Ако имах две бели надежди,

бих ти дал даром и двете,

да ги носиш в своите срещи

със света – зиме и лете.

 

През горещото лято да гребнеш

от жарта на пламтящите страсти,

та във снежното утро да сгрееш

семенцата, дълбоко посяти.

 

А напролет, напролет ще цъфнат

бели, свежоуханни цветчета

и смеха позабравен ще върнат

над самотните тъжни полета.

 

И дори ако есен сърдита

те погледне изкъсо, под вежди,

усмихни се – във теб ще е скрита

белотата на двете надежди.

Васил Марков