Месец с Леонид Афремов и неговата картина "Зад мъглата"

Животът на новия участник в нашата виртуална галерия „ЗИзо“ е история за едно дълго и трудно пътешествие към изкуството, което започва в СССР, отправя се към Израел, достига до САЩ, за да открие търсеното щастие в Мексико.

„Аз съм оптимист, затова обичам да рисувам с ярки, щастливи цветове. Когато гледат картините ми, искам хората да усещат моята позитивна енергия, може би и малко тъга понякога. Мразя черното, това е много мръсен цвят, затова никога не го ползвам.“

Тук е Леонид Афремов.

Той се ражда на 12 юли 1955 г. в гр. Витебск, Беларус. Баща му Аркадий е обущар, а майка му Бела работи във фабрика. Семейството на Леонид е еврейско, което в последствие ще предопредели целия му път. В ранните години на Афремов моделът му за подражание е неговият съгражданин – прочутият художник Марк Шагал (или Мойше Шагалов).

През 1975 г. 20-годишният Леонид среща бъдещата си жена Инеса. През следващата година се женят, а година по-късно вече се радват и на първия си син Дмитри. Младото семейство живее в 2-стайния апартамент на родителите на Инеса, заедно с нейните майка, баща, баба и сестра. След като завършва колеж, Афремов започва работа като дизайнер на етикети в местната фабрика за алкохол. През 80-те години работи на свободна практика, изработвайки пропагандни плакати, тематични стаи и стени за различни комунистически събития. Въпреки че се ползва с добро име и е търсен, тази негова кариера приключва през ноември 1984 г. Тогава се ражда вторият му син Борис. През тази студена руска зима Леонид е вкъщи и рисува. Заради своя еврейски произход не му е позволено да излага картини в държавни изложби или да участва в сдружения. Ранните му творби се продават единствено с помощта на близки и приятели, като голяма част от тях са подарени.

През 1986 г. последствията от аварията в Чернобил достигат и до Витебск, разположен на няколко стотин километра. В местните посеви и водата е открито радиоактивно замърсяване. Много малки деца са сериозно засегнати, включително и 2-годишният му син. Междувременно Афремов продължава да търпи дискриминация и обиди заради еврейския си произход. В края на 80-те либералният Горбачов позволява на евреи – граждани на СССР, да се преселят в Израел. След всичко преживяно семейството не се колебае и е сред първите заминали.

На 17 май 1990 г. пристигат в Израел. Няколко седмици по-късно Леонид започва в рекламна агенция. Следващата му работа е в галерия, където се учи да изработва рамки. Там за първи път среща и мастихин – специален нож, който се ползва за смесване на бои. Постепенно рисуването не с четка, а с мастихин се превръща в негов отличителен знак.

Като скорошен руски имигрант, местните не приемат сериозно неговото изкуство. Галериите откупуват картините му на безценица и ги продават 10 или дори 100 пъти по-скъпо. Недоволството на Леонид получава следния отговор:

„Ти си руски имигрант, ти си нов, ти нямаш избор.“

Макар и в Израел, Леонид отново няма равни шансове за реализация – този път заради руския си произход.

В началото на 90-те започва ниско платена работа във фабрика. Продължава да рисува, но само това, което му е поръчвано, без никаква творческа свобода. През 1993 г. семейството купува апартамент в гр. Ашдод, населен предимно с руски имигранти. Тук отношението е различно, но възможностите минимални. Година по-късно, вече отчаяни, семейството започва да продава картини от врата на врата. Продажбите потръгват.

След година Леонид има вече достатъчно средства, за да отвори своя собствена галерия в Ашдод. За съжаление, мястото е популярно само сред руските имигранти, но не и сред местните. На няколко пъти галерията е обект на вандализъм. Израелските вестници отказват да публикуват реклами или каквито и да е съобщения, свързани с нея. До края на 90-те години всички израелски врати са затворени за него и изкуството му.

През март 2001 г. галерията е напълно унищожена, десетки картини са съсипани, разграбено е обзавеждането. Семейството решава, че е време да се преместят на по-добро място.

Леонид подготвя заминаването си за САЩ внимателно. Месеци наред не продава картини, а всичко нарисувано изпраща на сестра си в Бруклин. Когато пристигат там през януари 2002 г., Афремов има на разположение повече от 100 картини. Заедно със сина си обикалят галериите в Ню Йорк и откриват желаещи да продават негови творби. Поръчките обаче са само за няколко теми и Леонид отново е в позиция да рисува не това, което желае, а онова, което се търси.

Макар че има добри възможности в Ню Йорк, климатът и резките температурни промени не му се отразяват добре. Започва да страда непрекъснато от артрит и болки в мускулите. Това принуждава семейството да се премести във Флорида.

През 2004 г., след като завършва гимназия, синът му Борис попада за първи път на eBay. Пробват да продадат няколко картини и моментално постигат успех – всичко е разпродадено, а наддаванията достигат хиляди долари. За първи път Афремов има възможност да рисува това, което желае. От този момент започва истинското му пътешествие като артист.

Интернет успехът му проправя път към различни медийни изяви, включително и ТВ предавания. Името му става изключително популярно в САЩ. Утвърдени психолози и психиатри обявяват изкуството му за много отпускащо и успокояващо. Негови картини започват да се ползват в различни терапевтични процедури.

През 2007 г. синовете му Борис и Дмитри помагат на Леониод да направи собствен сайт, през който се извършват всичките му продажби. Две години по-късно Афремов претърпява сърдечна операция и лекарите му препоръчват почивка. От този момент синовете поемат изцяло продажбите, доставките, контактите и всички останали бизнес аспекти покрай неговото изкуство.

На следващата година, 2010, Леонид най-после се вслушва в съвета на лекарите и се оттегля в Плая дел Кармен – курортен град, близо до Канкун, Мексико.