Първи курс, първи стъпки в живота в общежитие и първата ми съквартирантка, която, докато пиеше червено вино една вечер, спомена, че се чувства като част от бийт поколението на Керуак.

Това е един от моментите, които са се запечатали така ясно в паметта ми. Не разбирах тогава това момиче – иначе прекрасно и много талантливо. Как така седи и без причина пие сама вино? И за какво поколение изобщо говори? И какво толкова специално има в Керуак? Тогава бях огромен фен на всичко написано от Ремарк и времето за този роман дори не беше наближило.

Малко по малко годините се изтърколиха. И съвсем случайно, покрай историята на Джанис Джоплин наскоро, Керуак отново дойде на дневен ред. Прочетох в интервю, че романът е гениален, защото всеки намира себе си някъде там. Чудя се дали и аз съм някъде там, или времето е отминало, някъде в студентските години?

Все пак – днес започвам.

---

---

Но преди да поема по пътя с Джак Керуак, ето 6 факти, непознати за мен – точно, колкото и цялата книга.

1. Романът „По пътя“ е написан само за 3 седмици. През това време Керуак е бил нон стоп на огромни дози кафе и бензедрин (амфетамин). Това се случва през април 1951 г. Но нека уточним, че писателят ползва откъси от свои дневници, писани през годините… та може пък да не е било чак толкова много работа. 

2. Предисторията е, че Керуак вече е написал романа, когато получава писмо. Нил Касиди изпраща на Джак 18 страници, в които споделя „потока на съзнанието си“ след пътуване из родния Денвър. След като го прочита, Керуак унищожава ръкописа и започва отначало. И след 3 седмици, гарнирани с безкрайно количество кафе и наркотици – voila!

3. „По пътя“ е почти автобиографична книга. Самият Керуак води разгулен „бийт“ живот – наркотици, безразборен секс, бунт срещу нормите. Но парадоксът е, че авторът е също ревностен католик, който не понася хипитата и поддържа войната във Виетнам.

4. Мнозина не понасят книгата.

Мнозина я обожават.

Тя е вдъхновение за Боб Дилън, Джим Морисън и Джанис Джоплин.

5. След публикуването на романа и славата, която добива, Керуак си спечелва прозвището „кралят на бийтпоколението“. Той обаче казва:

„Аз не съм битник. Аз съм католик“.

6. „Керуак е от онези писатели, които ще те накарат да си хванеш багажа и да тръгнеш на път без посока.“

Да видим.