Вероятността да те удари мълния, казват, е 1 на милион.
А каква е вероятността да те удари 7 пъти?
А да умреш години по-късно от нещо съвсем различно?
Една любопитна история с неочаквана поука – назаем от Иван Ланджев и книгата му „За неизбежната случайност. Есета, истории, фрагменти“.
„Лесничеят Рой Съливан от Грийн Каунти, Вирджиния, не е имал намерение да остава в историята. Времето навън го е привличало повече от ефирното време и вместо да влиза в статистиката, е предпочитал да излиза на чист въздух. Въпреки това името му е в Книгата на Гинес, а постижението му не е подобрено до днес.
Дано и никой не се пробва да го подобри. Рой Съливан държи световния рекорд за най-много преживени удари от мълния – седем.
Бързам да уточня – не седем подред. Горският от Националния парк „Шенъндоа“ претърпява седем удара в рамките на трийсет и пет години – докато патрулира, докато лови риба и докато просто се разхожда на чист въздух.
Първият случай е през април 1942 година. Времето внезапно се разваля, нещо просветва. Мълнията удря Рой Съливан в крака, пробива дупка в обувката му и отнася единия му нокът – историческите извори не посочват на кой пръст.
Изгорял нокът не звучи като нещо особено, съгласен съм. Но ние сме свикнали на тази грешка, да приемаме, че впечатляващите развои трябва да идват все отгоре. Не е задължително. За всички тия трийсет и пет години и седем удара най-интересното в историята на Рой така и не е дошло от небето – идвало е винаги от решенията на неволния рекордьор.
Мен лично най-много ме впечатлява това, че той никога не си е сменил работата. Нито веднъж (примерно след третия или, хайде, след четвъртия удар) не си е казал: „Защо не стана касиер? Или библиотекар? Каквото и да е, но да е на закрито…“.
Не, Рой Съливан до края на живота си не се отказва от разходките на чист въздух.
Свободата понякога е да не си научиш урока – ако ще и да ти идва като гръм от ясно небе. Буквално.
Всичко на тоя свят се случва за втори път.
Втората мълния удря горския през 1969-а и изгаря веждите му. Следователно това е бил и последния път, в който Рой вижда мълния и повдига вежди от изненада.
Честно казано, способен съм да си представя шока от първия преживян удар. Защото си е точно това – шок. Всички сме били шокирани.
Но мога само да гадая какво ли е при втория. Вероятно изненадата започва да отстъпва пред нещо друго, нещо ново. След болката (ужасна, но вече позната) сигурно идва някакво замисляне. Идва едно „Хмм… пак ли?!“.
…
Третият удар е през 1970-а. Този път Рой дори не е в гората, а в двора си, където приготвя барбекюто. През това време майката природа, изглежда, също приготвя барбекюто.
Мълнията удря трансформатор наблизо и оттам скача на рамото на горския. Той отново няма друг избор, освен да прояви забележителен, неумишлен героизъм.
На третия път според мен вече разбираш, че това, което ти се случва (особено ако се случва в собствения ти двор), е съдба. И като всеки разбрал съдбата си, първата ти работа е да почнеш да я оплакваш: „Защо аз?“.
Но съдбата има склонност към повторения, казва Борхес.
„Я, буреносен обл…“, казва лесничеят, поглеждайки небето над парка, и не си довършва изречението, защото четвърта мълния го прекъсва. Годината е 1972-ра.
Какво после… изгоряла коса, опърлени мигли. Едното ухо дава фира. Всичко това е лошо, но още не е обидно.
Обидата идва някъде след петия удар (август 1973-та), когато и най-верните ти приятели започват да те отбягват.
„Момчета, да излезем да пием по нещо?“
„Не, Рой, викам да не излизаме тази вечер… защо не си останеш и ти, времето го дават да е лошо.“
Но Рой излиза. В крайна сметка човек има нужда да се поразтъпче, да походи. Не толкова да види свят, а да се почувства вертикален на света. Да бъде прав.
…
Някои обясняват природните стихии със зли сили, които преследват хората. Но трябва да си наистина зла сила, за да преследваш лесничей.
При шестия удар облакът като че ли наистина нарочно върви по петите на Рой Съливан. И навярно затова го уцелва в глезена.
Рой излиза от палатката си… точно така, решил е да отиде на палатков лагер. Вероятно с някакви нови приятели, защото старите не са се навили. Та Рой излиза от палатката и вижда облака. Хуква. И облакът хуква след него, към следващия рекорд. Заедно успяват да го постигнат.
…
На 25 юни 1977 година Рой Съливан решава да отиде за риба. Тогава го удря последната, седма мълния. Получава тежки изгаряния в областта на гърдите и корема, откаран е в болница… и това не е най-каръшкото.
Най-каръшкото е, че не умира.
Нашият рекорьор изобщо не умира от мълния.
Рано сутринта на 28 септември 1983-та седемдесет и една годишният Рой бърка в нощното си шкафче. Оттам вади малкия си личен пистолет двайсет и втори калибър и се прострелва в главата.
Дали е искал да покаже на Бог как се прави?
Да Му заяви, че в крайна сметка, гледай, ако си сериозен, ето – може да стане и от първия път? Не знам.
Знам какво пише на гроба му: „Ние те обичахме, но Бог те обичаше повече“…
Знам и какво е установила полицията – Рой се е самоубил заради несподелена любов.
Да се опитаме да го сметнем: шансовете да те удари мълния седем пъти са нещо си там с трийсет и две нули, което не мога нито да изпиша, нито да произнеса. Но шансовете да умреш от любов, са къде по-големи.
Такива са фактите. Каква е поуката, ми е трудно да установя. Не мога да кажа, че съм съгласен със средството, което Рой е избрал, но го разбирам. Когато небесата те третират като сръбска скара, сигурно имаш право да си им обиден и сам да определиш кога ще е последната ти разходка.
Случва се боговете да пуснат някоя и друга мълния, за да решат изхода на пиесата. Но какво, ако и това не може да спре героите да се разхождат? Понякога човек е способен да впрегне целия си житейски опит в името на свободата да си остане глупав. Такъв човек може да умре само от любов. От него не можем да научим друго освен очевидното – че никога, за нищо на света, не трябва да се отказваме от разходките си.
Времето щяло да се оправи днес – да тръгваме.“
Иван Ланджев
Чикаго, януари 2023, -12ºС
Снимката е на Мира Дерменджиева, https://artportal.news/interview/ivan-landzhev-ne-izbirai-sebe-si-zashtoto-mojesh-da-budesh-neshto-poveche/
You must be logged in to post a comment.