не „психологическите буржоазни проблеми на северните европейци“. Топалов веднага съобразява, че само допреди няколко години Гърция е диктаторска страна, в която нравствените дилеми по презумпция не са на почит.
Напук на диктатурата, младият Кирил Топалов пише книга за няколко самотни бременни жени и престоя им в дом „Майка и дете“.
„Ти, жена, си най-святото създание на земята! Затова – бъди благословена!
…
Ти си любила един мъж, както всички други жени, и си била щастлива. Затова – бъди благословена!
…
Ти носиш и ще родиш своето дете като всички други жени! Но хората ще те сочат с пръст, защото си извънбрачна, и ще страдаш много! Затова – бъди благословена!
…
Но ти няма да се радваш на детето си. То ще иде у чужди хора и ще го мислиш и сънуваш цял живот. Скришно ще му празнуваш рождените дни, скришно ще го изпратиш първокласник, после абитуриент и войник. Всяка година ще го жениш и ще получаваш дарове – жежки майчини сълзи. Ще се взираш в чуждите деца и при всяко ще се питаш: дали не е моето?… Твоята мъка и в ада няма да я има! Затова – бъди благословена!
…
А ти, мъж! Ти, който гледаш на жената не като на майка, а като на блудница – бъди проклет!
…
Сваляш звезди, лъжеш и мажеш, докато тя ти повярва, а после я захвърляш! Затова – бъди проклет!
…
Докато ние се крием тука като лалугерици, ти беснееш като необязден жребец, а нас ни наричаш такива и онакива!… И няма съд и възмездие за тебе!… Затова – бъди проклет!
…
А не можеме без тебе, мамицата ти, и затова – бъди най-проклет!“
След като Кирил Топалов написва романа „Бъди благословена“, предлага ръкописа на „Профиздат“. Телевизионен водещ (чието име авторът премълчава) изпраща рецензия с горещата препоръка да не се издава, защото дискредитира „хуманната социалистическа действителност“.
Но романът „Бъди благословена“ е публикуван през 1979 г. С него за първи път се поставя на дневен ред темата за извънбрачните деца в българското общество. Историята предизвиква такъв фурор, че веднага се появява идеята за игрален филм. Когато Кирил Топалов предава сценария в Творчески колектив „Младост“, шефът – режисьорът Людмил Стайков, се влюбва в идеята – най-после история, която ще хвърли камък в „застоялото блато на щастливия живот по неизбежност“.
Това, че Людмил Стайков харесва идеята, далеч не значи, че работата е свършена. Тепърва сценарият трябва да се одобри от художествен съвет. Минава година и половина, през която Кирил Топалов нанася корекции. Накрая, без да разбере, комисията приема най-ранния, първи вариант на сценария. Заминава за одобрение от последния, т.нар. минисъвет, в който участват художествените ръководители на всички творчески колективи, както и кинокритици. На този съвет не един и двама се изказват против филма. След като приключва и последният, председателят на минисъвета – заместник-генералният директор на Кинематографията по художествените въпроси и поетът Петър Караангов, се обажда по телефона. Говори около минута, после благодари на участниците и поздравява автора, като му желае успешен път в българското кино. След това казва на секретарката да напише в протокола, че сценарият е приет единодушно.
„… в живота по неизбежност не всичко може да бъде неизбежимо, стига да има кой, кога и как да върти шайбата на телефона“
През 1970 г. Тодор Живков изпраща в редакцията на сп. „Жената днес“ писмо, в което обвинява медията, че не възпитава правилно българката. През тези години на страниците на изданието не веднъж и два пъти присъства другата, по-мрачна страна на живота в тогавашното общество.
„… Млада майка на извънбрачно дете. Живее заедно с него в малко самостоятелно жилище. Работи в голямо предприятие. Постоянен обект е на „голямо внимание“ в района, където живее. Първо се започва с 3-годишното детенце. Често то чува от връстниците си думата „копеле“. Учителката в детския дом им прави бележка, моли родителите им да бъдат внимателни, когато разговарят пред децата си. Но бедите не свършват дотук. Любопитството на съседите към дома, в който живее жената, е болезнено.
Следи се кой влиза и кой излиза от него.
С най-малки подробности се отчита как изглеждат, как са облечени и какво носят хората, които посещават майката и детето. Мъчат се да създадат мнение за жената такова, каквото там е удобно…“
(откъс от статията „Кварталните клюкарки“, сп. „Жената днес“, бр. 11, 1981 г.)
След като романът „Бъди благословена“ е преведен на гръцки език, Кирил Топалов носи ръкописа на най-известния тогава в Гърция актьор Манос Катракис. По това време в България романът и филмът жънат овации, а авторът очаква интерес и за съвместна продукция с южната съседка. Катракис обаче е напълно несъгласен с историята: „в комунистическите държави няма нещастни хора, най-малкото пък майки, държавата се е погрижила всички да бъдат щастливи“.
Филмът „Бъди благословена“ се прожектира в различни държави. На Световния червенокръстки фестивал във Варна печели награда за най-хуманен сценарий. Но в Куба остава неразбран. „Какъв му е всъщност проблемът на този филм? У нас една жена може да има деца от няколко мъже, всички са приятели, заедно си честват рождените дни и останалите празници и всички се обичат като едно голямо щастливо семейство.“
Историята на „Бъди благословена“ има своето продължение – „Не се сърди, Човече“. Във втората книга Кирил Топалов проследява съдбата на децата, оставени в дом за сираци. Едно от тях безстрашно ще се впусне в приключението да открие своята майка, което ще завърши трагично. Тази история също е филмирана, но лентата е спряна от цензурата една седмица след излизането на екран (1985 г.).
