Ако имах две бели надежди,
бих ти дал даром и двете,
да ги носиш в своите срещи
със света – зиме и лете.
През горещото лято да гребнеш
от жарта на пламтящите страсти,
та във снежното утро да сгрееш
семенцата, дълбоко посяти.
А напролет, напролет ще цъфнат
бели, свежоуханни цветчета
и смеха позабравен ще върнат
над самотните тъжни полета.
И дори ако есен сърдита
те погледне изкъсо, под вежди,
усмихни се – във теб ще е скрита
белотата на двете надежди.
Васил Марков
Latest posts by Васил Марков (see all)
- Изгреви, залези - 18.03.2017
- Прозрение - 04.03.2017
- Лебедов танц - 25.02.2017