Буболинката - една история за любов

Срещите в „Тук сме“ обикновено отнемат повече от седмица, стигат и до месец. През това време се случва издирване, писане на съобщения, понякога убеждаване, че човекът няма нужда нищо да дава или да купува. Ако имаме съгласие, до края на деня му изпращам въпросите. Обикновено това е моментът, в който започва голямото чакане и приключват част от срещите.

С Люба Златкова или Буболинката, както всички ние я знаем, нещата се случиха нереално бързо. В неделя вечерта си мислех за предстоящата седмица. Както вече знаете, аз обичам празници да има – колкото повече, толкова по-добре. Затова и преди месеци се впуснахме в предизвикателството с 30-те дни празници. Бях решена тази седмица да е малко по-специална, но не бях сигурна с какво. Тогава видях последната публикация от любимия ми блог на Буболинката, озаглавен „За една любов“. В неделя, 22:15, новият гост беше набелязан. На другия ден сутринта, докато децата още спят, седнах и на бързо й изпратих едно съобщение. Отговори ми в рамките на закуската на децата, което си беше доста скоро 🙂 Обещах й въпросите до края на деня. И се започна един динамичен ден, в който толкова исках да седна и да проверя всичко, което мога да открия за Люба. За да подготвя най-най-най-неочакваните въпроси. Да ви кажа – имах огромно желание за този разговор. Обаче… Ради имаше огромно желание да бъде цял ден върху мен… няма как да забравя и желанието на Мая да реди всички свои коли около нас двете. В крайна сметка, със съдействието или въпреки съдействието и на двете госпожици, в понеделник вечерта бяхме готови с въпросите. И ето я дори по-нереалната част – отговорите пристигнаха още на другия ден. Затова днес

ТУК СМЕ с

Люба Златкова – Буболинката

(щастлива майка на 4 момчета 🙂 )

1. Буболинката вече се превърна в синоним на „да ти имам и тортите!“ Но нека да се върнем в началото – с какво се занимаваше Люба преди да открие сладостта на сладкарството 🙂

Хахахахаха! Развесели ме с този синоним. Хубавото е, че доста хора са ми имали тортите и това ме прави много щастлива. Тях също (надявам се).

А сега на въпроса ти. Открих страстта си по сладкарството, докато бях по майчинство с третия ми син. Беше зима, той беше малко бебе и аз се зачудих как да си разнообразя ежедневието. И от раз се хвърлих в дълбокото – декорации от захарно тесто. Дотогава най-голямото ми постижение бе един кекс по мамина рецепта. Бях тотално скарана с десертите. Може би именно заради това така се увлякох по новата ми страст. Обожавам предизвикателствата. Ужасно бързо се паля, ентусиазирам и амбицирам. Недостатъкът ми е, че съм прекалено нетърпелива.

В сладкарството бях пълна аматьорка. Нито образованието ми, нито професията ми имаха нещо общо с тази сладка материя. Всичко научих сама от интернет и форумите и на принципа „проба – грешка“.

2. Първата ти поръчка за торта е на 1 април 2009 г. На шега ли започна всичко и кога усети, че става сериозно?

Брей, колко си запозната! Да, точно така е. Първата поръчка дойде от една приятелка за рождения ден на момченцето й. Беше минала близо година и половина, откакто се бях увлякла по правенето на торти, но бях измайсторила едва няколко. Не знам с кой акъл ми се довери приятелката ми. 🙂 По онова време нито за миг не съм си представяла, че някога ще получа поръчка от когото и да било, камо ли от непознати хора. Но това се случи. Покрай „бг мама“ тортите ми станаха доста популярни за отрицателно време. В един момент имах по 20-30 запитвания на ден. Беше си мноооооого сериозно!

3. В твоя блог освен забавни истории и вдъхновяващи снимки на изкушения, създадени от теб… редовно твои почитатели публикуват запитвания за поръчка на торти. Но ти вече не приемаш поръчки. Кое доведе до това твое решение?

Ох, причините са много. И от всякакво естество. Но най-сериозната е, че заради тортите нямах време за семейството си. А то винаги е било на първо място за мен. Това ужасно ми тежеше. Една вечер най-малкият ми син (вече не беше бебе, а момченце на 4 години) дойде при мен в кухнята и поиска да го гушна, да ми разкаже нещо и да се поцелуваме. Казах му, че нямам време, защото две торти ме чакаха за декориране. А той отвърна „Ясно е, ти обичаш тортите повече от мен!“ Разплаках се. Не мога да ти опиша колко ме заболя. Същата вечер взех решение да променя нещата. Ограничих поръчките до минимум. А, когато забременях с четвъртия ни син, окончателно се отказах от правенето на торти. Разочаровах ужасно много хора. Получих много упреци. От тогава са минали повече от четири години, а продължавам да получавам почти ежедневно запитвания. В началото ми беше ужасно трудно да отказвам, но с времето свикнах и сега съм много щастлива.

4. За всички, които очакваме 5-тото дете на Буболинка, ти споделяш, че то вече е на бял свят – Буболинчето или твоето училище за родители 🙂 Колко време ти отне да реализираш тази своя идея?

Истината е, че все още не съм успяла. Иска ми се да направя още толкова много неща по този проект, но се надявам с времето всичко да си дойде на мястото. Обожавам децата (не само моите) и съм посветила живота си на това да бъда добра майка. Искам да науча колкото се може повече момичета да бъдат добри майки. За мен добра майка е спокойната и уверена майка. Именно това се опитвам да правя в ателието за родители – да предам целия си опит и знания на бъдещите родители, така че появата на малкото човече в живота им да е свързана само с положителни емоции, а не със страхове и притеснения. Това е моята мисия. Надявам се, че все повече млади хора ще ми се доверяват.

