През последните 18 месеца Дара започна да пие кафе.

Не че вече нямаше чай или какао, но сега кафето се появи на хоризонта като предвестник на нейното о-големяване.

Дара вече е голяма.

На години, на килограми, на мисли.

Дара вече не си прави илюзии, че ще посреща изгрева.

Дара вече не вярва, че ще тича в Морската градина рано сутрин.

Дара вече не остава будна цяла нощ, за да си приказва с Пан.

Дара вече не носи красиви рокли.

Дара вече не вярва в мечтите.

Дара е голяма.

Дара пие кафе.

Но не му слага захар.

Нека е горчиво.

Нека го усеща категорично.

Колкото повече удря по сетивата, толкова по-добре.

Не че Дара не може без кафе,

но

усеща как кафето се нуждае от нея,

за да натяква

„Аз победих“.

Дара се провали.

Дара вече е голяма.