Тук сме

Лица и истории

  • Лица
  • Истории
    • Дара и Пан
    • Истории от Варна
  • Урокът
  • За „Тук сме“
    • Визитка

Как беше сандвичът, г-н Хемингуей? (2 част)

Как беше сандвичът, г-н Хемингуей? (1 част)



„Моята теория е, че Ърнест се нуждае от нова жена за всяка голяма книга… „Сбогом на оръжията“ е голяма книга. Ако се появи и друга такава, значи Ърнест се е оказал с нова жена“ Франсис Скот Фицджералд

Хадли Ричардсън

Обратно у дома Хемингуей се опитва да оцелее психически след травмите, нанесени от войната и Агнес. През есента на 1920 г., докато живее в Чикаго, се запознава с Хадли Ричардсън – близка приятелка на сестрата на неговия съквартирант. Тя е с 8 години по-голяма от него, висока, с червеникави коси, талантлива пианистка, очарователна и уравновесена. Хемингуей е впечатлен веднага и заявява: „Това е момичето, за което ще се оженя“. Всички я харесват от пръв поглед, дори и бъдещата свекърва. Приятелките на Хадли също одобряват бъдещия съпруг. „… никой не може да бъде по-грациозен и по-чаровен или така да навлиза в сърцето на някой друг.“

По време на сватбата Ърнест е безработен, но малко след това получава предложение от вестник „Торонто Стар“ да стане европейски кореспондент. По това време чичото на Хадли умира и оставя наследство от $8000. С тези пари младото семейство заминава и се установява в Париж. Настаняват се в потискащ двустаен апартамент, с обща баня на етажа, в квартал, пълен с пияници и безделници. Малко по-късно Ърнест наема хотелска стая, в която да пише на спокойствие. Макар да живеят в почти мизерни условия, те разполагат с много добри за времето финанси. Така семейството се храни отлично и пътува из цяла Европа – карат ски в Швейцария и Австрия, прекарват дълги лета, наслаждавайки се на коридите в Испания… Но парите никога не са достатъчни за нови дрехи за Хадли. Ърнест я съветва: „ако въобще не си купуваш нови дрехи, може доста да спестиш и да си позволиш по-голям лукс“. Но приятелка разказва: „Нейните дрехи се разпадат. Тя даже не може да се покаже на улицата. А парите са нейни.“ Вече женен мъж, Хемингуей решава да подражава на майка си, която цял живот доминира над баща му. „Още от самото начало Хем беше твърд с жените си“.

Ърнест е късметлия със съпруга като Хадли – тя е мила, разбрана, никога не се оплаква, обожава го и е винаги съгласна да го придружи на поредното авантюристично пътуване. Първият гръм в рая идва през декември 1922 г. Хадли отпътува сама от Париж, за да отиде при съпруга си в Лозана за ски-ваканция. В куфар опакова всички ръкописи и съществуващи копия на непубликувани творби на Хемингуей. Докато влакът е на Лионската гара, куфарът е откраднат. Въпреки всички опити през годините, никога нищо не е намерено. Хадли е в шок, не може да спре да плаче. Не знае как да каже на Хемингуей. Макар той да се опитва да предположи най-лошото: „Ти си спала с негър!“, дори неговото въображение не може да си представи нещо толкова съкрушително. „Той беше съвсем като болен. Това почти не го уби“, разказва сестра му Марселин.

Вторият гръм в рая идва през януари 1923 г., когато Хадли забременява. Тази бременност е неочаквана, защото съпругата му е била предупредена от лекари, че няма да може да има деца. В този момент от живота си Ърнест вече е нетърпелив да се откаже от журналистиката и да се посвети изцяло на писането. Но дете на хоризонта значи отлагане на мечтата му, намаляване на свободата, неподозирани ограничения… накратко: „когато мъжът се ожени, той е абсолютно за оплакване“. „А аз съм твърде млад, за да бъда баща“, ще каже невярващо на приятелката си Гъртруд Стайн.

Един момент от съвместния живот на Хадли и Ърнест показва, че, дори и вече баща, той не приема напълно тази идея. Година по-късно Хадли забременява отново, а Хемингуей я обвинява и заявява, че няма да е никак забавно на неговата възраст да има твърде много деца. Хадли губи второто бебе.

