„Не се страхувай да направиш голямата крачка“ – историята на Фриц Цвики (1 част)
Всичко започва по странен начин. Фриц е на 32 години, когато заявява пред шефа си:
„Г-н Миликан, чел съм всеки написан от Вас труд, слушал съм всичките Ви лекции и категорично мога да заявя, че не съм открил и една оригинална идея, която можете да наречете своя.“
Г-н Миликан не е вчерашен и не за първи път се занимава със самозабравили се нахакани младежи. Той отвръща спокойно:
„Добре, а какво ще кажеш за себе си?“
Фриц отговаря невъзмутимо:
„Имам оригинална идея на всеки две години. Ще отида дори по-далеч: дайте ми тема и аз ще измисля нова идея.“
„Добре, млади човече. Астрофизика.“
Типично в негов стил – Фриц Цвики нагазва в дълбокото. Първият му труд в областта е „За термодинамичното равновесие във Вселената“, в който предполага, че вторият закон на термодинамиката може да причини свиване на Вселената. С тази си теза поставя под съмнение тогавашните представи. Списание Fortune го обявява за „алпийския планинар, колега на Айнщайн и един от най-брилянтните теоретични физици на Калтек“. Следващата стъпка е Цвики публично да се осъмни в теорията на един от най-влиятелните астрономи Едуин Хъбъл. Самият Хъбъл е впечатлен от дързостта на този „цветист д-р Цвики“.
„За разлика от вас и мен, той не беше засегнат от скромност. Той откровено би ви казал, че е гений. И за разлика от вас и мен, той беше гений“, разказва за Фриц години по-късно негов колега.
Цвики първи предполага за съществуването на тъмна материя във Вселената, макар все още да не може да я дефинира. Днес вече е установено, че 24% от Вселената е заета от тъмна материя, но по онова време никой не приема сериозно думите му. Той често става обект на присмех. Цвики обаче не губи време да разсъждава върху нагласите на останалите.
През октомври 1931 г. Фриц се запознава с 27-годишната Дороти Гейтс. Привлекателна, с красиво лице, тънки устни и поглед, внушаващ дълбочина и решителност, тя е наследница на една от най-уважаваните фамилии в южна Калифорния. Баща ù, Егберт Гейтс, се отказал от медицината, за да развива бизнес в Мексико и Аризона, след това открил нефтено находище и влязъл в политиката, като дори станал сенатор на щата. Цвики има сериозни колебания дали наистина е готов за обвързване с Дороти – от една страна такъв съюз щял да ограничи свободното му време. Също така е объркан от религиозната отдаденост на семейството към църквата „Християнска наука“, както и категоричния отказ на бъдещата съпруга да има деца.
Все пак двамата сключват брак. Следва меден месец в Европа и 2-месечно пътуване до Аляска. После започват нови професионални предизвикателства пред Цвики – той стартира курс по астрофизика. По това време се запознава с немския астроном Уолтър Бааде, с когото ще се сприятели бързо. Двамата учени се допълват брилянтно и съвместната им работа е изключително ползотворна. През 1934 г. те за първи път използват термина „супернова“ и изказват хипотезата, че тези звезди може да бъдат междинния вариант при превръщането на нормална звезда в неутронна звезда, както и източник на космическите лъчи.
„Бих се развела с теб, но никога не си вкъщи достатъчно дълго, за да го обсъдим“, в един момент избухва Дороти. И нищо чудно. Г-жа Цвики не е доволна от ролята на типичните тогава „вдовици на астрономите“. Това са съпруги, които винаги стоят сами вкъщи, докато мъжете им прекарват по цели нощи навън, взирайки се в небето. Все пак, тя устоява по-дълго от повечето в подобен брак, благодарение на широкия си приятелски кръг и почти неограничените средства за пътувания по света.
„Суперновите са високо експлозивни и противоречиви обекти. А малко учени са по-експлозивни и противоречиви от проф. Цвики“
Коментарът е по повод шокиращата за хората вражда, която избухва между Фриц и приятеля му Бааде. Има различни предположения какво точно се е случило (включително появата на съмнение в Цвики, че Бааде е склонен да работи за нацистите в Германия). Въпреки всичко хората масово симпатизират на ексцентричния швейцарец. Приемат го за велик мъж, с потенциал да поведе света към едно утопично бъдеще, в което науката ще реши всички ужасни проблеми, като войната и бедността. Така гледа на себе си и Фриц. Така иска да бъде запомнен.
Годината е 1939. В Америка се надяват да не се стигне до още една световна война. Фриц не споделя този оптимизъм. Баща му също. Както често се случва – интуицията им не ги подвежда. Втората световна война се разразява. При специална секретна мисия Фриц става един от първите свидетели на разрушителната сила на атомната бомба. Той никога няма да прости на Опенхаймер и никога няма да оправдае случилото се в Хирошима и Нагасаки по-късно.
