„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“

4 разказ:

„Готов ли си да видиш мама и татко?“

 

В началото на връзката им Дара никак не обичаше да става рано. Репликата „Готов ли си да видиш мама и татко?“ беше най-добрият начин да си отмъсти на Пан, който отново си беше позволил да я събуди.

– Събуди се, събуди сее, събуди сееее!

Последното Пан извика почти до ухото й, когато Дара отвори сънливо очи и му се изплези.

– Престани с това, Пан. Всяка сутрин… писна ми, да знаеш!

– Добро утро, таралеж!

– Добро утро, Пан. Бухал такъв! Готов ли си да видиш мама и татко?

– Никак.

– Още по-добре. Това ще ти наказанието за глупавия таралеж.

Пан й се ухили широко, после отметна одеялото от себе си и се протегна. Неговата сутрешна гимнастика беше готова. Облече смачканата си черна тениска, нахлузи избелелите си дънки и тръгна към огледалото в стаята. Първото, което привлече вниманието му, беше отражението на огромния пръст, подаващ се през още по-огромната дупка на черния му чорап.

– По дяволите, Дара! Виж ме само! И искаш вашите да ме видят? Да видят най-най-най-любимия ти мъж в такъв вид?! Че аз на нищо не приличам!

– Ти си моят сладък, суетен бухал. Дишай, Пан, така или иначе нямаше шанс да те харесат.

Дара му изпрати една въздушна целувка и започна да сгъва одеялото. Прибра го в червената си ракла, метна там и възглавниците, после и жълтия чаршаф. Постла върху леглото си оранжева завивка, отрупа го с шарени възглавници и доволно се запъти към гардероба. Докато Пан се чудеше как да скрие дупката на чорапа си, Дара преглеждаше всяка дреха и все не намираше нищо подходящо. Реши да е в тон с него. Измъкна едни стари дънки и стара бяла тениска с черен надпис I ♥ U… какво по-подходящо от „обичам теб”? Погледна се в огледалото и се засмя.

– Пан, виж косата ми! Бързо преди да се е развалила! Харесваш ли щръкналия ми бретон? Аз мисля, че е великолепен!

На Пан обаче изобщо не му беше до нейната коса. Все повече се изнервяше. Как щеше да ги погледне? А какво щеше да каже? Ужасна, отвратителна сутрин! Погледна към Дара. Защо никога не си вчесва косата? Само се опитва да въдвори някакъв ред с пръсти, после се отказва и започва да тръска глава. Като куче след баня е.

– Бухал, готова съм. Ще си сложиш ли и очилата? Тъкмо ще изглеждаш по-сериозен.

– Няма нужда, таралеж. И така си виждам достатъчно, за да не пропусна вашите.

– Няма страшно, Пан. Дишай, издишай. И пак, и пак, и денят ще мине.

---

---

– Охоо, ще ядем палачинки!

Дара се опитваше да звучи спокойно, но сърцето й щеше да изхвърчи от вълнение право в тигана, докато зяпаше зачервената палачинка в него. Майка й още не гледаше към нея, защото цялото й внимание беше съсредоточено върху котлона. Баща й обаче не сваляше очи от Пан. Все пак, не казваше нищо. „Лоша работа“, помисли Дара, „ще трябва аз да започна…“

– Мамо и татко… добро утро!

Бузите й станаха ярко червени, но не се предаваше.

– И така, това е Пан.

Майка й чак сега разбра, че има още някой и смутена се обърна да поздрави.

– Здравейте… Пан? Интересно име.

– А, не е интересно. Просто Панайот, но така по ми харесва. Ъъ, добро утро. Значи ще ядем палачинки, а?

Дара се засмя. Палачинките винаги оправят положението. Баща й продължаваше да го гледа, но не изглеждаше сякаш толкова сърдит. Пан седна до него, а Дара придърпа табуретката от ъгъла за себе си.

– Пан, как обичаш палачинките? – попита майката.

– А, нямам претенции… – отвърна, изчервявайки се.

След няколко минутно мълчание върху чиниите, бащата на Дара се обади.

– Мисля, че е крайно време да кажете, каквото имате да казвате. Дара?

– Ами, вече ви казах – това е Пан. Та той… ние сме заедно от известно време и утре заминаваме.

Парченце сирене се изтърколи от единия край на палачинката на майката на Дара. Тя не обърна никакво внимание. Очите й бяха двойно по-големи, а ръката й потреперваше.

– Как така ще заминавате?! Къде ще заминавате?! Изобщо не си го и помисляй, Дара!

– Татко, заминаваме. Не е кой знае какво. Ще се върна след една седмица. През това време ще ви се обаждам всеки ден. Няма защо да се страхувате. Ето сега се запознахте и с Пан. И да знаете – той е много добро момче!

– И къде си мислиш, че заминаваш?

– Не си мисля, а наистина заминавам. На плаж. Открихме един прекрасен див плаж… Толкова се вълнувам. Никога до сега не съм ходила никъде сама. Искам да се радвате за мен.

– Да се радваме?! Заминаваш на непознато място с непознато момче! И, моля ти се, на див плаж! Да не би да искаш да ни побъркаш! Виж, само погледни майка си!

Всички се втренчиха в нея. Тя най-после погледна към палачинката в ръката си, от която почти цялото сладко от череши и парченца сирене се бяха озовали в чинията. Остави я, отпи глътка кафе и сякаш се съвзе.

– Всъщност, скъпи, Дара ще замине, дори и да не сме съгласни. Добре я познаваш. Ако наистина ни се обаждаш и е само за седмица, съм съгласна. Но искам да бъдеш много внимателна. Чу ли ме?

Дара скочи от табуретката и прегърна майка си. Целуна я по бузата и погледна към баща си. Лицето му беше толкова сериозно, че чак комично – веждите му сбръчкани почти в една, челото му изпъстрено с безброй вълни и вълнички, ноздрите му бяха максимално издути, а устните стиснати до посиняване. Успя само да промърмори:

– Да знаеш, Пан… Панайот, че никак, ама никак не те харесвам! И ако отново ме ядосаш така… не ти трябва да знаеш какво ще се случи! Но сега по-добре да хапнем от палачинките. И само една седмица, Дара!

---

---

---

Всъщност и двамата не очакваха да им се размине толкова лесно. В крайна сметка, не само отидоха до своя див плаж, но и Пан продължи да хапва палачинки с родителите на Дара.

---

---

Следва продължение…