Първият син на Хемингуей, Джон Хадли Никанор (когото цял живот ще наричат Бамби заради буйния му характер), се ражда на 10 октомври 1923 г. в Торонто. Ърнест е приел отново работа като журналист и му тежи колко е изморен всеки ден, без време да пише: „Разказът се заражда в главата ти в колата на улицата и ти трябва веднага да го спреш, защото той идва толкова съвършено и лесно, толкова свободно и точно, че ти знаеш – ако го оставиш да продължи, той ще свърши и ще си отиде и ти никога няма да можеш да го напишеш“. На 31 декември не издържа и подава оставка. Хадли мълчаливо приема бъдещата финансова несигурност и семейството се връща обратно в Париж.

На 29 януари 1924 г. семейство Хемингуей се настаняват над шумна дъскорезница във френската столица. В апартамента няма течаща вода, няма газ, няма електричество, няма тоалетна, вместо легло – има само дюшек на пода. Всеки път, когато Хадли топли вода, за да къпе малкия Джак, тапетите се подуват. Но семейството се наслаждава на френския си живот и не спира с вечерните излизания – котката Федър Пус остава за компания на малкия наследник.

„Като бебе беше невероятно кротък. Майка ти и аз те оставяхме в люлката, която бяхме приспособили от един панер в онова жилище, дъскорезницата, и голямата котка Писана се свиваше в краката ти и не пускаше никого да се приближи до тебе“, описва Хемингуей в „Острови на течението“.

Ърнест е непрекъснато притеснен за семейните финанси. Макар да получава предложения за работа в Париж, той се страхува да не изложи на риск свободата си на писател-новатор и да не продаде принципите си. Малко по малко изтощението от бедността оказва влияние върху чувствата му към Хадли. „След раждането на Бамби, когато Хадли започва да трупа килограми и да изглежда като матрона, тяхната осемгодишна разлика става все по-очевидна. Сексуалните стремежи у него са по-изявени, докато тя търси по-спокоен живот…“. От съпруга Хадли се превръща в майка, която се грижи за Ърнест. Но той живее сред бохемите и започва да копнее за по-различна жена до себе си.



„Връщахме се в Париж, за да заживеем поотделно…“

Полин Пфайфър

През 1927 г. Ърнест пише разказа „Канарче за подарък“, вдъхновен от завръщането на семейство Хемингуей в Париж, точно преди да се разделят. През 1926 г. той започва любовна афера, през август се разделя с Хадли, през януари 1927 г. се развеждат официално, а през май започва вторият брак на Хемингуей. Но коя е Полин Пфайфър?

„Полин беше дребна, с фина кост, черна коса, тъмни очи, по-скоро жизнена, отколкото хубавица. Човек чувстваше, че между тях има, или е имало, силна емоционална връзка.“

Полин е наследница на семейното богатство, завършила журналистика. През 1920 г. пристига със сестра си в Париж и започва да работи за списание „Вог“. Полин посещава всички модни събития, притежава огромно самочувствие и увереност, амбициозна е и животът я е научил да получава на момента всичко желано. Докато Хадли е скромна, мила, почти незабележима, останала без близки, лудо влюбена в Ърнест и посветила ежедневието си единствено на грижите на 2-годишното си момченце, то Полин е въплъщение на свободата, лукса и съблазънта.

Двамата се запознават още през пролетта на 1925 г., но не си допадат. Тя го намира за запуснат, а той счита сестра ù за по-привлекателна. Постепенно тя е запленена от образа на успешния писател и прави всичко възможно да го омае. Той поддава лесно. През февруари 1926 г. двамата стават любовници. Дни след това Полин пише на Хадли: „Твоят съпруг Ърнест беше удоволствие за мен.“ Хадли се страхува да изгуби съпруга си и да остави детето без баща. Решава да замълчи и изчака Ърнест да се отегчи. Но Полин печели. Хадли си спомня момента, в който Хемингуей идва да си събере нещата: „той седна и заплака. Нещо беше свършило. Аз мисля, че той беше лудо влюбен в Полин.“

Новият брак осигурява най-после лукс за Хемингуей. Младото семейство заживява в елегантен парижки апартамент с високи прозорци и двор, близо до Люксембургската градина. Те разполагат с голяма спалня, дневна и столова, кухня, две бани, детска стая и малък кабинет. Прекарват медения си месец в живописно френско риболовно пристанище с дълга плажна ивица, през лятото пътуват из Испания. Привидно животът изглежда безгрижен.

