Понякога нишката, която свързва с живота, е твърде тънка.
Изкуството, което успява да я улови и запази, е сурово. Шокиращо. Скандално. Табу.
„Вегетарианката“
Южна Корея е царица със силно изразен състезателен дух – най-бързо развиващата се икономика, най-големият износител, най-иновативната икономика, най-умните деца, най-дисциплинираните възрастни, най-доброто здравеопазване, най-зелената столица и още, и още.
„… Дали и Йонгхе някога бе преживявала същите болка и безсъние, които сега бяха сграбчили в желязната си прегръдка Инхе? Може би по-малката ѝ сестра беше страдала безмълвно, преминавайки през същия болезнен процес по-бързо от останалите хора. Кога ли през последните месеци сестра ѝ бе изпуснала тънката нишка, свързваща я с този живот?“
Когато Хан Канг пише „Вегетарианката“ – първоначално публикуван като три отделни новели, които по-късно са обединени в роман, тя прави нещото, което обича най-много още от малка. Задава си въпроси и опитва да намери отговори.
- Възможно ли е човек да се отърси от вродената си жестокост и да достигне невинност?
- Можем ли наистина да се противопоставим на насилието?
- Какво се случва с хората, които откажат да принадлежат повече на човешкия вид?
Хан Канг създава история, която е наградена с „Букър“ (2016 г.), а по-късно ѝ носи Нобелова награда за литература (2024 г.). Хан Канг е първата азиатка с Нобелова награда за литература.
„Никога не бях смятал жена ми за специална, докато не стана вегетарианка. Ако трябва да съм честен, не бях привлечен от нея дори на първата ни среща. Нито висока, нито ниска; със скучна, нито късо, нито дълго подстригана коса; пожълтяла и груба кожа; тежки клепачи и ясно изразени скули; за мой ужас дори едноцветното ѝ облекло отговаряше на характера ѝ. Безкрайно обикновените ѝ черни обувки бяха първото нещо, което забелязах, докато се приближаваше към масата, където я чаках. Походката ѝ не беше нито бърза, нито бавна, нито енергична, нито мудна.
Причината да се оженя за нея беше, че щом нямаше изразени положителни качества, вероятно нямаше и отрицателни. Истината бе, че безличният ѝ характер, лишен от всякаква невинност, остроумие или изтънченост, ми беше удобен. Нямаше нужда да се преструвам на много начетен, за да я впечатля, а тя, от своя страна, не се ядосваше, когато закъснявах за срещите ни. Не се притеснявах, че ще ме сравнява с мъжете от страниците на модни списания. Тя пък не се интересуваше нито от закръгления ми корем, който беше започнал да се заформя още в средата на двайсетте ми години, нито от слабоватите ми ръце и крака, където никога не можех да направя мускули, нито пък от тайния ми комплекс за малоценност, дължащ се на малкия ми пенис.“
С тази семейна двойка започва историята на „Вегетарианката“. Тя би била съвсем нормална за много държави, но не и в Южна Корея. Не и в страната, където стремежът към перфекционизъм е национален спорт. Различното, попаднало някак извънредно извън рамките, не се толерира. То се наказва.
Казват, че при южнокорейците мисълта за щастие не присъства на дневен ред. Думата, която ги описва най-точно, е стрес. Повлияни силно от конфуцианството, корейците не живеят за личното си удовлетворение и радост, а за семейната чест и престижа на обществото, към което принадлежат. Още от деца се борят да бъдат най-добрите, след това – да бъдат първи в работната среда, да изградят достойно семейство и никога да не влязат в устата на околните. Маниакалното преследване на здравословен начин на живот и перфектна визия някак прелива в маниакални запои със соджу след работно време. Всичко, каквото е нужно, за да съжителстваш със стреса и заглушиш гласовете на вътрешните демони.
Но понякога демоните са твърде силни и единственият изход е да прекрачиш отвъд общоприетото.