По време на Втората световна война Фриц се съгласява да работи за „Аероджет“, където за първи път разработва ракетни ускорители за излитане на тежки самолети. Името му се превръща в знаменитост от нова величина. Този успех му носи договори във военните и правителствени кръгове до края на живота му.
През 1941 г. татко Фридолин с шок чете писмото, в което синът му съобщава за развода с Дороти. Но двамата бивши съпрузи запазват приятелски отношения. След развода Фриц се мести в комплекс с 6 приятни и големи апартаменти. „Аз съм единственият мъж тук, останалите са по-възрастни дами, които са много загрижени за моето добруване“. Фриц си купува колело, с което ходи до университета, и през повечето време се храни в закусвалнята на Калтек.
„Не си се отказал от мечтата си, нали, да се върнеш в Швейцария?“, с надежда пише в писмо до сина си Фридолин през 1944 г. По това време той се лекува в Гларус от остро протичащото автоимунно заболяване пемфигус. След кратко боледуване Фридолин Цвики умира на 8 юли 1944 г. Докато другият му син Руди е в Швейцария покрай погребението и разни други дела, в България е извършен Деветосептемврийският преврат и Комунистическата партия превзема страната. Руди отказва да се върне във Варна. Там обаче е останала сестра им Леони и нейният съпруг Стефан Станев. Красивата семейна къща, заобиколена от градини, се оказва апетитна хапка и тя е конфискувана, заедно с фабриката. Фриц пише на сестра си да не се тормози да се бори с комунистите. За него е лесно да дава подобни съвети – по това време годишният му доход е $20 800, като средният за Америка е $3100. Но Руди и Леони са останали без нищо.
Три месеца, след като САЩ пускат атомните бомби, Цвики пристига в Япония. Той е сред първите западни интелектуалци, които стават свидетели на чудовищното разрушение и смърт. Това пътуване ще го бележи завинаги и до края на живота си яростно ще отхвърля ползването на подобно оръжие и още по-яростно ще критикува Опенхаймер.
През 1947 г. Фриц се завръща в Швейцария по молба на правителството да оцени военните защитни възможности. Докато е там, Цвики най-после успява отново да усети младежкото щастие и спокойствие от онова далечно пътуване с Ориент Експрес към Варна. Наема стая в хотел, където един следобед 18-годишно русокосо момиче се кикоти на рецепцията. Малко преди това момичето е чуло от колегите си, че при тях е отседнал чудат американски професор, който разказва фантасмагорични истории как хората скоро ще летят до луната с ракети. „Не можех да спра да се смея“, спомня си години по-късно Маргарет. „Но после го видях да седи в лобито. Колегите ми казаха, че сигурно е чул да се смеем и трябва да отида да му се извиня. След това се заприказвахме и така започна всичко.“
Само месеци делят Цвики от 50-годишен юбилей. Но все пак кани това прелестно 18-годишно момиче на разходка. Тя не е смутена от възрастовата разлика, но нейните родители са ужасени. На всичкото отгоре – той живее в Америка! По онова време за швейцарците това изглежда по-далеч и от луната! За да заяви сериозните си намерения, Фриц купува за семейството на Маргарет къща на Женевското езеро. Три месеца след първата им среща двамата се женят. Още с пристигането на семейството в Пасадена жените там са шокирани!
Но за Фриц Цвики започва нов, по-щастлив живот. Едва 11 месеца по-късно се ражда първото им дете – Маргрит. Младата съпруга се записва на езикови курсове и не след дълго говори английски без никакъв акцент (нещо, което Фриц така и не постига). Тя с охота участва в академичния живот и се старае да бъде част от всичко, важно за съпруга ù.
„В началото татко я водил на ресторанти три или четири пъти седмично. Мама си мислела, че му доставя удоволствие да се фука с нея. Истината била, че баща ми искал прилично ядене“, през смях разказва втората им дъщеря Франциска.
Щастлив и спокоен в семейния си живот, Фриц насочва усилията си към нуждаещите се по света. Започва интересна инициатива – да попълни и възроди унищожените от войната научни библиотеки. През следващото десетилетие лично събира, опакова и изпраща над 100 тона книги към Южна Корея, Китай, Филипините, Тайван, Франция и Германия. Също така се включва в набирането на средства за възстановяване на унищожените домове в Италия, Франция и Германия.
На 21 септември 1949 г. на малка церемония в Лос Анджелис Фриц Цвики става първият не-американец, награден с „Президентския медал за свобода“ от президента Труман.
Проблемите започват през 50-те години. Мъжът, пословичен с лицевите опори, които прави с една ръка насред Калтек, за да се изфука с физическите си възможности, внезапно получава инфаркт, докато кара ски през 1952 г. Какво се случило с тази недосегаема „швейцарска скала“, която планира да живее поне 300 години?
