Случва ли се у вас някой да извика:
„Имам чорапче с картофче!“?
В превод това значи, че някой има дупка на чорапа. Вкъщи това е кодов израз за „Мамо, заший ми чорапа“, така че външни хора да не разбират, че мама пак не знае какво скъсано има наоколо. Ако дупката е станала по-голяма, изразът се трансформира в „чорапче с ножче и картофче“. Обикновено стигаме до целия сервиз покрай картофчето и накрая купуваме нови чорапи.
А знаете ли, че през 1932 г. някой решил да облекчи бедната варненска домакиня и създал пункт за помощ със закачливото, поне за мен, име „Санаториум за болни чорапи“. Тогавашният адрес е ул. „6 септември“ 2. На пъпа на града – по главната улица, където всички минават, за да покажат красивите си тоалети. Интересно – как ли са се отбивали небрежно да оставят чорапите с дупки?
„Доволен ще остане всеки, който си закърпи старите и захвърлени чорапи…“,
твърди рекламата.
Но това не е всичко, приятели.
Начинанието отваря клон и на ул. „Пиротска“ 33 в София, както и пунктове за събиране на чорапи и чорапогащници с бримки в Пловдив, Русе, Бургас, Търново, Плевен, Лом, Шумен, Габрово, Разград, Горна Оряховица и Казанлък.
Днес на мястото на Санаториума горд наследник е магазинче за кафе, цигари, алкохол и протеинови шейкове.
О, времена! О, нрави! О, домакини! О, нужди!
Дали и тогавашните домакини не са имали нужда да започнат деня с чаша кафе и приключат с чаша вино… пък ако ще и сами да кърпят чорапите? Да надзърнем към живота на жената тогава.
През септември 1932 г. в. „Варненски кореняк“ публикува следното:
„Много родители по разни причини желаят да дадат на дъщерите си образование, чрез което да станат добри домакини. Защото, една от причината на семейните раздори, днес е лошата домакиня…
Министерството на търговията схващайки изискванията на новото време… създаде нов тип професионални училища… Програмата на тия училища предвижда за изучаване следните предмети: Български език и литература, сметководство във връзка с домакинството, кроячество и шев на бельо и горни дрехи, бродерии, готварство: българска и чуждестранна кухня; сладкарство, консервиране на зеленчук и плодове, хигиена и отглеждане на детето…
Необходимостта от такъв тип училище в града ни се чувства все повече и повече и трябва да се настоява пред съответните фактори да се открие колкото може по-скоро подобно училище, защото добрата домакиня е стълбът, който крепи семейството.“
За тази мистична, почти колкото еднорог, добра домакиня четем и в най-старото издание в домашната ни етажерка с кулинарни книги. „Календар по готварство“ от 1937 г. е съставен от преподавателка по домакинство в Практическо девическо занаятчийско училище „Мария Луиза“ в София. И ето как започва:
„Жената днес трябва да се стреми, щото в дома ù да цари здраве, желание за работа, благосъстояние и доволство, а всичко това се постига главно чрез добрата храна. Значи, една от първите грижи, които трябва да има съвременната домакиня, е правилното хранене на семейството…
На всяка жена, на всяка домакиня, на всяка майка, на която е поверена отхраната и храненето, – в името на истинската, рационалната и добра отхрана, която е от такова голямо значение както за отделната личност, така и за семейството, държавата и човечеството, – аз казвам: грижù се за хранителна, лесносмилаема, евтина, разнообразна и вкусна храна!
Домакиньо, майко, готвù с любов, с радост, готвù с мисъл. Сториш ли това, ти ще изпълниш един свят дълг спрямо своите близки, спрямо своя народ и спрямо човечеството. Дълг, който ти се налага именно сега, когато всички се огъват под тежкото бреме на живота, пълен с несгоди и немотия.“
Специално за домакините
За месец февруари в „Календар по готварство“ четем, че е най-подходящо да се консумира:
– говеждо, телешко, свинско, гъски, пуйки, патици, кокошки;
– шаран, кефал, пъстърва;
– спанак, червено зеле, моркови, картофи, праз, кисело зеле, бобови консерви;
– ябълки, портокали, мандарини, лимони, орехи, лешници, фурми, смокини, сухо грозде.
И специално за домакините, които са майсторки на мусаки
Мусака с кисело зеле
Продукти: 1 кг кълцано говеждо месо, 100 г кълцана сланина, 2 кг кълцано кисело зеле, сол, черен пипер, мас, яйца, кисело мляко
Приготовление: Месото и сланината изпържваме добре с една главичка ситно накълцан лук, сол, черен пипер. Зелето също изпържваме. В една тавичка нареждаме пласт месо, пласт зеле, докато се напълни тавичката. Горният пласт ще гледаме да е зеле. Пълната тавичка слагаме в пещта, за да се пече мусаката. Когато тя е почти готова, разбиваме яйца и кисело мляко, заливаме я, допичаме още малко и поднасяме.
