„Извинявайте, но вие всеки ден ли изкачвате стъпалата, за да дойдете на работа?“, попитах момчето, което продава билети за паметника „Създатели на българската държава“, извисяващ се над град Шумен.
„Хаха! Ако го правехме, щяхме да сме олимпийски шампиони! Имаме си организиран транспорт!“, засмя се човекът.
Честно казано, бях сигурна, че това ще бъде отговорът. Знаем, че до там може да се стигне и с кола. Обаче, когато си изкачил 1300 стъпала и едва си поемаш въздух, някак ти се иска да се изтъкнеш – да, аз се качих ТУК пеша!
И после започваш да разглеждаш наоколо… и се замисляш как всичко това е направено… и някак твоето изкачване по удобните, вече направени стъпала, веднъж на 10 години, не изглежда чак толкова феноменален подвиг.
„Нямаше събота, нямаше неделя, няма вятър, няма слънце, сняг… всичко това се работеше!“, спомнят си днес тогавашните майстори.
А там горе, на Илчов баир, вятърът не се шегува. Докато градят Паметника, единият майстор, качен високо на скелето, изтървава големият си тежък чук. Намират го след това на 30 метра от мястото, отнесен от вятъра. Но работата не спира. Защото няма време. Наближават 1300-та години България.
През 1966 г. Полша отбелязва 1000 години от основаването.
През 1971 г. Иран честват 2500 години от създаването на Персийската държава.
През 1976 г. САЩ празнуват 200 години държавност.
В тези времена на тържественост и надпревара наближаващият юбилей – 1300 години от основаването на България, не може да бъде подминат без подобаващи действия.
Създава се Национална координационна комисия с председател Людмила Живкова. По нейно предложение започват да се планират различни събития, които да се провеждат през цялата 1981 г. Близо 2800 души участват на държавно ниво.
Първоначалната идея за 3 паметника – в Мадара, Плиска и Преслав, е отменена и през 1977 г. Комитетът за култура и Изпълнителният комитет на Общински народен съвет – Шумен получават задачата да изработят мемориален комплекс, посветен на създаването на българската държава. Малко по-късно е обявен конкурс.
Арх. Цани Даскалов – член на журито, дава следния коментар за проекта победител:
„Основната идея е чрез обемно-пространствената композиция да се предаде цялата мощ на създаването и укрепването на българската държава и да се отразят най-важните етапи от развитието ù в продължение на 13 века. В пластичното изграждане участват фигурите на Аспарух, Борис и Симеон, изработени от бронз, сребро и злато. Увенчаващият композицията знак на лъва символизира ролята на герб от Симеоново време до наши дни… Излизането на бетона от земята е показано като бавен и постъпателен процес, преодоляващ съпротивата на природата и трудностите на историческия възход.“
Строителството започва през август 1979 г. По нареждане на Министерството на металургията и минералните ресурси с влакови композиции се извозва гранит от кариерите „Бъзговец“ и „Черноморец“. На следващото лято Министерството на горите и горската промишленост предоставят 473 дка залесена и незалесена горска площ.
