Ябълката на раздора, наречена „Букър“

Някога много, много отдавна Зевс тръгнал да подготвя сватбата на бъдещите родители на Ахил – Пелей и Тетида. Със своята могъща божественост Зевс съобразил, че няма да е добра идея сред гостите на празника да бъде богинята на раздора Ерида. И, както става във всички приказки, Ерида научила и се вбесила. Замислила простичък, но гениален план за отмъщение – създала ябълка от чисто злато, на която поставила надписа KALLISTI или „за най-красивата“. В деня на сватбата търкулнала ябълката в залата и реакцията не закъсняла. Хера, Атина и Афродита се впуснали да я вземат. Скарали се жестоко и, колкото и да не му се иска, наложило се Зевс да се намеси. Но как да реши коя е най-красива – неговата жена или двете му дъщери? С божествена съобразителност се досетил, че винаги ще се намери човек да свърши мръсната работа. Изпратил богините при овчар от Троя, който да се произнесе безпристрастно. Красавиците започнали да подкупват Парис с обещания. Хера му гарантирала несметни богатства, Атина – победи в битки и вечна слава, а Афродита – най-красивата жена на земята. Със своето младежко нетърпение за жена Парис без да се замисля обявил Афродита за най-красива. За награда получил Елена. Проблемът дошъл, когато се появил нейният съпруг – царят на Спарта Менелай, който поискал жена си обратно. И така, от една златна ябълка, шега на боговете, започнала първата война сред хората – Троянската война.

В последно време реколтата на ябълки, водещи до бурни конфликти помежду ни за какво ли не, е отчайващо богата. Но една конкретна, с надписа „най-хубава книга“, за втори път всява смут в страната.

През 1969 г. в Обединеното кралство група издатели ентусиасти, водени от идеята да стимулират четенето и дискусиите върху съвременните романи, създават наградата „Букър“. В началото отличието е само за литература, написана на английски език и публикувана в Обединеното кралство и Ирландия. По-късно е създадена и Международната награда „Букър“ за книги от цял свят, преведени на английски.

Вчера стана ясно, че българският роман „Остайница“ на Рене Карабаш е преминал още един кръг и вече е една от 6-те книги от цял свят, на финалната права за „Букър“.

„Остайница“ (She Who Remains), написана от Рене Карабаш и превод от Изидора Ангел, е тъмен и поетичен роман за идентичността, пола, любовта, свободата и обществените норми. Нашите съдии казаха: „Изящно написана, блестящо наблюдавана история за млада жена в съвременното албанско племенно общество и кървава вражда, която започва пътуването ѝ към себеоткриване.“

Това четем в сайта на „Букър“. А ето какво четем в читателска онлайн общност:

– За какво изобщо се разказва в тая книга, че е толкова прехвалена?

– Ами прочетете я и ще разберете.

– Не, мисля, че няма да ми хареса.

„Сами се награждават, Сами се възвеличават, плащат си да си вдигат авторитета, пък стила беден и махленски“

Сами ли се награждават българските писатели с „Букър“?

Наградата съществува над половин век. През годините са отличени „Списъкът на Шиндлер“ на Томас Кинийли, „Английският пациент“ на Майкъл Ондатджи, „Животът на Пи“ на Ян Мартел, творчеството на Филип Рот (номиниран за Нобелова награда и носител на Пулицър) и носителят на първия Международен „Букър“ – албанският писател Исмаил Кадаре (по чиито творби Рене Карабаш се готви за написването на „Остайница“).

Ребека Уест работи върху оценяване на заглавията

В началото петима ентусиасти – Ребека Уест, Стивън Спендър, Франк Кермоуд, Дейвид Ферър и У. Л. Уеб, в продължение на месеци обсъждат 60 книги. Всяка година 5-членното жури включва различни личности. Изборът се прави сред водещи литературни критици, писатели, академици и влиятелни обществени фигури. Всеки избран е длъжен да прочете всички номинирани книги. Например през 2023 г. за 7 месеца журито е трябвало да прочете 163 книги. От всички номинирани отсяват заглавията за т.нар. „дълъг списък“ – 12 или „дузината на Букър“. След това прочитат отново 12-те избрани. После оформят „краткия списък“ от 6 заглавия. И за трети път ги прочитат внимателно преди да изберат победител.

