„Обичам те“ е лесно да се каже, но често не значи нищо. „Обичам те“ може да бъде всичко, докато не узнаем какво е любов. Мисля си, че любовта не е в думите, а в постъпките. И, когато казваме, че обичаме, трябва да го докажем. Мисля си, че любовта не е нищо друго, освен истината. Някъде вътре в мен, някъде вътре в теб. Любовта е вяра и вярност. Любовта е споделяне. Любовта е надежда. Мисля си, че може да бъде това. И още много, защото любовта е необятна.“
„За мен синът ми е по-важен от кариерата ми. Мисля, че синът ми ми даде силата да правя това, което правя сега… Родих го и след това, докато беше на 2 месеца, отидох в студиото и дадох живот и на албума си (Joyful, 2006). Името на сина ми, Абиола означава „късмет“ 🙂 (октомври 2007)
„Не мога да повярвам, че бебчето ми тръгва на училище сега!!! Днес е 35-ят ми рожден ден и се чувствам благословена. Благодарна съм и съм щастлива! Най-големият подарък са моите деца. Те са единственото, за което никога не съм съжалявала.“ (септември 2015)
Коя е Айо?
Родена на 14 септември 1980 г., тя получава име, което в превод от африканския език йоруба означава „радост“. По ирония на съдбата през първите години животът ще й спести много радости.
Айо се ражда в Кьолн (Германия). С майка от Румъния и баща от Нигерия, тя идва на бял свят в голямо и шарено семейство – Айо е най-малката от 4 деца. Шест години по-късно социалните служби ще я отведат.
Причината е хероиновата зависимост на майка й. Според службите, баща й не може да се справи сам. Следват години в домове и в приемно семейство, където е тормозена. На 14 години най-после успява да се върне отново при баща си – мястото, което винаги е искала.
Именно баща й е човекът, който я окуражава да се занимава с музика. Още като малка, получава първата си китара от него. Той е и човекът, който ще каже години по-късно:
„Не ти ли се струва понякога, че всичко е просто един сън – начинът, по който нещата се подредиха?“
Тя е съгласна с него. И безкрайно щастлива.
Кой е можел да повярва, че момичето с много страхове, никакви пари и безкрайна тъга в себе си, един ден ще запише албум с името „Радостен“ (Joyful), ще продаде почти 2 милиона копия в 40 държави, ще се премести да живее в Ню Йорк и дори ще може да си позволи палто на Ив Сен Лоран? „Мислех си, че не трябва да си купувам толкова скъпи неща. После си казах „това е твоята награда“.“
Днес тя определя музиката си като форма на терапия. Създаването й е нейният начин да придаде някакъв смисъл на цялото безумие, през което е преминала.
Когато е на 19 години, започва да привлича вниманието на звукозаписни компании. Получава предложение да я превърнат в микс между Бритни Спиърс и Бионсе. Тя отказва да прави компромис с музиката, която усеща. През 2005 г. сключва договор за продуциране на първия си албум – Joyful. Той излиза през 2006 г. В края на следващата година Айо предприема следващата планирана стъпка и се мести в Ню Йорк. Днес тя продължава да живее там, заедно със своя син и своята дъщеря.
Любопитен факт е, че пише песента Who от последния албум Ticket to the World, докато е в България.