„… Лягаше си на зазоряване, към 5 часа, спеше около час, през който можех да чуя тежко въздишане и хлипане, след което се събуждаше, за да приготви закуска. После сядаше на масата, докато закусвах, и просто ме наблюдаваше с разрошена коса и зачервени, кръвясали очи. Самата тя не слагаше и хапка в устата си.
Въпреки всичко, което се случваше, това, което ме притесняваше най-много, бе, че тя вече не искаше да прави секс с мен. Досега безмълвно се беше подчинявала на моите физически желания и дори няколко пъти сама беше поемала инициативата. Но сега, ако дори само докоснех рамото ѝ с ръка, тя хладнокръвно се отдръпваше.“
В романа „Вегетарианката“ гласът на самата вегетарианка всъщност почти не се чува. Голяма част от историята е разказана през погледа на мъжете – на нейния съпруг и съпруга на сестра ѝ.
Корея е древна страна с хилядолетна история. В края на Втората световна война Корейският полуостров е разделен – северната част е окупирана от СССР и така се появява Корейската народно-демократична република или Северна Корея. Южните части са окупирани от САЩ и се появяват на картата като Република Южна Корея. Докато Северна Корея се превръща в една от най-затворените и тоталитарни страни, за която и до днес се носят легенди, то южната република процъфтява като демокрация.
Макар Южна Корея да е силно повлияна от Запада, отпечатъкът на Изтока е незаличим. Благодарение на конфуцианството, пренесено от Китай, обществото държи на йерархията, лоялността, строгия социален етикет и разделението по пол, възраст, образование и семеен престиж. Ролята на жената от векове е преди всичко като дъщеря, съпруга и майка. В корейското общество нежната половинка е била законово задължена да бъде единствено със своята брачна половинка. Мъжът обаче винаги е имал свещено право на наложници.
Според конфуцианството изнасилването е престъпление срещу честта на семейството и от векове корейските момичета са възпитавани, че случи ли се – единственият начин да извадят от калта името на фамилията е самоубийството. До началото на 90-те години посегателствата върху жени са наболял проблем в корейското общество. Документирани са стотици случаи – масови изнасилвания на студентки, арестувани на протести, нападения над деца в училища, опетнени от полицаи съпруги… Южнокорейското общество в края на миналия век наблюдава съдебни процеси, след като пострадали жени убиват нападателите си, съдебни зали, в които адвокатите изтъкват съблазнителната природа на жените, срещу която мъжете се безсилни („природата на мъжете изисква удовлетворение на момента, без те да могат да се контролират“). До 1994 г. сексуалното посегателство над жената е престъпление не срещу нейната личност, а срещу собствеността на мъжа. Малко по малко обществото достига зрялост и в края на 20 в. движението за правата на жените в Южна Корея набира сила.
„… Той потръпна. Това беше най-ужасяващото и в същото време най-красивото изображение на пълното сливане на две тела. Всеки път, когато затвореше очи, можеше да види как лепкав растителен сок покрива долната част на тялото му – от корема до слабините. Всичко беше оцветено в зелено.“
Когато Нобеловият комитет обявява Хан Канг за носител на наградата, основанието е: „за нейната дълбока поетична проза, която се изправя срещу исторически травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“.
Критиците обявяват романа „Вегетарианката“ за трансгресивна литература, досущ като „Лолита“ на Набоков, „Тропикът на Рака“ на Хенри Милър, „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджис. Говорим за жанр, в който героите страдат от ограниченията на обществото и ги нарушават по незаконни и неморални начини. Тук главната роля сякаш е отсъдена на табуто. И наистина, в една страна, в която традиционно жената е поставена в подчинена роля, се ражда история, в която тя е боец. Тя се разхожда гола, наслаждава се на тялото си, с удоволствие приема в себе си чужд мъж, дръзко се впуска към смъртта, за да открие най-после свободата – идея, която не е чужда за корейската култура. Тя, Йонгхе, всъщност е на лов за собствените си демони. Като героините в анимационния филм от миналата година, носител на Оскар.
