Заедно с Калина Пиргова сме на кафе с книга в Самоков

Какво би могло да бъде по-голям лукс от диван, книга и чаша кафе?

Времето, което отделяме за себе си?

Сладък лукс е също да имаме достъп до грамотно списвана и поддържана с вдъхновение Фейсбук страниц а. Поезия, проза, цитати от нашата и световна литература, изображения-поздрави към любителите на книги и новини от живота на Общинската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков… Тук са и си заслужават прекараните минутки в социалната мрежа… guilt-free 😉

Но нека си налеем сутрешната чаша кафе,

с лешниково мляко за мен, моля,

и надникнем кой стои зад клавиатурата и екрана,

с поредната книга до себе си,

за да ни поздрави с дневната доза литература.

Здравей, нека разкрием кой стои зад Фейсбук страницата „Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков“?

Здравей, аз съм Калина Пиргова, на 30 години съм и съм библиотекар в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”. Обичам да пътувам, да откривам нови места, гледки, вкусове…

Фейсбук страницата на библиотеката е мое „отроче” от 2018 г., когато официално започнах работа тук. По това време страницата съществуваше, но основно се използваше профил за споделяне с аудиторията. През 2018 г. решихме да разширим онлайн присъствието на библиотеката. Цялата аудитория на страницата е абсолютно органично постигната и няма дори лев вложен в реклама, което за платформа като Фейсбук отчитам като голям успех.

Видях този план за съботния ден. Книги и чаша топла напитка е равно на любима комбинация. А ти какво обичаш да пиеш сутрин и с коя книга започваш деня си в момента?

Кафето е задължителен елемент от сутрешната ми рутина, но за съжаление книгата с него е „лукс” 🙂 Имам 3-годишен син, кафето е „на крак”, сутрините ни минават в убеждаване, че миенето на зъби трябва да се прави всеки ден, приготвяне на закуска и гонене из къщи, за да се облечем и излезем горе-долу навреме за работа и детска градина.

Тогава да оставим сутрините и минем нататък… Имаш ли любим цитат от книга, който те води в живота?

Колкото и невероятно мъдри мисли да съдържат книгите… смятам, че животът е твърде пъстър и непредсказуем, за да се събере в едно изречение, което да ни ръководи.

Работиш в библиотека. Носиш ли си „работа“ вкъщи или с други думи – трупаш ли книги у дома? И как организираш домашната си библиотека?

Работата, която нося вкъщи, е предимно онлайн. Тя се състои в поддържането на страницата и нашия сайт www.samokovlib.com. Старая се да има пост в страницата ни поне веднъж на ден, от понеделник до неделя. Тъй като за социалните мрежи няма почивен ден, напомням на читателите ни всеки ден за нас.

Домашната ми библиотека не е голяма, поради липса на пространство, но пък всичко, което държа вкъщи, ми е много любимо и дори част от интериора на дома ми.

На рафтовете ми можете да видите книги с автографи от съвременни български автори… Старо издание с поезията на любимия ми Евтим Евтимов… Книги за възпитание на деца, исторически книги и биографии (приятели се шегуват с мен, че само вкъщи е възможно да видиш Илън Мъск, Димитър Бербатов, Веселин Маринов и Принц Хари на едно място 😀 )

Кои са книгите…

… които могат да те изкарат и от най-дълбоката дупка?

Откакто се научих да чета, това е поредицата за Хари Потър, буквално пораснах с момчето магьосник и се връщам към него отново и отново.

… които не би препоръчала и на най-големия си враг?

Няма такава книга… покрай работата ми съм се убедила, че предпочитанията на всеки човек са различни и индивидуални. Те се определят от хиляди неща (моментно състояние на духа… къде се намираме на житейския ни път… дали ни предстои ваканция, дали сме весели… тъжни…), така че смело препоръчвам дори книги, които в момента аз не бих прочела или пък не са ми допаднали чак толкова, ако сметна, че са подходящи за конкретния човек.

… които ще прочетеш задължително на детето си?

Както споменах вече – това е Хари Потър, за мен подходяща за всяка възраст. Нямам търпение да запозная сина си със света на магията.

… която те е срам да признаеш, че никога не си чела?

Руската класика е нещо, за което може би все още не съм дорасла… Надявам се да им дойде времето и все пак да прочета „Война и мир”, „Майстора и Маргарита” и т.н.

Сутрешната рутина

Случва ли се да ставаш неприлично рано, за да имаш време за четене?

Докато бях в отпуск по майчинство, среднощното бодърстване беше константа и доста често запълвах времето с четене или слушане на книги.

Закусваш ли с книга? И коя закуска върви най-добре с четене?

Може би 2-3 пъти в годината. Категорично закуската, която върви най-добре с четене, е придружена и с морска гледка.

Коя е любимата ти книга за разсънване?

Когато попадна на книга, чиято история ме обсеби, чета при всеки удобен случай, докато не видя последната страница.

Вечерната рутина

Как предпочиташ да четеш вечер – на свещи, на нощна лампа, в добре осветена стая, с фенерче под завивките?

Чета основно вечер. След като всички са по леглата, имам възможност да се отпусна с книга в ръка. Обичам да чета на светло. Когато ми се наложи да чета на тъмно, предпочитам да бъде от електронна книга.

Една или няколко книги на нощното шкафче?

Винаги имам поне няколко недовършени книги до леглото си.

Коя е любимата ти книга за приспиване?

Последно най-сладко ме приспиваше книгата на принц Хари „Резервният”. Принцът, разбира се, е много симпатичен, а това, че успяваше да ме приспи с 5-6 страници, беше още по-сладко.

