„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“

9 разказ

„Наздраве за „тогава-когато-Пан-целуна-Дара“

 

„В живота на една двойка, преминала първата година, рядко настъпват мигове, в които да си каже „Уау! Време е за целувка!“

 

Върху тази тема разсъждаваше Дара.

Междувременно наблюдаваше как Пан мие тенджерата. Горкият – търкаше ли търкаше загорелите спагети от снощи. Нямаше избор – това беше единствената им тенджера с големина, подходяща за леща за двама. А сега Дара искаше леща. По подразбиране Пан я обичаше, затова щеше да й осигури леща за обяд.

 

– Пан, помниш ли тази сутрин дали се целунахме?

– Де да знам, сигурно.

 

Де да знам… сигурно. Толкова типично. Дара побесня. Цялата им работа вече стана такава. „Де да знам… сигурно“. С всеки рошав косъм по тялото си Дара усещаше колко му е сигурна и безинтересна вече.

 

– Мислиш ли, че ти омръзнах?

– Мисля.

– Сериозно?!

– Напълно.

– Искаш ли да се разделим?

– Да, моля.

– Ама ти… наистина ли си сериозен?

– Да, Дара, марш в хола!

– Абе не бе… аз за друго питам.

– Не ме интересува! Знам, че си гладна. Знам, че искаш леща, но ми омръзна да ми натякваш, че се бавя. Ей сега забравих сложих ли чубрица… не сложих ли…

– Пан… аз питам за нас. Остави лещата…

– Да да… знам ги номерата ти. Разсейваш ме. После, когато най-малко очаквам, сигурно след 5 седмици, ще ми натякваш как не съм ти сготвил! Марш в хола!

 

Дара се засмя и излезе.

След няколко минути се появи и Пан.

 

– Кажи сега какво пак те тревожи?

– Прозвуча все едно непрекъснато нещо ме тревожи.

– И на мен така ми звучи.

– Всъщност аз съм си доста спокойна…

– Дара, защо не вярваш в нас?

– Аз?! Да не вярвам?!

– Непрекъснато се чудиш дали те обичам, дали мисля за друга, дали си ми омръзнала…

– Кога съм те питала за друга?

– Никога. И никога няма да го направиш. Но всеки ден се чудиш.

– Защо мислиш така?

– Защото, когато си поискам, мога да вляза в главата ти.

– И какво си мисля в момента?

– Че искаш да те целуна. Ей така, без повод и причина. За да усетиш, че все още си най-специалното нещо в живота ми.

– Така ли е?

 

Пан я целуна.

От кухнята се чу силен шум.

Лещата беше изкипяла върху котлона.

Направиха си сандвичи.

Дара беше щастлива.

Все още Пан можеше да влиза в главата й.

Тя вдигна чашата с айрян и каза:

 

– Наздраве за тогава, когато Пан целуна Дара!

---

---

Следва продължение…