Кей-поп ловци на демони
През 90-те години Южна Корея най-после забранява законово дискриминацията по пол. Жените могат свободно да учат, каквото искат, да бъдат глава на домакинство, да получават наследство, да работят, каквото пожелаят. Следващата революционна за корейското общество стъпка е борбата на жените срещу насилието и сексуалния тормоз у дома.
През 80-те години традиционното корейско семейство има две деца – в идеалния случай те са момче и момиче. Днес Южна Корея за първи път се сблъсква с голям процент разводи и още по-голям брой образовани момичета, които не желаят да сключват брак. Но това не е единствената причина мъжете трудно да си намират жени. В корейските традиции наследникът от мъжки пол винаги е бил ценност. Когато в южната република навлизат ехографските прегледи по време на бременност, зачестяват абортите, с които семействата махат заченатите момичета. Същата тенденция се наблюдава и в Индия, Китай и Виетнам. Корея обаче е първата азиатска нация, която се отказва от тази практика. Но щетите вече са нанесени.
Някога корейците били една от най-хомогенните нации. Наричали полуострова „царството на отшелниците“. Но демографските промени принудили фермерите да мислят отвъд традиционните рамки. Така започнали да си внасят съпруги – от Китай, Виетнам, Филипините, Узбекистан. На своя страна корейците поели по широкия свят. Отлично образовани и с добри финансови възможности, те се реализират в много държави. А южната република е привлекателна дестинация за много туристи, като интересът се усилва многократно сред младите, благодарение на най-силното корейско оръжие днес – изкуството.
През 20 в. корейското изкуство преди всичко съхранява традициите и азиатската история. Но в началото на 21 в. много корейски писатели се отдръпват от идеологията и политиката и експериментират с по-глобалните въпроси за сексуалната ориентация, ограниченията в консуматорското общество, вътрешните терзания. Запазват се традиционните за източните земи фентъзи сюжети. Т.нар. „корейска вълна“ залива мощно целия свят – комикси, анимация, филми, сериали. И, разбира се, музика.
Корейското явление „Кей-поп музика“ съчетава поп, R&B, хип-хоп и електронна танцова музика, придружени със синхронизирани до съвършенство танцови движения. Тази индустрия за милиарди завладява все повече детски сърца от всяко кътче на планетата.
– Ти си демон. Демоните не чувстват нищо.
– Така ли си мислиш? Това е единственото, което правят демоните – чувстват. Чувстваме срама си. Нещастието си.
На 19 юни 2026 г. в живописния крайбрежен град Гангнюнг предстои да се проведе един от най-големите празници в Южна Корея – фестивалът Dano. Обявен от ЮНЕСКО за шедьовър на нематериалното наследство на човечеството, събитието е фестивал на шаманизма и датира отпреди 400 години. Отбелязва се на петия ден от петия лунарен месец – обикновено през юни. Това е кулминацията на поредица шамански и конфуциански церемонии за мир, просперитет и плодородие. Шаманите са жени, които пеят, танцуват и отправят молби към духовете.
Маги Канг, сценаристът на анимационния филм „K-Pop Demon Hunters”, многократно заявява в интервюта, че идеята за филма е дошла от древните корейски ритуали, при които жени шамани гонят демоните с песни. За традиционното корейско общество, в което жената е подчинена на мъжа, тази нейна власт е изключителна.
„Преди векове древна Корея била обладана от демони. Те тероризирали селяните и грабели душите им за краля демон – Гуи-Ма. По време на една атака три жени се появили със силен глас в мрака и запели красиво. С лекота победили демоните. Това били първите ловци на демони. Музиката им не само защитавала хората, но и ги обединявала. Песните им вдъхвали кураж и надежда, създавайки Хонмун – щит, който държал демоните извън човешкия свят. Всяко поколение има своето трио. Сега е ред на HUNTR/X – те имат уникалния шанс да изградят златен Хонмун и веднъж завинаги да унищожат демоните.