Още докато филмът се снима, обществото няма търпение да види крайния резултат. „За майките е този филм. И за малките човечета. И за всички нас. За да има повече деца по къщите и по-малко в „Дома за деца и юноши“, за да има повече радост и щастие, и майчина ласка…“
Премиерата на филма е на 23.09.1985 г. На този ден в. „Поглед“ публикува обширен материал с интервю с Кирил Топалов и изпълнителката на главната роля Ирен Кривошиева. Филмът е на фокус, защото съвпада с влизането в сила на новия Семеен кодекс. Кирил Топалов подчертава „Проблемите на самотните майки се превърнаха от свенливо докосвана в една от най-дискутираните от нашето обществено мнение теми. […] Естествено дойде ред и на драмата на техните изоставени деца. Излизането на екрана на филма „Не се сърди, човече“ вече съвсем закономерно съвпадна с особено засиления обществен интерес към тези въпроси. Занимава ме преди всичко друго – тревогата за човека, поставен от нашата социалистическа хуманност на първо място. Обществото ни полага грижи за тези деца, но коя грижа може да замести майката? Край нас растат нещастни хора, които носят в душите си една трайна и дълбока травма, необхватна празнина, която би могла да бъде запълнена само от майчината грижа. Ето защо нямаме право да бъдем равнодушни.“
Два дни след премиерата във в. „Народна младеж“ са поместени положителни отзиви на зрители. Ден по-късно обаче започват унищожителни кинокритики. Съчинена история, ненужна мелодраматичност, еднопластов сюжет, елементарни метафори… „Едва ли има друг филм в българското кино, който да поставя зрителя в по-мъчителна ситуация и който с всеки кадър да предизвиква толкова крайни чувства – истинско състрадание и постоянно неудовлетворение от една очевидна творческа несръчност“.
„Мила приятелко, вечер ли е, нощ ли е?
Отсреща очите на новите блокове светят. И днес се справих: току-що приключих моя домашен маратон, финалът е приспиваното на Митя. То е като ритуална игра: пея му тихичко, докато омаломощя и себе си, и него. Страх ме е да изляза от стаята, за да не го събуди шепотът на вратата, която ще го отдели от мене. Гледам го. Чудно ми е как съм родила такова хубаво дете. Не ми се смей. Тези мигове са толкова кратки; през деня от грижи и страхове нямам ни време, ни сили да му се порадвам. А сега най-после той е защитен от всичко в съня…
Ако досега нe съм ти отговорила. то не е поради небрежност. За какво да ти пиша? Нали знаеш, нали и ти си минала по този път: пелени, сокчета, чист ли е биберонът, защо не яде, защо плаче точно от 18 до 18,30 часа… Денят е раздробен на дребни действия, и те така поробват, че не остава време да осъзнаеш какво вършиш. Не мога да се похваля с характер като твоя – знам, че 12 дни след като си родила третото си дете, си написала поредния си репортаж…
Задачата ми досега беше да му дам навреме нужния грамаж „Бебе“ 2. (Така и не намерихме „Хумана“ – уж не била хубава, но защо тези наши невежи бебета толкова я харесват. Ако са чуждопоклонничета още от малки, дали за това са виновни родителските гени, или млечната ни промишленост?) Но думата ми беше: от мене засега се искат конкретни неща – определено количество храна, водичка, чисти пелени. Е, да, и нежност, разбира се, много нежност. Но пак според предписанията на книгите – с мярка. И с тези грижи, и с капризните си изблици моят малък Митя така ме е хванал, че преобърна из основи представата ми за самата мене. Той, който би трябвало да е „обект“ на възпитанието, усилено ме превъзпитава…“
(откъс от статията „Митя ме учи да пея“, сп. „Жената днес“, бр. 4, 1981 г.)
Кирил Топалов е роден на 21 май 1943 г. в София. Завършва българска филология в Софийски университет. В продължение на 40 години преподава българска литература. Гост-лектор е в университети във Франция, Гърция и Италия.
В периода 1997 – 1998 г. е директор на Народна библиотека.
От 1998 г. до 2002 г. е посланик на България в Гърция.
В периода 2013 – 2019 г. е посланик във Ватикана.
Кирил Топалов е почетен гражданин на София и Атина.
Заедно със съпругата си Веска са родители на 3 деца – Любомир, Ани и Ния.
Кирил Топалов е автор на научни изследвания, 4 книги с разкази, 11 романа (от тях са филмирани „Бъди благословена“, „Не се сърди, Човече“, „Бягай… Обичам те“) и 19 пиеси, поставяни на сцени в страната и чужбина.
По повод мемоарната си книга „Живот по неизбежност“ с тревога подчертава:
„Върви, народе възродени,
върви и чети, и се учи, и мисли.
Мисли кого избираш, как го избираш и защо. За да нямаш живот по неизбежност.“
За написването на текста са ползвани:
книгите „Бъди благословена“ и „Не се сърди, Човече“
мемоарният роман „Живот по неизбежност“ на Кирил Топалов (2023 г.)
статията „ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДИН ФИЛМ. „Не се сърди, човече“ – един забравен и забранен (?) български филм“ на Анелия Касабова, „Българска етнология“, бр. 4, 2015
участия на Кирил Топалов по БНТ (09.05.2023 г.), Euronews Bulgaria (24.05.2023), „Панорама“ по БНТ (20.10.2023)
онлайн архивът на сп. „Жената днес“
статия „Жената днес на 80“ от сп. „Жената днес“, декември 2025
You must be logged in to post a comment.