Фактът, че шепа хора избират „най-добрата книга на света за годината“ е осмиван от мнозина. Не сме само ние скептичните. Например британският вестник The Guardian организира ежегодно наградата „Not The Booker Prize” („Не-Букър“). Номинираните книги отговарят на критериите на „Букър“, но гласуват читателите. След като се спрат на кратък списък, заглавията се обсъждат в книжния блог на вестника в продължение на седмици. Накрая гласуват читатели и жури.

В този тон влиза и писателят Джулиан Барнс, който нарича „Букър“ „шикозно бинго“. След като обаче самият той получава наградата, шеговито казва, че е преосмислил твърдението и вече вярва, че журито са най-мъдрите хора.

„Българи! Юнаци!“

В статия за „Култура“ Даниел Пенев пише следното:

„До 23 май 2023 г. най-обединяващото събитие за нас, българите, беше четвъртото място на националния ни отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 г.

…

До присъждането на Международния „Букър“ на „Времеубежище“ нямаше културно или спортно събитие, което да ни е донесло радост и гордост, близки по мащаб до радостта и гордостта, свързани с четвъртото място на Световното по футбол в САЩ.

…

Изведнъж целият четящ и пишещ свят заговори за България. По хубав повод.

…

… успехът на Георги Господинов и Анджела Родел може да има и възпитателна стойност. Един от белезите на цивилизованите общества е способността да се радваш на постиженията на другите и да се мотивираш от тях да даваш най-доброто от себе си.“

Възпита ли ни „Времеубежище“ на Георги Господинов, първият български носител на „Букър“ (2023 г.), да бъдем по-цивилизовани?

Обратно към онлайн читателската общност:

„Времеубежище“-то, ако ставаше за четене, и от Москва щяха да му дадат награда. Господинов няма изказ, ако мога така да се изразя… Може би харесването на романа и автора в чужбина, и наградите, да се дължи на преводачите“

Оказва се, че футболът ни обединява, но книгите – не успяват.

Този лош, лош Запад

„Човек, който е послушен, винаги господарите му го възнаграждават“

„Изключителните заслуги“ на Господинов са свързани с изключителна подкрепа от соросоидите и с изключителна ненавист към всичко българско“

Изобщо, започнем ли да четем мнения за Георги Господинов и „Букър“, соросоидите се споменават често. За какво става въпрос? Ето кратко разяснение, със съдействието на Георги Лозанов:

След падането на комунизма американският милиардер и филантроп Джордж Сорос активно подпомага създаването на гражданско общество. И по-специално – Сорос финансира новопоявилите се НПО-та – неправителствени организации. Соросоидите станаха онези различните, които не искаха да се занимават нито с държавни, нито с частни далавери. Те се превърнаха в предателите, служещите на чуждите, западни интереси. За първи път понятието е въведено в ефира на телевизия „СКАТ“ през 2007 г. Това е годината, в която България става член на Европейския съюз.

„Сорос е идеалният враг, защото с биографията си и с дейността си провокира изтласкани, но неизживени предразсъдъци към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век – комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите участват в световен заговор срещу християните. Малцинствата са отклонение от нормата. Интелектуалците мразят народа си“, пише в същата статия за DW Георги Лозанов.

Продължаваме с 2007 г., когато на страниците на вестник „Култура“ се разразява скандал. Всичко започва от статията „Комуникативна теория на най-новата българска поезия“ на литературния критик Владимир Трендафилов (баща на Константин Трендафилов, още по-известен като Папи Ханс), публикувана в бр. 23 от 15 юни 2007.