Но стига сме мислили за храна.
Да поговорим за образованието.
Всъщност образованието на момичетата в града е било на почит още преди Освобождението. През 1933 г. директорът на Девическата гимназия Димитър Николов разказва:
„Девическото образование във Варна започва още с отваряне на първото българско училище в 1860 г… още тогава наред с момчетата са учили и момичетата… прави чест на прозорливостта на всеобичания и уважавания дядо Симеон, който в едно писмо от май 1883 г. пише на управляющия тогава Мин. на просветата Д.Д. Агура: „Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна… Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги…“
Още по-любопитно е, че според г-н Николов за варненския родител образованието на момичетата е също толкова важно, колкото това на момчетата, защото инстинктивно вярва в равенството на половете – макар и да имат различни роли в обществото.
И наистина – противно на моите нагласи, че жената от началото на 20 в. „стои боса и бременна в кухнята“, всъщност дамите са имали възможности за изява. Интересен пример е г-ца Л. Антонова, която от 1903 г. основава и съвсем сама поддържа училище в града. В „Напредък“ повече от 20 години се обучават момичета в различни занаяти.
„… днес са отлични работнички в областта на частния труд, майки и полезни гражданки“
Но има и критици.
Варненското списание „Семейно огнище“ критикува дамите и тяхното твърде ограничено мислене.
„99% от жените прекарват свободното си време в едно най-глупаво тичание подир модите и клюкарство…“
Може и да има малко истина… склонни сме да го повярваме, нали?
Все пак, нека не забравяме, че въпреки широко рекламираните модни ателиета в града – много от тях около санаториума за бедните болни чорапи, повечето домакинства разчитат на жената за облеклото. И ето какво чудо притежава (или е силно препоръчително да притежава) изрядната домакиня вкъщи.
„Добре уредената шивалня стая спомага за бързото работение и за икономисване на времето. Тя трябва да е около 12 крака дълга и 8 крака широка, с два прозореца и един малък долап. Пред единия от прозорците се туря машината. На дясната страна на машината, край стената надлъж, се правят няколко рафтове. На един от рафтовете са наредени шишета с домашни цярове, на които са отбелязани имената отгоре ясно и едро, за да могат да се четат, като се седи да се шие на машината. Кройки (останали парчета от дрехи), копчета, гарнитури и пр. трябва да са турени в особени кутии и отбелязани, тъй щото когато се търси нещо, да се намира наведнъж.
Под рафтовете да има една ниска маса за кроение… В стаята да има два стола: един нисък с гръб за облягание и отпочивание, като се шие, другия да е обикновен да служи за сядание, като се шие на машината. На единия кът в стаята да има едно дървено тяло, по което да се намерват панталоните или полите, на друга страна да е окачено едно тясно, дълго огледало, в което да се оглежда жената цяла.
На близо до вратата да има три гвоздеи, на които се окачват игленик, журнал за модите и плоча с писалка. На плочата се отбелязват нужните неща за фамилията.“
Образованата варненска домакиня има още една роля в семейството – да следи финансите. На много места се споменава, че това „фино, деликатно умение“ не е по силите на повечето мъже.
„Няма по-добро време от Новата година, за да се почне да се държат сметки!“
С този призив едно варненско издание от началото на 20 в. посреща читателите. Съветът към дамите е всяка вечер, преди лягане, да отделят по 5 минути и в една предварително разграфена тетрадка да записват всички разходи за деня. И в края на месеца – да отделят по половин час, за да сметнат разходите и приходите. Авторът предусеща съпротива и допълва – да, има значение да знаем, че харчим повече, отколкото имаме. Но как бихме могли да намалим разходите???, чуди се тогавашната домакиня. Авторът ни най-малко не е смутен. И тук срещаме отговор на първоначалното чудене – тогава жените също ли са имали нужда да започнат деня с чашка кафе?
Не само да го започнат, но и да го продължат, претърколят и изпратят.
Не се карайте на мъжете си, че пият много вино!, ще поклати пръст авторът.
„Има жени, които си варят кафе по три, четири пъти на ден. „Това не е нищо“, казват те. „Това е много нещо“, казвам аз…“
Мъже!
И все пак, някога домакинята е имала насреща си Санаториум за болни чорапи и, когато детето дойде с „картофче“, и не ù се влиза в шивалнята, и домашното счетоводство позволи… знае към кого да се обърне.
А на нас ни остава да отбележим наум „време е да извадя кутийката с игли и конци“, докато подминаваме магазинчето за кафе, цигари, алкохол и протеинови шейкове.
You must be logged in to post a comment.