През 1989 г. 19-годишната американка Саманта се кани да прекара лятото с родителите си, които се местят от Бостън в Лондон. Именно тяхното непрекъснато местене е причината Сам да обича пътешествията и изпитва желание да обиколи света. Отрасва в Чикаго, след това се мести в Бостън, от там – в Лондон, следва Калифорния, Вирджиния, Тусон, пак Вирджиния и отново Калифорния.
Но през онова лято на 1989 г. се случва нещо, което години по-късно ще промени целия й живот.
С най-добрата си приятелка Сам решава да се възползва от новото си европейско жителство и да обиколи Франция, Италия, Гърция… Взема почивка от курса по рекламен дизайн в университета в Сиракуза и се отдава на приключението на живота си (както си мисли тогава).
„През лятото работих на три места, за да събера пари за пътуването – на две места като сервитьорка и като стажантка в едно арт студио. Докато се изтърколи юли, бях спестила над хиляда долара и това беше достатъчно.“
След като най-добрата й приятелка от Щатите пристига в Лондон, двете се отправят към първата спирка – Париж. Това, което никой не очаква да се случи, е Саманта да се влюби от пръв поглед в непознат французин в кафене, часове преди да заминат. Когато се връща към следването си в Сиракуза през есента, Сам заварва 6 чакащи я писма от 26-годишния Жан-Люк. Докато се чуди какво да отговори, пристига и 7-мо писмо, но тя решава да замълчи и обръща гръб на тази нелепа история, без никакво бъдеще.
Двайсет години по-късно животът на Саманта е твърде далеч от нейните мечти. Всъщност тя самата го описва като „невъобразима каша“. Бракът й с твърде различен от нея човек, който категорично не желае деца, се проваля. Проваля се кариерата й в рекламния бизнес. Проваля се мечтата й да има собствен моден бранд за чанти (Samantha Kim/Samantha Mack Handbags), въпреки че неин продукт се появява в сериала „Сексът и градът“. Усещането за провал в настоящето е толкова огромно и смазващо, че, може би водена от някакво суеверие, Сам решава да се изправи срещу миналото. На 7 май 2009 г. създава блог, в който публикува първата от общо седем публикации, в които разказва за 24-те часа, които прекарва с Жан-Люк в Париж преди 20 години. На следващия ден му изпраща линк и писмо. Следват месеци на електронни писма и телефонни разговори. В началото на август 2009 г. Саманта заминава за Франция, за да се видят отново. Година по-късно двамата вече официално са семейство и жената, мечтаеща до болка да има деца, се сдобива с двама френски тийнейджъри. Познавайки твърде бегло тях, както и френския живот (а и език), Саманта Веран заживява в малкото югозападно градче Кюно. И започва да пише своята лична рецепта за семейство по френски. Придружена с изкусителни френски кулинарни предложения.
Тук е
Саманта Веран
1. Разкажи ни за най-пикантния момент от живота ти.
Най-пикантният, а също и най-стресиращият момент беше, когато се качих на полета от Лос Анджелис за Париж, за да се срещна с мъж, когото не бях виждала от 20 години – мъж, в когото се бях влюбила за 4 месеца, единствено от ежедневните писма и обаждания. За щастие, рискът си струваше и Жан-Люк и аз усетихме връзката в момента, в който се видяхме. (И, о да, имаше много пикантна първа целувка). Щастливо женени сме вече от осем години.
2. От какво се нуждаеш по-често в живота си – „сол и пипер“ или „захар и ванилия“?
По-скоро съм човек на подправките и определено предпочитам повече сол и пипер, въпреки че никога не отказвам пикантен десерт с черен шоколад. Може ли да се спра на сладко и солено едновременно? Като манго с люспи от люти чушлета. Може би с малко течен шоколад отгоре?
Да уточним нещо много важно – Саманта Веран е човек, за когото здравословно хранене и диета са мръсни думи, ако не включват всички възможни прекрасни продукти, които са наслада за сетивата. По френски. Неслучайно в един момент осъзнава, че животът в малкото градче Кюно й е донесъл не само 2 деца тийнейджъри, съпруг и нови френски приятели… но и още 10 килограма.
3. Коя е рецептата, която описва Саманта Веран най-добре?
