В репортаж по телевизията Гери Малкоданска посъветва подготовката за посрещането на новата година да започне дни по-рано, за да имаме една наистина звездна вечер. А тази година искахме една наистина звездна вечер, с която да посрещнем щастливата 13-та година от съвместния ни живот. Без да обръщаме внимание, че от Коледа насам червеният метален камион-кутия на Кока-Кола с надпис „Сподели вкуса на Коледа“ е пълен с капки за хрема, сиропи за кашлица, хомеопатия за настроение и антибиотик… 

Но да се върнем на звездната вечер на 31 януари. Преди два дни изготвихме менюто. Вчера напазарувахме. По план снощи трябваше да подготвим руската салата, тирамисуто и тестото за питка, за да имаме днес един почти свободен ден за разходки, творчески занимания и гледане на филми (идилия, за която фантазирам всеки декември и която никога не се случва). Следобед водата спря. Пуснаха я малко преди да си легнем. Само руската салата си проби път, като най-важна в цялото звездно събитие.

Иронията на съдбата е, че вчера преди обяд се разхождахме с децата и от дума на дума стигнахме до един от най-любимите ми филми по това време от годината – руският „Ирония на съдбата или честита баня“ от 1975 г. Всичко започва със събиране на група приятели на 31 декември в Москва – традицията повелява да се напият подобаващо, докато са на баня. И точно в този момент напомних на децата, че трябва всички да минем през банята („Ама и с косите ли?“ „Да, да, задължително и с косите!“) преди да посрещнем новата година. После спря водата и… банята за новата година остана под съмнение. 

И така, нашият главен герой се напива толкова геройски в Москва, че без да разбере се качва на самолет и се озовава в Ленинград (днес Санкт Петербург), хваща такси, казва адреса си и се озовава почти вкъщи. Същите блокове, същото обзавеждане, но друга домакиня. Нещо като празничната програма по БТВ, Нова и останалите им филмови притурки – все същите малки коледни градчета, големи чаши със странни шоколадови напитки, фермери/електротехници/художници/дървари и 20-и-няколко годишни пресупели дами от големия град. 

Дойде 31 декември. Имахме стриктен план за действие, но се отплеснахме с един от „коледните филми“, които успяхме да открием този празничен сезон – „Баварска рапсодия“. Късно разбрахме, че всеки ден по БНТ3 дават филм от поредицата, в която лежерен немски полицай от малко баварско село разкрива убийства, докато 80-годишната баба готви божествено кисело зеле с кнедли, баща му пуши трева, а кучето слуша рок музика в полицейската кола. На това му казвам аз добър филм за празниците!

Проблемът е, че от вчера насам толкова ни разсея, че съвсем изостанахме със звездната подготовка. И така, докато днес започнем с тирамисуто, питката, баницата и месото… водата пак спря. Гъбите не успяха да влязат в гювеча. Но сега, докато всичко се пече и както е тръгнало ще посрещнем новата 2026 с прането, мръсните съдове, неизмитите коси и проблемите от старата 2025, можем да си поговорим отвъд битовизмите – за празничните филми тази година.

Още от 1 декември започнахме със „Сам вкъщи“. Имаше вечери, в които първите две части се въртяха по 3 пъти една след друга. Разбираемо, до наближаването на Коледа вече никой физически не можеше да понесе още от Кевин Макалистър. Проблемът е, че друго поносимо по телевизиите така и не открихме. А, както всяка година, си мечтая за хубави коледни филми и чаша горещ шоколад (минус дърваря в хола, който до вчера не съм понасяла, а днес ми се прави на интересен като реди гирлянди от пуканки). И така, съвсем случайно, чудото се случи след Коледа, когато една вечер пуснахме НВО и просто дадохме шанс на първия непознат минисериал, който видяхме. Всичко започва с полицейско коледно парти някъде в Канада, докато междувременно в малкото село Трите бора една дама е екзекутирана на ледената пързалка. И не след дълго разкошният Алфред Молина в ролята на инспектор Арман Гамаш пристига в мистериозното село, където всеки прилича на убиец. Много коледни планове пропаднаха тази година, но излапахме 8-те епизода като топла баница с късмети. Сериалът „Трите бора“ е по романите на Луиз Пени и е най-приятната продукция, която сме гледали от известно време (музиката… ех, музиката). „Попаднеше ли веднъж в Трите бора, човек никога не забравяше селото. Но можеше да го открие само онзи, който се е изгубил.“

Сериалът свърши и наистина се усещахме леко загубени – нима вече ни очакваха само коледните малки села с банални реплики по БТВ, Нова и филмовите им притурки с непрекъснато повтарящи се заглавия? И тогава преоткрихме БНТ. Хубавите филми са там. Откритието на този празничен сезон е италианският „Най-добрите дни“ – 4 отделни истории, всяка от които се случва в празничен ден. Започва с Бъдни вечер и събирането на двама братя в дома на сестра им, депутат, по време на пандемията. Единият брат тъкмо се е ваксинирал с третата доза против Ковид, другият е убеден, че всичко е измама, а сестра им е поканила шефа на Партията и трепери при мисълта за предстоящия скандал на масата: „Няма да ми разваляте светлата и свята вечер!“. Разбира се, няма нищо светло и свято в тази семейна вечер. Коледа по италиански! 

Последната ми препоръка тази година е ретро – „Докато ти спеше“. Помните ли класиката със Сандра Бълок, която малко преди Коледа спасява Питър Галахър, в който е тайно влюбена, макар изобщо да не го познава? Той изпада в кома, а неговото семейство решават, че тя му е годеница. Е, аз обичам този филм. Макар че тази година чух репликата „Да знаеш, че е същата боза като останалите коледни филми, но ти харесва, защото е от 90-те“… Сигурно. 

За финал – автентичен поздрав от 1992 г. Първото меню, което съм съставила за новогодишната трапеза. В тефтера с рецепти на мама. „Много обичаше да пишеш в тефтера ми с рецепти!“ Мисля, че коледното ни меню от филми тази година е в унисон с козунака с късмети, който съм искала през 1992. Абсолютен миш-маш. Но нека такава да бъде и 2026 за всички ни – противно на всички традиции, да се впуснем смело в това, което ни се иска, по нашия си начин! И дано водата дойде преди полунощ…