5. Твоите „ученички“ получават не само съвети, но и… домашно приготвени вкусотии. Получаваш ли поръчки за конкретни почерпки на следващите лекции и кои са най-честите желания 🙂

Не, не съм получавала конкретни поръчки. Но винаги се съобразявам с момичетата и предварително питам дали имат алргии, или непоносимости към даден хранителен продукт. В началото едно от бъдещите майчета се оказа с гестационен диабет, но нарочно не ми беше казала, да не ме притеснява. На първата ни среща се почувствах ужасно неудобно. На втората вече бях подготвена с диетична почерпка.

6. Кои са любимите сладкиши на всеки един от твоето семейство, включително и на теб? Представете се кулинарно 🙂 А кой какво обича да приготвя за теб?

Сигурна ли си, че искаш да го направим???

О, да! 🙂

Много народ сме и всеки си е с предпочитанията. 🙂 Най-големият ми син не понася орехи и карамел, но обожава мента и ягоди. Вторият и третият пък да не видят ягоди и каквито и да било плодове от тоя сорт. Най-малкият засега е най-непретенциозен по отношение на сладкото – яде без да подбира и на всичко вика „Мммммм, много скусно, мамо!“ Съпругът ми е страшен фен на шоколада, но обожава и лимоновия ми чийзкейк. Аз не си падам особено по тортите. По-забавно ми е да ги правя, отколкото да ги ям. Харесвам по-леките и свежи торти. Май единствената торта, която всички в семейството ядат, е тирамисуто. Много хубаво ми се получава! 🙂

А за мен май никой нищо не приготвя, като изключим съпруга ми. Той всяка сутрин ми прави кафе. Но пък всички ми помагат от време на време с готвенето и пазаруването. И това е нещо.

7. Стигнахме до кафето 🙂 Разкажи ни как започва един ден на Буболинка?

Сънливо и прекрасно. Събуждам се още в 6.00 с алармата от телефона на най-големия ми син. После следва тази на втория, а накрая и нашият будилник звъни. От едната ми страна на спалнята лежи съпругът ми – целуваме се за „добро утро“. От другата страна сладко спинка най-малкият. Обожавам да го целувам, докато отвори очички, а това отнема доста време. Следва ставане, миене, обличане, бързане. Водя Дамян (най-малкия) на детска. Това е най-гадната част от деня ми, защото той всяка сутрин плаче като се разделяме. После се прибирам вкъщи и мога да се отдам на едно от най-големите ми удоволствия – чаша горещо кафе, което съпругът ми ми приготвя с много каймак, защото знае, че така го обичам (и него, и кафето). 🙂

The gallery was not found!

Подготвила съм ти една малка изненада. Избери си число – от 1 до 10.

Избирам 3. Това е моето число, защото съм родена на 03.03.

Ето и твоето специално „късметче“ – част от празничната ни колекция „Тук сме: послания с любов“, придружени с наши любими кадри, които сме улавяли през годините. Мая се позабавлява доста, докато най-безпристрастно поставяше цифрите върху снимките. За нея това се оказа един интересен пъзел 🙂

8. Би ли ни показала твоето любимо кътче от дома ти?

Хм, много интересен въпрос. Като се замисля, всяко кътче ми е любимо. Обичам кухнята, защото обожавам да готвя (не само да правя торти и сладки). Кухнята ми е много мъничка, но супер уютна. Обичам и трапезарията, защото това е мястото, където се събираме всички заедно, докато се храним. Разказваме си нещата от деня, споделяме си. Обичам хола, защото там си отпочивам, седнала удобно на дивана или гушната в съпруга ми. Обичам детската стая, особено късно вечер, когато момчетата са налягали и отивам да им кажа „Лека нощ“ и да ги целуна. Обожавам спалнята – там заспивам благодарна за всичко, което имам, и се будя щастлива от всичко, което имам. С една дума – обичам дома си.

9. Тази седмица любовта е най-актуалната тема, колкото и смешно да звучи 🙂 Всички ние, твоите читатели, знаем колко много обичаш своя съпруг и момчетата. Затова ще те питам нещо друго – успяваш ли всеки ден да отделиш време само за себе си? И имаш ли свои малки ритуали, с които изразяваш любовта към теб самата?

Разбира се, че намирам време и за себе си. Това е много значима част от разбирането ми за „добра майка“. С годините осъзнах, че всяка жена трябва да обича себе си, ако иска и другите да я обичат. Една изморена, кисела и недоволна жена не би могла да бъде нито добра майка, нито добра съпруга. Естествено, не прекалявам. 🙂 Научила съм се да се уморявам трудно и да се радвам и на малкото. Старая се да върша всичко с желание и удоволствие. Така работата и задълженията са много по-приятни и носят удовлетворение, а не досада. Докато се вихря с домакинската работа из къщи, винаги слушам музика и си танцувам, че даже и припявам. Това ме зарежда изключително много. Обожавам разходките навън, особено като е по-топличко. Но най-голямото ми удоволствие е да се виждам с хора и да си говорим. От чисто материалните неща най-много обичам цветята. Имам си и дневник, в който си пиша всичко, което ми се случва и вълнува. Започнах да го водя веднага след раждането на най-големия ми син, т.е. преди близо 18 години. Вече съм изписала сума тетрадки. Писането ми носи огромно удоволствие и е вид терапия и релакс. Наскоро съвсем случайно отворих един от дневниците ми – от 2005 г. Зачетох се и установих, че съм забравила толкова много от нещата, за които съм писала. Беше толкова забавно и емоционално да си ги припомня. По същата причина обичам и да разглеждам снимки. Имаме десетки албуми със семейни снимки.