Ree Drummond и изкуството да живееш насред нищото

Едно от най-здравословните решения, които можете да вземете през живота си, е да откажете сутрешните блокове. Ние преминахме през радиото, музикалните канали и… се озовахме на кулинарния канал Food Network.

Защото всяка сутрин, някъде към 8 ч., започва предаването на фермерката Рий Дръмонд. В него тя готви за своето каубойско семейство от мъж и 4 деца… като всеки епизод има риалити елементи: „щерката покани приятелка да гледат филми – ето какво ще им приготвя“, „синът има рожден ден и му правим парти изненада – ето каква ще е почерпката“, „децата ги няма, ще бъдем с приятели – ето какво ще хапваме“, „всички са на полето от 4 ч. сутринта да работят – ето каква закуска ще им занеса“ и т.н.

Оказва се обаче, че Рий е много повече от домакиня и майка, която си стои вкъщи и готви по цял ден пред камера.

Коя е Ree Drummond?

Родена е на 6 януари 1969 г. в гр. Бартълсвил, Оклахома. Истинското й име е Ан Мари, а Рий е нейният псевдоним. Има двамата братя и сестра. Завършва гимназия в града, след което се мести в Лос Анджелис.

„Имаше нещо специално в Лос Анджелис. Беше най-големият град, за който можех да помисля. Нямах търпение да замина.“

Записва журналистика в Южнокалифорнийския университет, но се прехвърля да учи геронтология. Рий вярва, че е градско момиче и фермерският живот не е за нея. Веднъж пристигнала в Лос Анджелис, тя няма намерение да губи нито ден. Още през първата седмица обикаля всички паркове, качва се на известния надпис Hollywood. В Ел Ей Рий открива сушито, тайландската храна, автентичната мексиканска кухня. Впуска се във вегетарианството.

Завършва през 1991 г., работи за кратко в Лос Анджелис, след което се връща в Оклахома. По план родният й град е кратка спирка по пътя към Чикаго и Юридическия факултет.

„Никога не ми е хрумвало, че вятърът ще ме отвее отново в Оклахома. Беше официално – аз бях градско момиче. И в най-смелите ми фантазии престоят в Оклахома не беше по-дълъг от 3 месеца.“

Но… По време на краткия престой вкъщи Рей излиза с приятели от гимназията. Докато пият навън, погледът й се спира върху един каубой. Няколко седмици по-късно двамата излизат на първа среща. Нужни са й само 10 дни, за да си каже „Чао, Чикаго. Здравей, Марлборо мъж.“ (Това е името, което Рий дава на съпруга си в личния си блог.)

Сега Рий живее на 40 мили от родния си град, в животновъдна ферма, която се предава от 4 поколения и е една от най-големите в щата. Където и да се обърне, винаги я чака някой гладен – съпругът й, 4-те й деца, помощниците във фермата, над 4000 добитък, 2000 диви коне…

Да се премести в дом, който е на 90 минути път от най-близкия магазин, е било предизвикателство за момичето, което винаги е мечтало за голям град с много хора, заведения, забавления.

„Да живееш насред нищото има своите недостатъци. Нека се върна назад във времето. Когато Марлборо мъжът и аз се влюбихме и заживяхме заедно, той ме заведе на разходка с колата по някакви пътеки, които минаваха през имота на съседи. През клоните на дърветата видях стара къща. Жена, облечена само по бельо, буташе косачка. Беше странна и тревожна гледка. Още по-страшното беше, че не знаех какво ме очаква в този живот насред нищото.

Не кося ливадата по сутиен и бикини. Никога не съм. Но единствената причина да не го правя е, че ме е срам. Не се разхождам по бельо вкъщи, не се разхождам така в двора и със сигурност не бутам косачка в този вид… Но ето кое е важното – мога, ако поискам. Защото никой никога не идва тук.“

През 2006 г. Рий решава, че се нуждае от нещо повече. Започва своя блог, озаглавен „Споделено от жената пионер“. В него пише за живота си в ранчото и домашното обучение на децата си. Около година след началото публикува първата рецепта, свързана със замразяване – трик, който тя често ползва. Сериозно внимание привлича обаче с втората рецепта – наръчник за готвене на пържола.

Според Рий успехът на блога й се дължи до голяма степен на подробното описание, придружено с много снимки. Освен лесни рецепти, тя ползва и продукти, които могат да се открият във всяка кухня. Нищо чудно – след като отива до магазина веднъж седмично, след което се прибира във фермата насред нищото.

През 2009 г. блогът й достига 13 милиона посещения месечно. До 2011 г. те вече са 23 милиона месечно, от които 4,4 млн са уникалните посетители. Списание Time нарежда блога й сред 25-те най-добри в света. Според специалисти годишните й приходи само от него възлизат на милион.

Собственото предаване по кулинарния канал Food Network стартира през април 2011 г. Към професионалните й ангажименти се добавят и двете й кулинарния книги, които са оказват бестселър.

И това не е всичко. През 2012 г. Рий и съпругът й купуват стара изоставена сграда в близкия малък град. В продължение на 4 години стягат мястото. Накрая – през есента на 2016 г., отварят магазин, ресторант и място за срещи.

Въпреки успехите, животът насред нищото не предлага блясък.

„В интерес на пълното разкриване, бих искала да ви покажа защо нямам много приятели. Защото, виждате ли, ако имах много приятели, щеше да се налага от време на време да ходя на обяд с тях. И понеже щях да съм тази с най-голямата кола, моите много приятели щяха да очакват да ги возя. А мен щеше толкова да ме е срам от моята мръсна кола, че щях да се преструвам на болна, за да не се налага да карам моите много приятели на обяд и да виждат мръсната ми кола. И в крайна сметка, вече нямаше да имам много приятели, защото щеше да им писне да ме канят на обяд, само за да се разболея 20 минути преди да се очаква да ги взема.

Толкова съм самотна.

Мога да ви чуя как ме питате: „Рий, защо просто не… хм… почистиш колата си?“

Мислите, че не чувам, но чувам.

И, защото искам да бъда откровена с вас, ще ви отговоря:

„Защото е безсмислено.“ Живея в края на черен път, дълъг 5 мили…“

Общо взето, животът на Рий протича по съвсем неочакван начин. Нищо общо с нейните мечти. Не е искала да живее във ферма, не е подозирала, че ще пише кулинарни книги… всъщност за всичко това тя споделя: