Преди 11 години се преместих на квартира. И, както често се случва, дори да си в родния си град (а може би най-много точно там), още през първия ден си обърках улицата. Как беше… въртяха ми се в главата 2 имена – Тодор Живков… Георги Христов…? Нямаше да е нито едно от двете, разбира се, но все те ми бяха на езика.
Улицата всъщност е „Георги Живков“ и през онази първа вечер, преди 11 години, се заканих да прочета нещо за него. После забравих.
Времето си мина и преди месец, съвсем случайно, се появи статия от 29 май 1933 г.
Кой е той?
„Георги Живков е бивал два пъти министър на народната просвета, а като такъв той остави дълбоки следи в просветно-културния живот на страната ни, който до сега остава недостигнат.“ („Съюзен вестник на вестниците“)
По негова инициатива със средства от държавния бюджет в страната са построени 1672 училища и 32 болници.
Но едно от всички тези училища явно му е било много на сърце, защото то е присъствало в мечтите му. Училището е варненско и първо по рода си на Балканския полуостров.
Но нека първо се запознаем с Георги Живков.
Роден е през 1844 г. в Търново, тогава все още част от Османската империя. В семейството на богатия търговец Атанас Басмаджията и изящната наследница на заможен род Неда растат 5 деца: Георги и Никола Живкови, Вела Благоева, Мариола Колева и Роза Пискюлиева.
Нещо любопитно
Брат му Никола Живков е автор на химна „Шуми Марица“ – национален химн от 1886 до 1944 г. В Свищов той основава първата детска градина в страната.
Сестра му Вела Благоева, която пише биографията на брат си Георги след смъртта му, поставя основите на женското социалистическо движение в България. Съпруга е на Димитър Благоев – основател на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров.
Другата му сестра Роза Пискюлиева е съпруга на Ангел Пискюлиев – известен лекар и кмет на Варна.
В Търново малкият Георги Живков е обучаван от един от най-добрите български учители по онова време – самият Никола Михайловски, баща на Стоян Михайловски. След това е изпратен в Цариград да учи френски език, за да продължи образованието си в турското медицинско училище. Там бързо разбира, че медицината не е за него. Междувременно честният търговец Атанас Басмаджията е изправен пред трудности и принуден да ликвидира предприятията си. Като най-голям от 5-те деца, Георги напуска училище, за да помага на семейството. Макар баща му да очаква да използва в Цариград името си и да подхване също търговия, душата на младежа го води към съвсем различна посока.
Да събуди народа от продължителна летаргия. Това е негова съкровена цел.
За Георги ключът към това е в българското училище. Там българинът може да се научи на национално съзнание и политическа независимост. Там земеделецът може да получи знания как разумно да обработва земята и изкарва печалба. Там момичето може да получи равен старт за реализация по-късно.
И той става учител. Първо в Ески Джумая (Търговище), където работи рамо до рамо с П.Р. Славейков. От него младото момче и крайно неопитен учител усвоява един ценен урок, който ще следва до последните си дни – учителят се учи цял живот. По-късно преподава и във Варна и Русе.
Славейков оказва силно влияние върху Георги и по отношение на освободителната дейност. Започва да помага с организирането на чети, като за известно време живее в изгнание в чужбина, но се връща у дома, за да се грижи за майка си и сестрите си. Все пак, взема участие в Априлското въстание и Сръбско-турската война.
След Освобождението става първият кмет на Търново, после окръжен управител на София, директор на Варненската девическа гимназия, председател на първообраза на Варненската библиотека. През 1886 г. става министър на народното просвещение.
Като министър Георги Живков обръща голямо внимание на учителя. В закон предвижда право на всеки да се защити при клевета – нещо, което често се случвало на българските просветни дейци в онези години. Но той помислил и за тяхното материално обезпечаване, като наредил 2/3 от заплатата им да се осигурява от министерството, а останалото – от общините. Общинската част си спечелила прозвището „гладните месеци“. Революционно е, че Георги Живков настоявал мъжете и жените да получават равно заплащане.
Министър Живков поставя началото на висшето образование в страната, на физическото възпитание и ръчния труд. Работи в посока опростяване на правописа, избягване на архаизмите, единство на езика в страната.
„… работи без шум и хвалби, но остави най-обилни плодове в просветното строителство и цялата ни духовна култура“
За съжаление, годините усилен труд и напрежение се отразяват върху здравето му.
„Той най-спокойно изслушваше всички хули и клевети, каквито можеха да измислят враговете му. Никога не отговаряше на тия хули, но кога се изпречеше някоя несправедливост относително другиго, той ставаше свиреп. Тъй за Каравелова, когато се говорело да го обесят, той въстава с всичката си сила и казва на своите другари: „Помнете, че с утра ще обесят и вас, щом днес вие бесите своя противник“. Властта, както казват, разваля хората, но Живкова тя в нищо не измени. Той си остана същия правдив човек, какъвто си е бил като учител…“
Докато е министър, в страната се строят най-много общински училищни сгради, болници, читалища.
„Нека се знае, че когато видях да се отреждат огромни държавни постройки, настоях да започне издигането на красиви по архитектура училищни сгради, понеже именно те са свидетели за нашата култура.“
През 1893 г., по негова инициатива, започва строежът на сградата за Варненската девическа гимназия „Мария Луиза“. Това е първото българско училище по европейски модел. Проектът за сградата е изпратен от белгийския просветен министър и пригоден от арх. Петко Момчилов. Напълно обзаведена сградата е открита за учебната 1898/1899 г.
Тогава развълнуваният Георги Живков споделя пред приятеля си Иван Церов:
„Жадувам сега само едно – отново да се върна във Варна, да си построя една скромна къща срещу Девическата гимназия, за да се любувам на сградата, на преподавателите, на възпитаниците…“
Но това никога не се случва. Георги Живков умира през 1899 г., само на 55 години, броени месеци след споделянето на своята съкровена мечта.
Коя е ул. „Георги Живков“?
През март 1912 г. се провежда тържествено събрание на Варненското археологическо дружество по случай 50-годишнината на първото българско училище в града. Херман Шкорпил е председател на дружеството. Той предлага 30 варненски улици да получат имена на просветни дейци. Бившата улица XX получава името „Георги Живков“.
Днес можем да я открием в центъра на града – на крачки от Катедралата и Централна поща. Любопитно е, че някога на ул. „Георги Живков“ 11 е живял писателят Йордан Йовков. Това е било в периода 1919-1920 г., когато е преподавал във Варненската мъжка гимназия. Тук пише повестта „Жетварят“. Тук се ражда и единственото му дете. За съжаление, през 2018 г. къщата беше напълно унищожена от пожар.
Картината на Георги Живков е дело на Невена Лефтерова, Евгения Лефтерова и Нина Ковачева, които изрисуват лика му върху фасадата на Спортното училище във Велико Търново. Още тук: https://www.borbabg.com/2020/04/14/sedemmetrovo-pano-s-lika-na-georgi-zhivkov-ukrasi-fasadata-na-sportnoto-uchilishhe/
You must be logged in to post a comment.