„Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“
Изповедта на Фредерик Бегбеде.
Нали?
А дали?
Може би.
Все тая.
Прочетох книгата на един дъх… е, вярно, че беше дъх, задържан в продължение на 2-3 дни. Много ми хареса. Но аз съм пристрастна, защото стилът на писане на Бегбеде ми е слабост. Та прочетох тази изповед и си казах „Ех, как само си разкри душата този човек! И как само каза всичко онова, което очаквах да чуя…“.
И бам! Съмнението започна да се търкаля в главата ми.
Нека си припомним – Фредерик Бегбеде има богат опит в рекламния бизнес.
„Единственото ми престъпление срещу човечеството е, че съм работил в рекламата в продължение на десет години.“
Фредерик Бегбеде има богат опит и в омайването на читателки.
И малко по малко в главата ми се нарежда един конспиративен пъзел – тази изповед може и да се окаже маркетингов трик?
Обаче – нека си го кажем направо – какво значение има?
„… писането е диктовка свише“
Ти сядаш да напишеш нещо, то пък, да му се не види, си поема в своя посока. Така и в своите съвсем лични изповеди не бих се учудила (умишлено или не) Бегбеде да се е слял с някой от своите герои.
Оставям съмненията и пристрастията настрана, за да отбележа в 3 точки защо книгата ми хареса… и в 3 точки – защо дъхът ми се задържа 2-3 дни, вместо 2-3 часа.
„Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“
Харесано
1. Цитати, цитати, цитати! Толкова много от книгата исках да споделя, докато четох. Искрен или не – Бегбеде така сладко си играе с езика, за да роди остроумни фрази, които искам да цитирам, цитирам, цитирам.
„Дълго време мислех, че животът е безкраен купон; като минах петдесетте, животът се превърна в безкраен махмурлук.“
2. Това приятно чувство на обратното „нормализиране“ на някои неща в този свят. С други думи – удовлетворяващо е някой с прости, ясни и точни думи да постави на мястото лудницата, която ни залива.
„Внимание: може би ще трябва публично да се оправдавате за диалозите, в които сте участвали пред кафемашината през 2002-ра, за неуместните ви шеги в стола през 2003-та, за тъпите ви майтапи на прощалния купон на ваш колега през 2004-та. Навлезли сме в нова ера.“
3. На практика книгата е сборник от 5 разказа. Лично за мен най-силна и изповедна ми се стори втората – „Сбогом на кокаина“. Ето тук усетих ярко чара на писателя Бегбеде, какъвто го помня от другите му книги.
„Ужасно е да си дадеш сметка, че незаконното вещество, което употребяваш (рискувайки здравето си), за да бъдеш в крак с времето… вече е изостанало от времето си.“
„Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“
не-съвсем-Харесано
1. Препратките… ммм да, в книгата има толкова препратки към писатели, художници, артисти, филми, политически движения, църковни сдружения и не знам още какво… че на моменти ми идваха в повече. И изповедният елемент ми се губеше в едно бягство към безопасната зона на опита на другите.
2. Лееееееко останах скептична и към съвета за дълъг и успешен брак – от човека, който ни провокира, че „любовта трае 3 години“. Можеше още малко да се постарае.
3. Обожавам идеята на третата част – „Убежището“, но на практика ми беше така скучна…
„Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ – моят малък читателски рататуй
Помните ли в едноименното филмче, когато трябваше да впечатлят големия страшен кулинарен критик с едно ястие. И кое да бъде, кое да бъде, кое да бъде ТО??? Рататуй. Проста селска манджичка, която върна стария сърдитко обратно към безгрижните детски дни. И това семпло удоволствие го направи щастлив.
Въпреки слабостите на тази малка книжка на Бегбеде, аз се върнах назад към студентските години, когато го откривах като писател. И ми стана мило. Наредени обикновени, но точно подбрани думи – всяка стои с майсторство на мястото си, както добре узрелите зеленчуци от градината, поставени в рататуя. Леещо се чувство за хумор, като доматения сос в манджичката. Щипка, даже две самоирония, като мащерката, босилека и ригана, без които рататуят не може. И всичко това, поставено да се пече на умерена температура в пещта на последните събития около движението Me Too, войната в Украйна, разследванията на посегателства от църковни служители над деца.
Моят съвет – ако не сте фенове на Бегбеде, прочетете книгата… но си я вземете от библиотеката.
You must be logged in to post a comment.