За нея казват, че притежава дързък минималистичен стил, в който поп артът се сблъсква с оп арта.
Родена на 1 декември 1982 г. в Париж, днес тя е сред най-продаваните графични артисти във Великобритания. Сред клиентите й са The New Yorker, Vogue, BAFTA, Sephora, Penguin Books.
„Мисля, че всичко започна, когато бях дете. Бях доста упорит рисувач и си драсках по цял ден. Мама беше художник и рисуваше с мен. Нямахме ТВ, видео игри или нещо подобно, затова рисувах по цял ден. Мама беше много строга с мен, защото искаше да рисувам много добре, а, когато си дете, това не се получава – правиш несъразмерна глава и ти се струва брилянтно. Но тя не ме оставяше. Наистина ме тласкаше напред, което беше доста забавно…
Винаги съм смятала, че артистите не изкарват пари и мама беше първият ми пример за това. Не исках да бъда като нея. Знаех, че ще рисувам цял живот, но не подозирах, че ще бъде моя професия, от която ще се издържам. След гимназията отидох в подготвително училище, за да стана квантов инженер. След 4 месеца си помислих „Няма начин да правя това с живота си.“
До тогава отказвах да се занимавам с изкуство, но започна да ми се струва глупаво да не го правя. Реших да кандидатсвам в училище по изкуства и ме приеха в голямото парижко Oliver de Serres. Все още мислех, че е невъзможно да бъда илюстратор, затова записах реклама и много ми хареса.
След като завърших, не бях готова да започна работа. Отидох в Лондон, за да се дипломирам като бакалавър. Учих дигитална медия и не ми хареса. Английската система е забавна, защото те оставят да правиш, каквото искаш в училище. Което е противоположно на френската система, където не можеш да правиш нищо. Ако се забавляваш, значи е вредно за теб. В Англия ти казват „Прави каквото искаш, открий себе си.“ И така се върнах обратно към илюстрациите.
Получих стаж в Airside, което беше единственото студио за дизайн, което обожавах в Лондон. Те правеха забавни, цветни, шантави илюстрации и много анимации. Бях стажант там за 3 месеца – найй-страхотните 3 месеца в живота ми! Скъсах се от работа и след това останах още една година в Лондон. През тази година Airside ме използва често като фрийлансър илюстратор, което ми позволи да се издържам. Беше брилянтно. Изкарах късмет, защото родителите ми можеха да си позволят да ме издържат само една година в Англия.
След като завърших и втората година в училище, много исках да започна работа в Airside, но компанията е много малка и никой не напуска. А това беше единственият начин да получа място там. Отне ми година чакане, докато не срещнах на улицата един от дизайнерите там. Когато ми каза, че напуска, първото, което му казах, беше: „Мога ли да получа работата ти, моля?“
Останах там 4 години и мисля, че тогава наистина открих себе си. Накрая се почувствах готова да напусна и стана фрийлансър.“
