„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“
6 разказ:
„Ще те снимам всяка сутрин“
Дара не подозираше нищо.
От началото на връзката им Пан я снимаше тайно всяка сутрин. Както често се случваше, започна на майтап. Първата сутрин, след като тя му каза, че го обича, той се събуди безкрайно отпочинал. До нея.
Погледна я. В спомените му се запечата като най-съвършеното момиче. Инстинктивно се протегна към телефона си. Снима я. Тя се събуди от шума на светкавицата. Пан малко се ядоса на себе си – заради своята несъобразителност беше разкрит.
– Пан?
– Заспивай. Извинявай.
– Да не би да ме снима?
– Ами… да. За спомен от първата ни сутрин заедно.
– Дай да видя.
Щом видя снимката, Дара веднага се намръщи.
– Пан! Не искам такъв спомен! Изглеждам ужасно… косата ми е рошава и разпиляна къде ли не, физиономията ми е една такава сериозна… ръцете ми изобщо не са застанали симетрично… Моля те, изтрий я.
– Ето, Дара. Готово.
Пан не я изтри. Колкото повече я гледаше, толкова повече се влюбваше в Дара. Беше прекрасно истинска. Без да губи по 40 минути пред огледалото, за да сменя безброй комбинации на дрехите си. Без да пилее още време, за да измисли какво да прави с косата си. Без да се старае да режисира физиономията си за снимка. Пан реши да я снима винаги, когато успее да се събуди преди нея. Не беше план, не гонеше конкретна цел – просто за момента му се стори забавна идея. Може би един ден… на 3-тата им годишнина… щеше да й покаже всички снимки.
Постепенно Дара започна все по-често да се събужда рано. Хроничната делнична умора надделя над Пан и той спря да я снима. На свой ред, тя пое щафетата и непрекъснато намираше повод да улови някой странен кадър на двама им.
***
Бяха заедно вече 5 години. Една сутрин Дара се събуди след ужасен сън, в който Пан я беше напуснал. Колкото и да се опитваше да се разсъни, не успя да изгони усещането за тъга, някаква неясна ревност, несигурност… Ядоса се на себе си, защото това не беше тя. И все пак… взе телефона му. За първи път. До сега дори не й беше хрумвало. Нещо повече – изпитваше панически страх да не стигне до този унизителен момент. Но го взе. Погледна обажданията. Нищо интересно. Отвори съобщенията. Скука. Последното, което й хрумна, беше да погледне снимките му. Започна да ги прехвърля. И откри себе си. Сутрин след сутрин. Ужаси се. „Той се е отвратил от мен…“
***
Наближаваше 6-тата им годишнина. Пан нямаше идея каква изненада да подготви на Дара. Колкото повече мислеше, толкова повече се сещаше за шоколадови бонбони и цветя. Толкова безлично. И толкова не-Дара. Но нищо друго не му хрумваше. Продължаваше да лежи в леглото и да се опитва да се разсъни с тези упражнения на мисълта.
И внезапно го осъзна.
През последната година беше забравил Дара.
Тя беше винаги вкъщи, когато той се прибира… дали от работа, дали от среща с приятели, дали от пътуване. Винаги вкъщи и винаги приготвила нещо специално… за хапване, за пийване, подарък. Винаги вкъщи и винаги в очакване на него. Какво се случи с неговата непокорна рошава Дара, която той се опитваше да спечели в началото?
Беше му скучно.
С нея.
Взе телефона си да погледне колко дни остават до годишнината им.
Три.
Никакво време за празни мисли. Влезе в интернет. Написа „уникални идеи за подарък“. Толкова бяха уникални, че всеки сайт предлагаше едно и също. Ръчно правени шоколадови бонбони, тениска с надпис, албум за снимки…
И просто така се сети за нейните снимки.
Отвори галерията на телефона си.
Ето я Дара.
Сутрин след сутрин.
Отново неговата Дара.
Непокорна, рошава и съвършена.
Изкара снимките. 267 уловени Дарички в продължение на 2 години. Прибра ги в плик. Отгоре написа:
„Така те обичам. Върни се към себе си.“
В деня на годишнината им не посмя да й ги подари. Очакваше, че няма да го разбере и ще му се ядоса. Скри ги. Вместо тях й подари вечеря във вегетарианския ресторант, за който все му натякваше.
Дара се зарадва.
И…
все пак…
тя очакваше нещо различно. Нещо, което да й покаже, че той не е изчезнал напълно от живота й. Че, макар и рядко, все пак мисли понякога за нея. Е, може би краят наистина наближава?
Следва продължение…
