„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“
9 разказ
„Наздраве за „тогава-когато-Пан-целуна-Дара“
„В живота на една двойка, преминала първата година, рядко настъпват мигове, в които да си каже „Уау! Време е за целувка!“
Върху тази тема разсъждаваше Дара.
Междувременно наблюдаваше как Пан мие тенджерата. Горкият – търкаше ли търкаше загорелите спагети от снощи. Нямаше избор – това беше единствената им тенджера с големина, подходяща за леща за двама. А сега Дара искаше леща. По подразбиране Пан я обичаше, затова щеше да й осигури леща за обяд.
– Пан, помниш ли тази сутрин дали се целунахме?
– Де да знам, сигурно.
Де да знам… сигурно. Толкова типично. Дара побесня. Цялата им работа вече стана такава. „Де да знам… сигурно“. С всеки рошав косъм по тялото си Дара усещаше колко му е сигурна и безинтересна вече.
– Мислиш ли, че ти омръзнах?
– Мисля.
– Сериозно?!
– Напълно.
– Искаш ли да се разделим?
– Да, моля.
– Ама ти… наистина ли си сериозен?
– Да, Дара, марш в хола!
– Абе не бе… аз за друго питам.
– Не ме интересува! Знам, че си гладна. Знам, че искаш леща, но ми омръзна да ми натякваш, че се бавя. Ей сега забравих сложих ли чубрица… не сложих ли…
– Пан… аз питам за нас. Остави лещата…
– Да да… знам ги номерата ти. Разсейваш ме. После, когато най-малко очаквам, сигурно след 5 седмици, ще ми натякваш как не съм ти сготвил! Марш в хола!
Дара се засмя и излезе.
След няколко минути се появи и Пан.
– Кажи сега какво пак те тревожи?
– Прозвуча все едно непрекъснато нещо ме тревожи.
– И на мен така ми звучи.
– Всъщност аз съм си доста спокойна…
– Дара, защо не вярваш в нас?
– Аз?! Да не вярвам?!
– Непрекъснато се чудиш дали те обичам, дали мисля за друга, дали си ми омръзнала…
– Кога съм те питала за друга?
– Никога. И никога няма да го направиш. Но всеки ден се чудиш.
– Защо мислиш така?
– Защото, когато си поискам, мога да вляза в главата ти.
– И какво си мисля в момента?
– Че искаш да те целуна. Ей така, без повод и причина. За да усетиш, че все още си най-специалното нещо в живота ми.
– Така ли е?
Пан я целуна.
От кухнята се чу силен шум.
Лещата беше изкипяла върху котлона.
Направиха си сандвичи.
Дара беше щастлива.
Все още Пан можеше да влиза в главата й.
Тя вдигна чашата с айрян и каза:
– Наздраве за тогава, когато Пан целуна Дара!
Следва продължение…