Но Хемингуей изпитва силна вина към Хадли и техния разрушен брак. Ърнест споделя за проблеми още по времето на медения им месец: „Не знам дали това беше самовнушение… или може би реакция от това, че току що се бях развел с Хадли, но аз не можех да правя любов…“. Следват 3 злополуки, според него също свързани с чувството за вина. По време на медения месец Хемингуей си срязва ходилото, което се инфектира, заразено от антракс, и писателят е на легло 10 дни. След това, през декември, взема през нощта Бамби, за да го сложи на гърне, и детето бръква в здравото му око и наранява зеницата, като уврежда зрението на баща си за седмици. За третото премеждие вече дори му е неудобно да говори. „Както и да е, става дума за таванския прозорец в тоалетната – един приятел, вместо да дръпне връвта на тоалетното казанче, беше дръпнал шнура, с който се вдига прозорецът. Стъклото се беше напукало така, че когато отидох в банята в два часа през нощта и го видях да се клати, аз се опитах да закача шнура, но целият прозорец падна върху главата му. Спряхме кървенето с трийсет пласта тоалетна хартия…“. И, тъкмо когато всички проблеми започват да отшумят – се задава нова криза. Полин забременява.

С наедряването и запъхтяването на новата му жена, Ърнест намира бившата за далеч по-привлекателна. През март 1928 г. семейство Хемингуей отплава обратно към Щатите и започва нова глава от живота си в Кий Уест – най-южният град в Америка, разположен на малък субтропичен остров, достъпен по това време единствено с ферибот. Ърнест е във възторг: „Това е най-хубавото място, където някога съм бил, има цветя, тамариндови дървета, гуава, кокосови палми… Снощи, като се понапих с абсент, опитах някои трикове с нож.“

За раждането на втория наследник семейство Хемингуей отпътува към Канзас Сити, където прекарват месец юни. В края, на 28-ми, след тежко 17-часово раждане с цезарово сечение, се ражда Патрик. Ърнест е впечатлен: „И накрая трябваше да разпорят Полин като пикадорски кон, за да го извадят“. Лекарят предупреждава, че възстановяването ще бъде трудно и Полин не трябва да забременява през следващите 3 години.

„Ако продължава да реве, съвсем сигурно е, че няма да мога да пиша и да го издържам финансово“ – накратко това е позицията на младия баща по отношение на децата. Двамата родители оставят малкия Патрик при нейните родители и поемат по света.

След раждането на Патрик, Хемингуей пише следното:

Умира старец –

сега детето спи.

От теб отрекоха се, татко,

но ти на своя син прости!

Без да подозира, че само няколко месеца по-късно собственият му баща – Ед, ще се самоубие.

През февруари 1931 г., 3 години след раждането на Патрик, Полин забременява отново. На 12 ноември, след още по-трудно раждане, се появява Грегори. Този път докторът е категоричен – Полин не трябва да има повече деца. Тя отказва да взема мерки против забременяване и това води до брачни проблеми в семейство Хемингуей. Но още един буреносен облак тегне над съпрузите – и двамата са мечтали за дъщеричка. Появата на Грегори не ги радва – не стига, че е застрашил живота на майка си, но е и момче. Полин не кърми и второто си дете и категорично отказва близост с него. Още щом става на две седмици, Грегори е поверен на бавачка и рядко вижда родителите си. По-късно Полин споделя: „Не понасям ужасните малки деца, докато не са навършили пет или шест години.“

Пет седмици след раждането на Грегори семейство Хемингуей се нанасят в прекрасна двуетажна къща в Кий Уест – подарък от чичото на Полин. Новият дом е с високи тавани и френски прозорци, венециански полилеи, две камини, вътрешна тоалетна (което е рядкост за острова по това време), а верандата гледа към морския фар. През 1938 г. Полин построява безумно скъп плувен басейн (20 на 6 метра), заобиколен от фурмови палми – първите в Кий Уест и единствените от Маями до Панама. Тази екстравагантна инвестиция е нейният отчаян опит да спаси умиращия брак…



Следва продължение…

  • About
  • Latest Posts
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Latest posts by Пламена Маркова-Колева (see all)
  • Как Елфът на рафта превърна едно семейно начинание на кредит в компания за милиони? - 24.10.2026
  • „Вода за цветята“ на гробището за погребани тайни на Валери Перен - 26.09.2026
  • MATCHITA – минимализъм по японски с българско вдъхновение - 16.08.2026

Сподели

  • Share on Facebook (Opens in new window) Facebook
  • More
  • Share on X (Opens in new window) X

Related

09.08.2024 Пламена Маркова-Колева

Post navigation

Как беше сандвичът, г-н Хемингуей? (3 част) → ← Как беше сандвичът, г-н Хемингуей? (1 част)
Съдържанието е авторско. Забранено е използването, без писмено съгласие на Тук сме | Тук сме работи сDream Way
Loading Comments...

You must be logged in to post a comment.