(тук е време за дружен смях :D )

Моята работа в библиотеката…

… започна преди…?

За първи път попаднах в библиотеката през лятото на 2014 г. по проект „Студентски практики”. Имаше обявена позиция за стажант. Работата беше предимно с деца в лятната програма „Ваканция в библиотеката”, което по онова време беше страхотно, защото тъкмо бях завършила първи курс „Педагогика”. Така няколко летни ваканции подред библиотеката беше „лятната ми работа”. Хареса ми всичко тук и прецених, че предпочитам тази работа пред училището или детската градина. През 2018 г. започнах официално работа в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” и завърших магистратура „Библиотечно-информационни технологии” в СУ „Св. Климент Охридски”.

… представлява…?

Основната ми работа е в обслужването на читатели в отдел „Заемна за възрастни”.

Смятам, че това е позицията, която представлява „лицето” на библиотеката пред света. Когато прекрачиш прага на Централната библиотека, първото нещо, което виждаш, е нашето бюро. Нашата работа е свързана с общуването с много и различни хора, хора на различна възраст, с различен социален статус и образование. Необходимо е, освен да си добре запознат с фонда си, да бъдеш наясно какво ново е излязло на пазара, кой автор и книга са най-предпочитани за момента. Коя е тийн литературата, „избухнала” в ТикТок и т.н. Често ни се налага да влизаме в ролята на слушатели, съветници… дори смея да твърдя – психолози 🙂

Освен това работата ми ме предизвиква да се заигравам с графичен дизайн и web дизайн, да се уча на нови техники и софтуер, да се стремя да бъда „в крак” с времето и технологиите.

… ми е любима, защото…?

Любима ми е, защото обичам да разчупвам наложените стереотипи. Защото смятам, че това не е умираща професия, а напротив – такава с потенциал. Силно се надявам библиотеките да се превърнат в национален приоритет и някой ден да имаме възможност да влизаме в пространства, като в тези в САЩ, Япония, Финландия, Испания, Италия и т.н.

С колегите често си пожелаваме скоро нашата библиотека, а и всички останали в страната, да заприличат поне на тази в Бургас.

… ме срещна с…?

Библиотеката ме срещна на първо място със страхотния си екип, голяма част от които са мои приятелки. С невероятни вдъхновяващи личности от сферата на културата, образованието и науката.

Сподели ни (поне) 3 любопитни факта за Общинската библиотека в Самоков, които не сме подозирали 🙂

Ние не сме просто място за четене, но и център за културни събития. Организираме авторски четения, литературни срещи и образователни програми, които обогатяват общността и стимулират любовта към четенето и ученето.

В Общинската библиотека “Паисий Хилендарски” в Самоков ние разбиваме стереотипа, че библиотеките са места, където владее тишина и спокойствие. Ето как:

Музикални моменти: Ние често организираме музикални събития, където мелодиите на класическа или съвременна музика оживяват пространствата между рафтовете с книги. Това създава една нова, динамична атмосфера, която привлича различни поколения читатели.

Смях и учене: Детските работилници и четенето на приказки са изпълнени със смях и радост. Децата учат, играят и се забавляват, докато откриват магията на книгите. Тези моменти са изпълнени с бурен смях и веселие, което се разнася из цялата библиотека.

Общност и споделяне: Библиотеката е място за срещи, където хората могат да споделят идеи и да обсъждат любимите си книги. Груповите дискусии и литературните клубове са живи и пълни с енергия, където всеки може да изрази своето мнение и да се включи в разговора.

Така, в нашата библиотека, тишината е само един от многото тонове. Ние ценим и поддържаме баланса между спокойствието, което книгите предлагат, и бурната енергия на общността, която се събира тук. Всеки ден е ново приключение, изпълнено с учене, споделяне и, разбира се, много смях и музика.

Към края на разговора ни – моля те да ни поздравиш с любима публикация от страницата.

Мога да поставя равнозначно две публикации.

Едната е от днешния ден (23.04.) преди няколко години, когато наши гости бяха влогърите Стан и Стефи. На предишния ден бяха спечелили „Бисерче вълшебно”, а на следващия бяха наши специални гости. Въпреки проливния дъжд, през целия ден в библиотеката се извиваха опашки от нетърпеливи деца, които очакват любимците им да подпишат книгите им.

Другата ми любима публикация е тази в началото на ковид пандемията и първия локдаун, когато всички бяхме затворени вкъщи, а ние напук на ситуацията решихме да направим Онлайн маратон на четенето. Това беше пост, който създаде лавина от четящи хора, към инициативата ни се присъединиха известни личности от всички сфери, деца, учители, родители. Този пост беше доказателство за всички нас, че си струва отделеното време за развитие на социалните мрежи.

И за финал – довърши изречението:

Тук съм…

В дигиталната ера, когато информацията се разпространява със светкавична скорост и всеки има достъп до знание с натискането на бутон, библиотеките продължават да бъдат светилища на мъдростта.

Тук съм, за да покажа, че четенето не е просто акт на разглеждане на страници, то е пътешествие, което обогатява ума и душата. Библиотеката е място, където времето спира, а мислите се разширяват. Въпреки че технологиите се развиват, библиотеката остава актуална, защото тя предлага нещо, което никога не може да бъде заменено – тишината и спокойствието за размисъл и учене. Така, че да… тук съм, за да заявя с увереност: четенето и библиотеката са и винаги ще бъдат актуални. Те са културни съкровища, които трябва да се пазят и ценят, защото в тях се крие истинската сила и дух.