„Участието пък на Георги Господинов в Национален фонд „Култура“, фондация „Отворено общество“ (*пояснение – основана от Джордж Сорос) и др. е довело от години насам до системното му самопревеждане и саморазпространение по света. Струва си може би да помислим дали да не се въведе в Министерството на културата щатна длъжност „държавен таксидиот“ (*пояснение – така се е наричал пътуващ православен монах, който събира помощи за манастир) по аналогия със светото дело на Паисий Хилендарски… на която да бъде назначен Георги Господинов с едничката служебна обязаност да разпространява Георги Господинов. Терминът, който назовава всички тези случаи, е „конфликт на интереси“, но понеже живеем в страната на неограничените неогласени възможности, номерът все още минава.“

Месец по-късно Георги Господинов отговаря, пак на страниците на в. „Култура“ (бр. 28, 19 юли 2007).

„Само да кажа, че от 2002 до 2007 година, когато излизат преводите на книгите ми, не съм „участвал“ нито в Национален фонд „Култура“, нито в „Отворено общество“.

…

Има нещо наистина важно. И тъжно. Текстът на Трендафилов ясно показва, че още не можем да си представим възможен пробив на българска книга навън без машинации, без заговори или поне без участие на министерството. Това е адски уморително и съсипващо мислене.

…

Най-тъжното е, драги Владо, че, като пътувал човек, си видял туй-онуй и сам знаеш, че така не стават тези неща в „капитализма“… Никой не може да нареди, както си мислиш, на едно чуждо издателство да издаде един, трима, петима български писатели.“

В следващия брой (бр. 29, 27 юли 2007) пристига отговор от Владимир Трендафилов.

„Откакто го познавам, Георги Господинов се занимава с алхимия. Трансмутира един вид капитал в друг. През 1993 г. той и неколцина негови приятели започнаха една стремглава кариера, в основата на която лежеше не качеството на написаното, а бутащата ги напред и нагоре партийна централа. СДС.

…

Върху тази връзка се насложи и мрежа от чисто административни ходове. Автоматизиран достъп до награди в конкурси. Многобройни журирания. Важни членства: в ръководството на Сдружението на българските писатели (1996-98), в Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ (2000-2002), в настоятелството на Институт „Отворено общество“ (2007)… Решаваща роля за приемането на ръкописи в частното, но важно за младата ни литература издателство „Жанет-45“.“

Кубрат Пулев и „Букър“-а

– Не чета номинирани български автори, както и нашумяли такива. Въпрос на принципи.

– Но защо не ги четете?

– Не смятам, че Карабаш, с нейния манталитет е Кубрат Пулев и го прави за България, под български флаг. Освен това сюжетът няма нищо общо с България. В нито едно интервю не я чух да споменава, че се гордее, че е българка.

Това споделя обикновен участник в онлайн читателска общност.

На 24 май 2025 г. „видният патриот“ с махленски език Волен Сидеров пише по повод сутрешно предаване по БНТ:

„… Другата е американка с челюстта на Кубрат Пулев, която се заселила в България и станала преводачка на Гошо Господинов да вземе един Букър и той, че отдавна го заслужи, плюейки всичко българско… Това е накратко схемата, която трябва да спазваш, за да ти дадат Букър или Мултикукър“

Отново 24 май, но този път 2023 г. – тъкмо сме научили, че романът „Времеубежище“ на Георги Господинов е носител на наградата „Букър“. И тъкмо сме помислили, наивни в еуфорията си, че се случи – голямото нещо, което да ни обедини точно на празника. В този хубав момент се появява пак Волен Сидеров, не просто да ни приземи, но да ни закопае обратно в завистта и духовната ни мизерия:

„… телевизии кършат китки и ахкат колко сме горди, че някаква британска награда за, забележете РОМАН НА АНГЛИЙСКИ, е връчена на дундуркания от сорошистите от години Гошо. И той приема наградата на английски език на връх 24 май – денят на българския език“

Търкулнал се Букър-ът – настъпил раздорът.

Стискам палци на Рене Карабаш, а за „Остайница“ ще си поговорим отделно.