„Една къща никога не е напълно завършена – вие се променяте непрекъснато, обогатявате се, колекционирате…“
Тези думи принадлежат на един от най-известните интериорни дизайнери в света. Роден в Ню Йорк през 1935 г., днес той е прочут като „принца на кретона“.
С един свой проект Марио остава в историята на поп културата. Проектът, който впечатлява всяка дама и й дава тема за размисъл какъв точно иска да бъде нейният дрешник. Най-вероятно няма да бъде като този на Марая Кери в нюйоркския й апартамент. Но поне ще знае името на човека, намерил място за всичките й 1000 чифта обувки – Mario Buatta.
Преди години една журналистка се свързала с него за интервю. Помолила го да я прехвърли към секретарката му, за да доуточнят подробностите и да не губи от неговото време. Марио отговорил, че е умряла – „очистил я с един топ плат“. След първоначалния шок журналистката разбрала, че се е сблъскала с пословичното чувство за хумор на дизайнера. В действителност от години той работи сам – без екип, без асистенти, без секретарки.
„Докато обясня кой какво да направи, ще го свърша аз. Загуба на време е.“
През 2011 г. Марио се съгласява да даде интервю за New York Social Diary. Той посреща екипа в апартамент на свои клиенти. Разговорът започва с очевидния въпрос – защо е толкова трудно да се свържат с него и им е отнело години да стигнат до този момент? „Защото моят дом не е подходящ за тези снимки… Защото живея в него! Нямаше да ви хареса. Имам теч на тавана в спалнята и всяка нощ ми е студено.“
Дизайнерът сравнява работата си с тази на художника – домът е неговото платно. И като всеки артист, за своя шедьовър се нуждае от вдъхновение. „Правя по малко от време на време, което побърква клиентите.“ Освен прибързаната работа, безличния интериор и липсата на цветове, Марио не понася и новата мода с енергоспестяващите крушки. „О, Боже! Ние дизайнерите трябва да се запасим с обикновените електрически крушки. Мисля, че е ужасно нещо! Мразя тези еко крушки! Те са сини! Много студени…“
С какво се занимава в свободното си време?
„Чета… Обичам да чета кориците на книгите, после ги поставям на рафта и си казвам „И тази я имам“. Нямам много време за четене. Никога не гледам телевизия. Единствено гледам Golden Girls, всяка вечер преди сън, защото новините са депресиращи.“
