„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“

7 разказ:

„Хайде да сме био гаджета!“

 

– Пан, реших!

– Какво пак ме очаква…

– Измислих какво хоби да имаме.

– Ама ние си имаме…

– Е, не може само да гледаме телевизия…

– И да излизаме, и да пътешестваме, и да висим във Фейсбук…

– Да да… друго си е да имаме сериозно хоби.

– Дара, моля, не ме карай да танцувам…

– Смешник. Не бих си и помислила. Знаеш, че не понасям танците.

– Ами ти и хобитата не понасяш…

– Но това е велико! Започваме да живеем био!

– Био… размазани на дивана пред телевизора като биологични отпадъци?

– Или енергично припкащи навън като биологични щастливци.

– Без мен.

– Ама ти дори не знаеш за какво става въпрос.

– За модерни био фантасмагории, от които така или иначе ще се откажем още утре.

– Не е задължително… всъщност е много просто. Ще изчистим живота си от всичко вредно и тровещо ни. И не е модерно, а е доста старомодно. Ще се върнем назад към времената при баба и дядо.

– Ще ме посрещаш с филия, намазана с лютеница?

– С био лютеница от био домати от градината на някоя баба, саморъчно сварени от мен.

– Я това май ще е весело хоби.

– Казах ти.

– А, ако ми се прияде месо, ти ли ще уловиш и заколиш прасето… извинявай – био прасето от градината на някоя баба?

– Хич не ме приемаш сериозно!

– Хич.

– Ще видиш като ти направя лютеница! И подменя възглавниците ни с такива, пълни с току що набрани билки…

– Те няма ли да боцкат?

– Но ще бъдат био!

 

Издържаха 2 дена.

След това хапнаха абсолютно не био шоколад. От завода.

Но си признаха, че ще запазят нещо био.

Във взаимоотношенията си.

Че ще бъдат неподправени помежду си.

 

И това не се получи.

---

---

Следва продължение…