„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“
7 разказ:
„Хайде да сме био гаджета!“
– Пан, реших!
– Какво пак ме очаква…
– Измислих какво хоби да имаме.
– Ама ние си имаме…
– Е, не може само да гледаме телевизия…
– И да излизаме, и да пътешестваме, и да висим във Фейсбук…
– Да да… друго си е да имаме сериозно хоби.
– Дара, моля, не ме карай да танцувам…
– Смешник. Не бих си и помислила. Знаеш, че не понасям танците.
– Ами ти и хобитата не понасяш…
– Но това е велико! Започваме да живеем био!
– Био… размазани на дивана пред телевизора като биологични отпадъци?
– Или енергично припкащи навън като биологични щастливци.
– Без мен.
– Ама ти дори не знаеш за какво става въпрос.
– За модерни био фантасмагории, от които така или иначе ще се откажем още утре.
– Не е задължително… всъщност е много просто. Ще изчистим живота си от всичко вредно и тровещо ни. И не е модерно, а е доста старомодно. Ще се върнем назад към времената при баба и дядо.
– Ще ме посрещаш с филия, намазана с лютеница?
– С био лютеница от био домати от градината на някоя баба, саморъчно сварени от мен.
– Я това май ще е весело хоби.
– Казах ти.
– А, ако ми се прияде месо, ти ли ще уловиш и заколиш прасето… извинявай – био прасето от градината на някоя баба?
– Хич не ме приемаш сериозно!
– Хич.
– Ще видиш като ти направя лютеница! И подменя възглавниците ни с такива, пълни с току що набрани билки…
– Те няма ли да боцкат?
– Но ще бъдат био!
Издържаха 2 дена.
След това хапнаха абсолютно не био шоколад. От завода.
Но си признаха, че ще запазят нещо био.
Във взаимоотношенията си.
Че ще бъдат неподправени помежду си.
И това не се получи.
Следва продължение…