Планът на злия Гуи-Ма е да победи момичешката K-Pop банда на ловците HUNTR/X с демоничната момчешка банда Saja Boys.“
И тук корейският перфекционизъм се пропуква. Едно от момичетата воини губи гласа си и не след дълго се оказва, че тя самата е наполовина демон. Бъдещето на човечеството е застрашено, а основната битка като че ли се оказва тази със сенките вътре в нас.
„Ти си демон, също като мен. Единственото, което ни очаква, е да живеем с болката и нещастието.“
В центъра на знамето на Южна Корея стои кръг, в който преливат синьо и червено.
Баланс. Между традициите и новаторството. Контраст. Между Севера и Юга.
Самата писателка Хан Канг признава, че не е трудно да бъдеш вегетарианец в Южна Корея. Местната кухня изобилства от растителна храна. Традиционното кимчи от ферментирали зеленчуци има над 180 разновидности – със зеле, репички, краставици, патладжани, праз, синапени листа… Любимото ежедневно ястие – бибимбап – се състои от зеленчуци, сервирани върху ориз. Традиционният десерт патбингсу пък включва купа с лед, оризов кейк и сладък топинг от червен боб. Не, да бъдеш вегетарианец не е трудно. Трудното е да обявиш, че си различен и поемеш сам по нов път.
Храненето в Корея преди всичко е социална дейност. Корейците рядко се хранят сами. Често събиранията са навън. В Южна Корея все още има ресторанти, в които могат да върнат самотните посетители, защото сервираните порции са минимум за двама. Друга традиционна форма на социализиране е пиенето, обикновено след работа. В Южна Корея се пие соджу – напитка, която сравняват с водката. За местните не е проблем на вечеря да изпият по няколко бутилки, но туристите често са предупреждавани да внимават и да си имат едно наум за махмурлука на следващия ден. През последните 25 години Jinro Soju – производителят на соджу, е най-продаваната марка алкохол в света. Да, само по себе си – вегетарианството не е проблем. Всъщност в Корея има будистки ресторанти, които сервират строго веганска храна, без компромиси.
Трудното е да обявиш, че ще бъдеш различен. Да откажеш да носиш сутиен навън. Да откажеш да се гримираш. Да откажеш ястия в присъствието на началника на съпруга. Да откажеш съпружеския си дълг. Героинята на Хан Канг, Йонгхе, мълчи почти през цялото време, но безмълвно не спира да крещи срещу свят, в който най-важно е „какво ще кажат хората“. И от потисната невидима жена целеустремено поема назад и става отново момиче, което пред очите на всички се смалява до малко дете, мечтаещо да се слее с природата и да стане дърво.
Баланс. Между човека и природата, както учи будизмът. Контраст. Между човека и ролята му в обществото, както очаква конфуцианството.
Тази гигантска вътрешна битка се случва в малка жена в една от най-развитите държави в света, за която висша ценност е да вървиш напред и да се състезаваш с всички. Но понякога демоните побеждават и прекъсват тънката нишка, която ни свързва с живота.
За написването на текста са ползвани:
романът „Вегетарианката“ на Хан Канг
книгата „K-Pop Demon Hunters. The Official Deluxe Junior Novelization“, адаптирана история от Jessica Yoon, базирана на сценария на Danya Jimenez, Hannah McMechan, Maggie Kang and Chris Appelhans (2026)
книгата „A History of Korea. From Antiquity to the Present”, Michael J. Seth (2011)
книгата „Practicing Feminism in South Korea. The Women’s Movement Against Sexual Violence”, Kyungja Jung (2014)
книгата „Korea“, Simon Richmond, Megan Eaves, Trent Holden, Rebecca Milner, Phillip Tang, Rob Whyte (2015)
https://www.svobodnaevropa.bg/a/han-kang-nobelova-nagrada-voyna/33160809.html
https://www.vogue.com/article/a-rare-interview-with-nobel-winning-author-han-kang
https://www.youtube.com/watch?v=tQTI6bV0waE
https://www.youtube.com/watch?v=yhmn8Jv8uFo
You must be logged in to post a comment.