„Вярвайте, вярвайте,
мили братя,
забравете
вашите тревоги и неволи,
утре слънцето отново ще изгрее
сред приятелските небеса“
По-малко от половин година преди да умре световноизвестният астрофизик Фриц Цвики припява любимата си стара швейцарска военна песен в деня на сватбата на дъщеря си Франциска. Това е неговото послание към нея. „Не се страхувай да правиш големите крачки. Твоят баща и цялото ти семейство винаги ще бъдат до теб. А утре слънцето със сигурност ще изгрее отново.“ Кой знае по-добре това от проф. Цвики – човекът, който цял живот гледа нагоре към необятния космос? Но всичко започва с един гларус във Варна.
Разходете се до църквата „Св. Петка“ във Варна и на ъгъла на улиците „Братя Миладинови“ и „Иван Драсов“ ще видите красива стара къща. Вероятно на поне един от комините ще забележите кацнал гларус. Обичайно за града. По-интересното е, че къщата, в този си вид, е дело на предприемчив младеж, който в края на 19 в. пристига тук от далечна Швейцария. Директно от един от най-малките и стари швейцарски кантони – Гларус.
Семейство Цвики са стар род от планинския регион на североизточна Швейцария. Още като младеж Фридолин идва във Варна, за да търси бизнес възможности. По това време градът е притегателен център за различни народи и култури, а покрай Черно море районът е любима ваканционна дестинация за желаещите да избягат от северния климат. Фридолин се влюбва във възможностите, които се отварят пред него тук – той управлява Швейцарската кредитна банка във Варна, продава текстил и механизми – внос от родината му, а по-късно отваря фабрика за оловни сачми, която снабдява ловците с муниции. Фридолин Цвики е толкова коректен в бизнес делата, че в града е популярна фразата: „денят, в който Цвики не плати, ще дойде краят на света“. Няколко правителства се спират на неопетнената му репутация и го избират да ги представлява като консул на държавите във Варна – сред тях са Норвегия, Германия, Австрия и Турция.
Въпреки яркия пример на баща си, Фриц цял живот е убеден, че природната му гениалност е дар от майка му. Чехкинята Франциска Вржек е истинска природна стихия, далеч от тогавашните разбирания, че жените на Балканите заемат по-скоро подчинена роля в семейството. Името ù е добре познато по варненските пазари в края на 19 в. Тя знае езиците на всички търговци и, без да се свени, се пазари за по-изгодна цена, макар това да е мъжко занимание в онези години. Любовта към чуждите езици и лекотата да ги учи ще наследи първородният ù син.
А той се ражда на 14 февруари 1898 г. Кръщават го Фриц Цвики.
Старата къща, в която е роден – на ъгъла на днешните улици „Братя Миладинови“ и „Иван Драсов“, ще бъде преустроена и построена в сегашния си вид през 1908 г., с активното участие на баща му и по проект на софийския инженер Михаил Иванов. По-късно семейството се сдобива с още две деца – Рудолф и Леони.
Когато Фриц навършва 6 години, баща му го изпраща при неговите родители в Гларус, Швейцария. Планът е първородният син да живее при баба и дядо, за да получи солидно швейцарско образование в областта на бизнеса. След това да се върне във Варна и да поеме семейните дела. Малкият Цвики не намразва родителите си. Напротив – той цял живот ще пази в себе си идеализирания образ на майка си, баща си и живота във Варна. Но пътят му тепърва ще поема неочаквани посоки.
През 1910 г. 12-годишният Фриц пътува с луксозния Ориент Експрес от Швейцария, през Виена, Будапеща, Белград и София към Варна. В купето отпуска глава върху куфарите си и се унася в сладък сън. В главата си вижда „безгрижното бъдеще – целият свят лежи пред мен в цялата си красота, с целия си вълнуващ потенциал и открития“. Но безгрижното бъдеще се налага да почака, защото на вратата чукат Балканските войни, а след това – чудовищната Първа световна война. За семейство Цвик започва тежък и мрачен период, а спокойствието на татко Фридолин така и не се завръща повече.
„Балканската война значеше начало на всички трагични събития, които не ме оставяха насаме с визията ми за бъдещето от Ориент Експрес. Прекарах много дълги години, опитвайки се да открия начин да си възвърна този изгубен свят.“
Насред ужаса от войните в Източна Европа, животът на Фриц при баба и дядо в Швейцария е спокоен пристан. Това обаче е изолирано съществуване. „Живеех самотно в Гларус, и понеже нямах брат или сестра, с които да играя, отивах в планината или играех на карти с полицаите и горските.“ В училище момчето показва изумителни наклонности по математика. Учителите изпращат писмо до баща му, в което изказват мнение, че би било грехота тази дарба да се пропилее в сферата на търговията.
Много години по-късно Фриц споделя в интервю: „Баща ми писа, че по негово мнение брат ми е роден за търговец… а аз трябва да стана инженер или учен“. И така през 1916 г., докато светът пропада в унищожителния капан на войната, младият Цвики пристига в Цюрих, за да се запише в най-старото и престижно училище в страната – Швейцарският федерален технологичен институт. Там Фриц се запознава с момче, с което ще останат близки приятели за цял живот. Полякът Тадеуш Райхщайн по-късно ще открие процеса за синтезиране на витамин Ц по химичен път и ще получи Нобелова награда по медицина (1950 г.). По жестоко стечение на обстоятелствата точно той ще е ключът към лек за фаталната болест на татко Фридолин, но това ще се случи години по-късно, след погребението на г-н Цвики.