Случило се сбъдването на американската мечта – успешен живот, придружен с много питиета, обилна храна и нередовни упражнения. Неусетно Фриц повишил теглото си и се сдобил с подагра. Инфарктът дошъл като шокиращ зов за промяна. Горката Маргарет – тъкмо се научила да готви, и сега трябвало да се учи повторно. Този път без яйца, без масло и с минимум червени меса. Фриц веднага се отказал от пушенето на лула и започнал да върви пеша до университета.
Цвики развива дисциплината си още от ранна възраст. В детството си във Варна момчето получава шоколад единствено на Коледа. За разлика от брат си и сестра си, Фриц не го изяжда веднага. Вместо това всяка вечер отхапва по малка хапчица, за да се наслади по-дълго на лакомството. Тази практика ще пренесе и в семейството си в Америка. На всеки Хелоуин трите дъщери – Маргрит, Франциска и Барбарина, се прибират и предават лакомствата на татко Фриц. Той ги затваря в шкаф и всеки ден, след вечеря, им дава по малко.
Момичетата тръгват на училище в Пасадена. Но настъпват 60-те години. Бийтълс, хипита и наркотици. Фриц е ужасен накъде отива този свят. Време е за следващата логична стъпка – пансион в Швейцария. „За него беше нормално да ни изпрати, защото той също е бил изпратен в училище.“ Момичетата са доволни от този опит, който ги прави силни и независими.
На рождения си ден през 1958 г. Фриц пише в дневника си: „Животът започва на 60“. Дали?
Той продължава да работи, пътува и изнася лекции по света. През септември 1963 г. среща Юрий Гагарин – първият човек, полетял в космоса. Пред себе си вижда един затворен, притеснителен мъж, неподготвен за огромната световна слава. Но Фриц го заговаря на руски и успява да го предразположи.
Докато мигне с очи, и Фриц вече посреща 70-я си рожден ден. Маргарет още няма 40 години. Цвики все по-трудно понася Америка, замърсяването, насилието, убийствата в училищата, оръжията, които сякаш всеки носи, наркотиците… В тази атмосфера младата съпруга отделила време, за да изкара курсове за автомеханик, после и уроци по самозащита… След няколко обира на тяхната улица, Фриц решил, че е крайно време да се преместят в Швейцария. Поне за част от годината.
20 юли 1969 г.
13 ч.
Цвики гледа по пижама кацането на Луната по телевизията. По пижама е, защото е претърпял операция след открита аневризма в мозъка и е насред тежко възстановяване. Докато гледа Армстронг, докато слуша хвалебствията на президента към него, Фриц изпитва огромна обида и тъга – вече никой не се сеща за него. Ексцентричният професор, който някога предвиди, че хората ще летят до луната.
Годините минават. Цвики е пенсиониран и достъпът му до обсерваторията на Калтек е забранен, но той продължава да преподава, да приема студенти, да изнася лекции по цял свят. Животът с Маргарет е все така хармоничен, макар да се появяват някои странности – като нощното бродене из къщата. „Една вечер баща ми казал на майка ми „Тъй и тъй сме тук, няма ли да е приятно да споделим малко шампанско?“. След това всеки път, в който се срещнели през нощта в кухнята, отваряли малка бутилка шампанско.“
Малко преди 76-я си рожден ден Фриц усетил неразположение в слабините. Оказало се херния. След всичко преживяно, това звучало просто. Веднага го оперирали. Прибрал се вкъщи, но почти мигновено се почувствал зле. Върнали се в болницата. Маргарет чакала във фоайето, когато Фриц Цвики починал в 20:40 ч. на 8 февруари от инфаркт.
Така приключил житейският път на един от „последните учени индивидуалисти, умираща порода във време на екипна работа“. Астрономът, който откри неутронните звезди и тъмната материя във Вселената.
„Какво Ви повлия най-силно през живота?“, попитали в интервю вече възрастния Цвики.
„Два съвета, които баща ми даде, докато бях още малко момче. Следвам ги през целия си живот. Първият – ако преследвам кариера извън Швейцария, трябва да бъда готов да жертвам значителна част от приходите си за правителството, без да се оплаквам. Това е граждански дълг в едно цивилизовано общество и от него не трябва да се бяга. Второ – животът няма да си струва, ако се оглеждам на всички посоки какво мислят другите за идеите и действията ми, или да се откажа дори от унция от независимостта си“.
Ползвани са спомени и информация от книгата „Zwicky. Thе Outcast Genius Who Unmasked The Universe“, John Johnson Jr. Harvard University Press. 2019.
https://bnt.bg/bg/a/kshchata-na-svetovnoizvestniya-astronom-frits-tsviki-vv-varna
https://www.chernomore.bg/a/2-varna/208473-kashtite-na-varna-domat-na-frits-tsviki
You must be logged in to post a comment.