Ще трябва да се спра на фламбе – или омар, или скарида. Животът е пълен с предизвикателства. Понякога се налага да запалим пламъците – дори, когато сме уплашени. Трябва да оставим страха настрана и да действаме. Да запалим клечката! Един от любимите ми филмови цитати е от стар филм с Розалинд Ръсел, който се казва „Леля Мейм“ (Auntie Mame):
„Животът е пиршество и повечето нещастници гладуват до смърт. Живей! Живей! Живей!“
4. Кои са най-важните съставки за твоето щастие?
Мисля, че най-важната съставка за щастието е да си доволен от себе си – въпреки всички недостатъци, които може да имаш, или всички проблеми, с които се сблъскваш. Прегърни себе си и не забравяй, че с подходяща нагласа всичко в живота може да се преодолее!
5. Нека си представим, че хладилникът ти може да говори. Първите му думи за теб ще бъдат…
… Какво ще има днес за вечеря? Нахрани ме! Тези продукти изглеждат свежи и вкусни! Радвам се, че ги купи от пазара. (Очевидно хладилникът много ми говори.)
6. „Закуска в леглото“ във Франция? Възможно ли е или е твърде по американски?
Мисля, че концепцията за закуска в леглото е създадена от Холивуд и определено е твърде американска за французите. Не мога да си представя Жан-Люк да носи поднос с кроасани, кафе и сок в леглото. И двамата ще пощуреем при мисълта за трохите навсякъде. Леглото ни е за спане и любов – така че перфектната „изненадваща закуска в леглото“ в нашия случай би дошла по-късно. Детайлите оставям на твоето въображение…
7. Писмата играят важна част в живота ти. Какво би написала днес на по-младата Саманта?
Ще направиш много грешки. Ще се препъваш и ще падаш. Но ще се изтупаш и изправиш отново. Можеш да направиш всичко, в което повярваш. Поеми няколко риска, но се увери, че са пресметнати. Никога и в никакъв случай не се отказвай. Ще се справиш.
8. Коя е „магическата рецепта“, с която съхранявате любовта в семейство Веран?
За мен магическата рецепта за запазване на любовта в семейството ни включва общуване, страст и любов… с щипка приключенски дух. Това не се отнася само за брака и семейството, но и за всички мои приятелства, дори и писането.
9. „Никога не улягай“ пишеш в първата публикация в блога си. 8 години по-късно – чувстваш ли се улегнала?
В миналото бях улегнала и се чувствах нещастна. Един ден получих просветление. Нещата трябваше да се променят. Аз трябваше да се променя. Докато преследвах мечтите и страстите си, животът ми се промени… към по-добро. Когато се осмелих да последвам сърцето си и се научих да живея и обичам силно, осъзнах колко повече може да предложи животът. Сега следвам сърцето си – всяка прищявка и желание. Понякога не всичко се получава, но поне мога да кажа, че съм опитала и винаги мога да пробвам да постигна целите си отново. Разбира се, привикването към новия живот във Франция беше трудно в началото – но това е различен вид улягне с напълно различен смисъл. От тази гледна точка съм улегнала във френския си живот и не бих променила нищо от това.
10. Ще те помоля да продължиш изречението:
Тук съм… да споделям вдъхновение с вас. Смятам, че е много важно, както споменах, да следвате сърцето си, накъдето и да ви отведе. Моето ме отведе към нов живот в югозападна Франция, където съм омъжена за прекрасен човек и съм втора майка за две чудесни френски деца. Не само, че изградих нов живот в нова страна, но и започнах нова кариера – станах писател. Книгите ми позволяват да споделя своето (понякога изпълнено с препятствия) пътуване със света. Всичко, което правя, всяка задача, с която се сблъсквам, имат нещо общо. Живея живота си със страст и отворено съзнание – без значение дали готвя, пиша или уча нещо ново. По пътя си открих, че не трябва никога да позволявам на страха или съжалението да ме отдалечават от сбъдването на мечтите ми. Ако ти, скъпи читателю, се чудиш дали да направиш нещо, за което мечтаеш, си задай тези въпроси:
Кое е най-ужасното, което може да се случи?
Какво ще се случи, ако не опитам?
Направи си лист със „за“ и „против“… и, ако „за“ превъзхожда „против“, ти казвам да скочиш. Разтърси живота си и вярвай в себе си.
Книгите на Саманта Веран се издават на български език от издателство „СофтПрес“.
Тук можете да прочетете личния блог, в който Сам споделя редовно моменти от живота си.