Но да се върнем на Фриц. 18-годишният студент е висок, красив, с кръгло лице и тъмни пронизителни очи. Усъвършенствал е планинарските си умения и е поставил основите на интересна методология за учене, която ще ползва през целия си живот – основната идея е към всеки проблем да се подходи с отворено съзнание, да се анализират всички възможни решения, без значение колко невероятно звучат. Като студент в най-престижния институт, живее във вълнуващия по онова време Цюрих. Градът е притегателен център за артисти, революционери и бегълци от цял свят.
Близо до неговата квартира, в малък занемарен апартамент живее руснакът Владимир Илич Улянов заедно със съпругата си Надя Крупская. Той всеки ден събира млади идеалисти в кафенето, в което ходи и Фриц. Планът на г-н Улянов или Ленин, както ще остане запомнен, е да подготви бунт от Швейцария, който да доведе до свалянето на цар Николай. Швейцарските бунтове не се случват по зрелищния начин, който си представя. Случва се обаче нещо друго. Младият студент Фриц Цвики запомня него и приближените му – „наблюдавайки ги от близо, за мен беше очевидно от самото начало, че те играят една от най-грубите и смъртоносни игри в цялата история. Затова, когато настъпи 1918 г. и, въпреки че някои швейцарски работници се бяха заблудили от лозунгите от Москва, ние основахме временна политическа организация в Швейцария, с която смачкахме комунизма в страната веднъж завинаги“.
Този кратък опит в политиката показва на младия Цвики един непознат суров свят, отвъд академичните стени. Започва да разсъждава за щастието, за откриването на гения, който се крие във всеки човек. През годините ще продължи да мисли в тази посока, докато наблюдава действията на масови убийци като Хитлер, Мусолини, Ленин, Сталин.
„Тези диктатори очевидно не са имали нито един слънчев ден или дори слънчев час през живота си. Колко жалко, че не са открили гения в себе си!“
За Цвики не е проблем да осъзнае своята гениалност, той винаги я е усещал. Това, което започва да го измъчва, е как да помогне на хората да се почувстват по-добре. Прекъсва инженерната си специалност и се прехвърля в педагогическа, в областта на математиката и физиката. Завършва с изключително висок резултат (по-висок от този на Айнщайн, години по-рано). Става асистент в Катедрата по физика.
Тъкмо започва да свиква с удобствата на работното си място, когато в един слънчев ден от Америка пристигат „ловци на умни глави“. Те търсят известния математик Петер Дебай, приятел на Айнщайн, за да му предложат работа в Съединените щати. Но точно в този ден г-н Дебай не е на работа. Малшанс! Цвики поема групата и цял ден ги развежда из университета. Младежът е толкова очарователен, че няколко часа по-късно мига невярващо, когато чува: „Какво ще кажеш да дойдеш в Америка?“. „Как така?“, успява единствено да отговори. Предлагат му договор за 2 години и стипендия от $125 месечно. Не е много, но достатъчно за начало. Последвал още един въпрос от тяхна страна: „Къде би искал да бъдеш в Америка?“. „Някъде, където има планини“. Американците се спогледали и веднага отсекли: „Маунт Уилсън!“.
На 45 мили североизточно от Лос Анджелис се намира Маунт Уилсън – дом на обсерваторията, която ще положи основите на модерната астрофизика, звездната еволюция и структурата на галактиката. Но при пристигането си Цвики не разбира нищо от астрономия. Той идва като експерт по кристалите. При първата си среща с новия шеф няма търпение да го попита: „А къде е планината?“. Той му посочва Маунт Уилсън, а Фриц отвръща: „Виждам само хълмчета“. Да, Цвики, вече не си в Швейцария.
Първото му желание е да се прибере веднага. Но не може. Има договор, който го задължава да остане цели 2 години. През това време ще открие, че хората в Калифорния са изключително открити и приятелски настроени, макар да не може да се примири с непрекъснатото шофиране до всяка точка. „Тук има много какво да правя и всички са ентусиазирани от всичко ново, пристрастяващо е.“ Новата му среда обаче е силно състезателна. Цвики с тревога пише на приятел от Швейцария: „В Америка от теб се очаква да произвеждаш нещо ново всеки ден“.
Наближава краят на договора в Калифорнийския технологичен институт (Калтек), а Фриц не е направил нищо значимо. Примирен и тъжен, че ще се прибира обратно вкъщи, той опакова багажа си, когато в стаята нахлуват негови колеги, за да го поздравят. 29-годишният Фриц Цвики е нает като професор по физика в Калтек!
Радостта му е помрачена от новината, че майка му има стомашни проблеми и обезболяващите вече не помагат. Първоначално лекарите във Варна мислят, че е малария. Накрая стигат до извода, че са засегнати дробовете и тя се нуждае от промяна в климата и планински въздух. Фридолин и Франциска отпътуват за Швейцария. Там е хоспитализирана веднага, но няма подобрение. Започва да губи много кръв и вдига висока температура. Франциска умира на 30 юли 1927 г. По това време към Америка пътува писмо с молба от баща му да се прибере, за да се види с близките си. Твърде късно. Фриц е съсипан от вина. За да се пребори с демоните, започва страстно да се занимава с планинарство. А науката още е в застой.
Следва продължение…
You must be logged in to post a comment.