„Обявявам месец ноември за мой месец“,

реших да заявя шумно и гласно, за да не се измъкна тихомълком от намерението си.

И сякаш цялата древногръцка трагедия се стовари на главата ми.

Като започнем от самото начало:

„В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос…“.

Така в началото на ноември съществуваха сякаш само дрехите за пране, които извират отвсякъде, изпраните дрехи, които са в очакване на прибиране, мивката, миялната, леглата за оправяне, пръснатите обувки, якета и шапки… и тенджери, капаци и капачки навсякъде.

Но да речем, че това се преглъща.

След това всички започнаха да боледуват, 4 зъба поеха на път, връхлетяха ни урагани, дърво падна върху покрива на училището, децата минаха за малко онлайн, дори и разкопаха улиците наоколо…

---

---

„Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове.“

Старогръцките митове и легенди бяха сред най-най-най-любимите четива на татко. Или поне така усещах аз, когато за пореден път ми натякваше „Чети ги, чети ги!“. Все едно всички истини са скрити там, нещо като Библията в по-забавен вариант. Признавам си – ужасно ми бяха скучни. Сега обаче ги чета и зяпвам с уста – те били наистина едни очарователни малки приказки, даващи привидно детински, но доста дълбоки отговори за бурната (дори и буреносна) човешка природа.

Седмица след края на моето лично предизвикателство,

което няма да лъжа – не предизвика никакъв безумен катарзис в душата ми, дори вътрешният ми Зевс го домързя да порази с гръмотевици демоните ми (или поне излишните килограми),

вече знам – много е лесно да се оставим на Хаоса. И много опасно. Всичко възниква в него – целият ни вътрешен свят се ражда там, в безграничната и тъмна лудница, оставена без контрол. Появяват се и „безсмъртните богове“ – разни мисли, навици и убеждения, от които сякаш е невъзможно да се отървем.

Какво предизвикателство си поставих?

В рамките на един месец – ноември, основната ми цел беше съвсем умишлено и целенасочено да проследя мислите си. Целта на играта беше да не допусна нито една лоша дума от мен самата към мен самата. Получи се. С това се справих отлично.

„Прекрасна е великата Хера… изпод нейния венец се спускат на вълни чудни къдрици, власт и спокойно величие горят в очите ù… Всичко живо се покланя пред нея“

… или:

„Елена била извънредно красива. Нито една от смъртните жени не можела да се сравнява с нея по хубост. Дори богините ù завиждали…“?

В интерес на истината, през целия месец нямаше ден, в който до такава степен да съм щедра към себе си в мислите си. Но, когато говорим за древногръцка трагедия, сякаш средно положение няма – или се отъждествяваш с най-красивата, или се причисляваш към отбор „Пан“:

„Когато се родил великият Пан, майка му, нимфата Дриопа, като погледнала сина си, се ужасила и избягала. Той се родил с кози крака и рога и с дълга брада…“

Добрата новина е, че поне баща му бил доволен, защото му се родило момче.

И така – в древните истории средно положение няма. Или си съвършен, или те заточват на самотен остров. Може би затова там всичко в крайна сметка завършва трагично.

Но да се върна на месец ноември. Реших, че това ще бъде месец, посветен на мен. Поне за малко на ден ще бъда само и единствено себе си, ще отделям някакво време за движение, ще се грижа за себе си с хубава храна, която ме кара да се чувствам добре, ще гледам да не забравям да пия повече вода, ще правя по нещо, което ми доставя радост, и това, за което бях най-нетърпелива – без да му мисля, ще организирам дълго отлагани срещи с много любими хора.

Дали всичко това се случваше през целия месец, всеки ден? Ха-ха! Ни най-малко.

Открих прекрасни рецепти – като бързите питки с типово брашно и бонбоните с авокадо и киви, но изобщо нямах възможност всеки ден да правя по нещо за всеки вкус, че и за моя. През част от времето, когато нямаше ураганни ветрове, се придържах към любимото вървене, което не се дължи на някаква невероятна воля, а на факта, че се налага покрай децата (а и е приятно – бонус несъмнено).

Почувствах ли се богинята вкъщи през този месец? Ха-ха! Ни най-малко.

Поставих ли себе си на първо място? Ха-ха! Ни най-малко. А и как изобщо се случва това? Денят, в който излязох сама, за да се видя с приятелка, успях да разстроя и трите деца за по-малко от минута (поради различни причини, за да е още по-впечатляващ резултатът ми).

Какво научих от предизвикателството?

След месец на контрол върху мислите е изключително любопитно да спреш. И да проследиш накъде ще поемат те самички. Работата продължава. Декември също е отличен месец да продължим с грижата за себе си. И да гоним спокойната среда, а не крайностите, които рано или късно ще ни докарат някоя древногръцка трагедия на главата.