Историята зад легендарната снимка на Норма Джийн – на крачка от Мерилин Монро (1 част)
Историята зад легендарната снимка на Норма Джийн – на крачка от Мерилин Монро (2 част)
“Джим беше мил съпруг. Никога не ме нарани или разстрои – освен с едно нещо. Той искаше дете. При мисълта за дете косата ми настръхваше. Можех да видя това дете единствено като себе си – още една Норма Джийн в сиропиталище. Нещо щеше да се случи с мен. Джим щеше да изчезне. И щеше да остане това малко момиченце със синя рокля и бяла жилетка да живее в дома на “леля”, да мие чинии и да влиза последна в банята в неделя. Не можех да обясня всичко това на Джим. След като заспиваше до мен през нощта, аз започвах да плача. Не бях сигурна точно за кого плача – за госпожа Дохърти или за детето, което можеше да има. Нито едно от двете. Плачеше Норма Джийн – все още жива, все още сама, все още желаеща да е мъртва…
Това е краят на историята ми като Норма Джийн. С Джим се разведохме. Преместих се да живея сама в една стая в Холивуд. Бях на 19 години и исках да разбера коя съм.
След като написах “това е краят на Норма Джийн”, се изчервих сякаш някой ме хвана в лъжа. Защото това тъжно, горчиво дете, което порасна твърде бързо, не ме е напускало. С целия успех около мен все още усещам уплашените й очи да се взират в моите. Тя не спира да повтаря “Никога не живях, никога не бях обичана”. И често се обърквам и си мисля, че го казвам аз.”
През 1945 г. 19-годишната Норма Джийн вече работи като модел. Тогава тя среща фотографа Андре де Диенес.
Андре де Диенес е роден на 18.12.1913 г. в Трансилвания. Когато е на 15 години, майка му се самоубива и той напуска дома, като тръгва пеша из Европа. Стига до Тунис, където купува първия си фотоапарат. През 1933 г. се връща в Европа и започва да учи изкуство в Париж. Първите му стъпки като професионален фотограф са за Асошиейтед прес. През 1936 г. се насочва към модната фотография. Само две години по-късно се мести в Ню Йорк, където е поканен да работи за Vogue, Life и Esquire. В свободното си време обикаля щатите и снима американската култура. Особено е впечатлен от индианските резервати. Постепенно светът на модата започва да го отегчава и през 1944 г. се мести в Калифорния, където се насочва към голата фотография.
Освен Норма Джийн, а по-късно и Мерилин Монро, през годините Диенес снима Елизабет Тейлър, Марлон Брандо, Хенри Фонда, Шърли Темпъл, Ингрид Бергман, Роналд Рейгън, Фред Астер…
Когато Диенес среща Норма Джийн за първи път, тя му споделя мечтата си да стане актриса.
“… сякаш се случваше чудо с мен. Норма Джийн приличаше на ангел. За момент ми беше трудно да повярвам. Земен, магнетичен ангел, изпратен специално за мен.”
Година по-късно той й предлага да тръгнат заедно с кола из щатите, за да я снима на фона на различни пейзажи. Обещава й хонорар от $200. По време на тази обиколка Диенес ще снима 20-годишната Норма Джийн, бъдещата звезда Мерилин Монро, рано сутринта на плажа в Малибу. Без грим, без прическа, без преструвки – само едно момиче, загърнато с одеало.
“Тя беше на 20 и никога не беше изпитвала отровното опиянение на успеха. И все пак вече се забелязваше сянката върху нейната лъчезарност, в смеха й.”
Следващият път, в който Диенес я снима, Норма Джийн вече е Мерилин Монро. През 1953 г. тя му се обажда в 2 ч. през нощта от хотел Бел Еър. Води го до тъмна улица и там – пред светлината на фаровете на колата му – позира, отново без грим и преструвка. За последно я вижда жива през юни 1961 г.
“… успехът й беше измамен, надеждите й бяха излъгани… на следващия ден остави букет пред вратата ми – колекция от последните й снимки. Усмихната, сияеща – напълно подвеждащо. Не подозирах, че това беше нейното сбогом.”
Ползвани са истории от книгите:
The Secret Life of Marilyn Monroe на J. Randy Taraborrelli
My Story на Marilyn Monroe