През зимата на 1979 г. се издълбават 1000 изкопа за взривяване на скалните маси. Под извисяващата се сега Симеонова композицията тогава вграждат капсула със завет към идните поколения:
„Ние, гражданите на Шуменския край, които само след година ще отбележим празничния юбилей на България, се обръщаме към вас, бъдните поколения, и изпращаме нашата човешка щафета. Поемете я във вашите ръце, както ние сме я поели от поколенията преди нас. Тя трябва да върви нагоре и напред, за да не гасне никога живият поток на предците ни в нашата кръв. Ние се обръщаме към вас, нашето бъдеще, и нашите сбъднати надежди, ние, които донесохме в 13-тия век на Родината и родния край посланията на нашите деди, оставени по каменните надписи, хроники, легенди и предания в историята, обогатихме ги с идеите на нашето време и ги направихме съвременност. Пренесете тези послания във вековете!“
Изграждането на паметника продължава 22 месеца. През това време тук работят майстори от цялата страна, както и Националната младежка трудова бригада „Хан Аспарух“ и международната „Георги Димитров“. В това безпрецедентно начинание участват 1400 младежи от 20 окръга на страната и повече от 20 страни от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
През юни 1981 г. започва монтажът на скулпторните композиции. Част от тях се изработват на място от каменоделци от Мездра, а друга част е изсечена в София. Огромната фигура на лъва, забелязваща се от далеч, е дело на няколко каменоделци и споменът за тази изключително тежка задача не е избледнял. Само за челюстта на лъва пристига камък с тегло 52 тона. След усърдна работа за монтаж остава фигура с тегло 16 т. Главата е дело на Крум Костов, тялото – на Любчо Сусанов, лапите – на Каулин Иванов, а опашката – на Владимир Николов.
Една любопитна история се случва през август 1981 г. 20 студенти пристигат да монтират мозайката „Златният век“, разположена срещу скулптурите на българските владетели. На един от тях му се носи славата на изключително талантлив – Иво Генцовски. Докато е качен на скелето, някой приема телефонно обаждане, с което му съобщават, че му се е родило дете. Младият татко е подготвен с две камъчета в джоба – едно синьо и едно розово. Щом научава, че има момче, вгражда в брадата на Константин Кирил Философ синьото камъче, което и до днес се забелязва с просто око все още да си стои там. Така един баща оставя във вечността спомена за първородния си син, който кръщава Кирил. Това своеволие остава незабелязано и ненаказано, но не всичко върви по мед и масло.
На 28 ноември 1981 г. Тодор Живков тържествено открива Паметника. Да, той е уникален за Европа – 70 м широк, 140 м дълъг, излят е 50 000 м3 бетон… Да, той се забелязва в радиус от 30 км. Да, по него работят безвъзмездно стотици шуменци. Но критики не липсват. Какъв е този Аспарух? Такъв един млад, пък цяла държава ще създаде! Да се смени главата! И главата се сменя – за една нощ. Добавят се и още елементи – издълбани са откъси от „Именника на българските ханове“, релефът под копитото на коня, знакът на дълголетието до лъва…
„От планината родната камък взе,
от земята родната сила взе,
от дедите съзидателите вяра взе
и запретна ръкави…
Със сърцето си вае потомъкът…“
Тези думи, изрецитирани от Васил Михайлов, са откъс от филма „Да пребъде“. С неговата прожекция на 23 май 1983 г. към Паметника е открит информационен център. Замисълът е тук да се провеждат културни срещи и събития, а малко по-късно започват да се извършват и сватбени ритуали.
Мемориалният комплекс „Създатели на българската държава“ е дело на скулптура Крум Дамянов и Иван Славов, архитектите Георги Гечев и Благой Атанасов, художниците Владислав Паскалев и Симеон Венов. Те скромно оставят следната бележка: „Направихме, каквото можахме“.
Алеята към Паметника започва от сградата на Драматичния театър „Васил Друмев“ в центъра на Шумен и по нея са изградени 1300 стъпала, осветени през нощта. На различни по дължина разстояния са оформени 13 площадки. Алеята е разделена на 3 части. Първата се състои от 13 водни каскади, проектирани от арх. Борис Камиларов, и завършва в подножието на платото. Втората част е по-тясна и стръмна и има 8 отклонения с места за почивка. Третата и най-къса част завършва до фигурата на Аспарух.
Ползвани са информация и снимки от:
Юбилейно издание „25 години паметник „Създатели на българската държава“
Юбилейно издание „30 години комплекс „Създатели на българската държава“
Документален филм, посветен на 1300 години от създаването на Дунавска България – „Да пребъде“
Авторски филм на Телевизия „Шумен“ – „40 години – мост между епохи“
You must be logged in to post a comment.