Тук сме

Лица и истории

  • Лица
  • Истории
    • Дара и Пан
    • Истории от Варна
  • Урокът
  • За „Тук сме“
    • Визитка

Лена Дънам – кратка история за тялото, поп културата и Тръмп

„Американците ще ми благодарят, когато Лена Дънам отлети за Канада“, коментира Доналд Тръмп в пряко включване за Fox News през 2016 г.

Поводът е коментар, който Лена Дънам прави по-рано:

„Кълна се, че ако Тръмп спечели изборите, ще напусна Щатите и ще се преместя във Ванкувър!“

„Е, тя и без това е втора категория артист. Знаете – не притежава моджо“, продължава настоящият президент на САЩ.



Що е то моджо и има ли го Лена Дънам?

През 2012 г. HBO започва излъчването на сериала „Момичета“ (Girls).

Началото е поставено със следната сцена:

Хана вечеря с родителите си в ресторант в Ню Йорк.

– Забавете темпото. Двамата ядете като за последно. – казва с усмивка майката.

– Аз съм подрастваща. – отвръща Хана.

Родителите се засмиват снизходително.

– Радваме се, че те виждаме и че се справяш добре в работата… – започва таткото.

– Да, шефът ми иска да види книгата ми, когато я завърша.

– Докъде си стигнала?

– Написах 4 есета. В момента ги изглаждам. Надявам се да станат 9, но, знаете, книгата е мемоар, а още не съм изживяла достатъчно.

– Дали да не го оставим за края на вечерята… – предпазливо подхвърля майката.

Но бащата продължава смело:

– Хана, с майка ти си поговорихме и смятаме, че е време… Как да се изразя? Виждаме, че се справяш добре с работата и изглежда знаеш какво искаш. Може би е време да те побутнем за последно.

– Какво значи да ме побутнете за последно?

– Решихме да спрем да те издържаме. – казва категорично майката.

– Не исках да се изразя така. – заявява бащата.

– Но аз нямам работа…

– Стажантка си. Скоро ще те назначат.

– Не знам кога.

– Завърши колежа преди 2 години. Издържахме те цели 2 години. Това е достатъчно.

– Знаете ли колко зле върви икономиката? Родителите на всичките ми приятели им помагат.

– Съчувстваме им…

– Но аз съм единственото ви дете. Не харча всичките ви пари. Решението ви е деспотично.

– Не знаеш нищо за финансовото ни състояние. Ние сме професори, Хана. Не можем да продължим да плащаме за бурния ти живот.

– Бурен???

– Сметките се трупат. Плащаме наема ти, осигуровките, телефона…

…

– Това е лудост! Можех да стана наркоманка. Осъзнавате ли какъв късмет имате?

– Без повече пари!

– От кога?

– От днес!

Така започва историята на едно 24-годишно момиче и нейните приятелки – сами в Ню Йорк, търсейки себе си. Сценарист, режисьор, продуцент и изпълняващ главната роля е 24-годишната по това време Лена Дънам. Сериалът е базиран на нейния живот и ѝ носи 8 номинации за Еми и два Златни глобуса – единият за „най-добра актриса“ в „Момичета“. Тя е първата жена, която печели наградата на Американската гилдия на режисьорите, автор е на книги и чест сътрудник в The New Yorker.

И още малко от първия епизод на „Момичета“:

„Забавна си, защото приличаш на Кари, но имаш външността на Саманта и косата на Шарлот. Страхотна комбинация. Мисля, че по душа съм като Кари, но понякога се държа като Саманта. В училище със сигурност слагам маската на Миранда.“

Ето ги – новите нюйоркски необвързани момичета в ефира на HBO. 14 години по-късно след пилотното излъчване на „Сексът и градът“. Момичетата са много по-дръзки и директни, не оставят нищо на въображението на зрителя, а естетиката е поставена под съмнение.

Колелото се завърта и през 2025 г., в третия сезон на „Просто ей така“, продължението на „Сексът и градът“, чуваме следното от Шарлот: „Тази арт инсталация е създадена от художничка през 80-те, във времето преди Лена Дънам, когато жените не са били почитани заради това, че са мърляви.“

Обратно към HBO. Първи сезон на сериала „Белият лотос“, който ще се превърне в огромен хит, годината е 2021, епизод 2: разговор между част от гостите на скъпия комплекс, майка и дъщеря тийнейджърка:

– Мамо, това си е медицинска диагноза.

– Сериозно? Кой е лекарят ти? Лена Дънам?



Коя е Лена Дънам и има ли си моджо?

Лена Дънам е родена на 13 май 1986 г. в Ню Йорк.

Баща ѝ, Карол Дънам, е художник, чието изкуство е насочено към абстракцията, сюрреализма, графитите, поп културата… В Los Angeles Times описват творбите му като „неописуемо вулгарни“. Семейството на Карол са братовчеди на фамилията Тифани – видни фигури в търговията с бижута и собственици на прочутия магазин на 5-то Авеню в Манхатън. Карол е организирал изложби в цял свят, а негови творби са част от колекциите на галерии и музеи в различни държави.

Майката на Лена е Лори Симънс – американски фотограф и режисьор. Изкуствоведите я причисляват към „Поколението на снимките“ – арт движение, започнало през 70-те години, когато фотографията започва да копира и интерпретира по свой начин предишни произведения на изкуството. Симънс използва камерата, за да изследва психо-социалния контекст, включващ пол, идентичност, културно влияние. Нейните фотографии често включват кукли и декори от играчки, като централен образ в сюжетите е жената и социалните ѝ роли като домакиня и сексуален обект. Творбите на Лори Симънс обикалят света и са част от колекциите на различни галерии и музеи, самата тя е носител на десетки награди.

Карол и Лори са на 37 години, когато се ражда първото им дете – Лена.

„Когато се родих, бях много дебела за бебе – почти 5 килограма (което сега ми звучи много добре). Имах три брадички и стомах, който увисваше на една страна в количката. Никога не пълзях, просто се търкалях – ранен знак, че ще бъда резистентна на повечето упражнения и секс пози, които не ми позволяват да си почивам по гръб. Но към 3-тия ми рожден ден нещо започна да се променя. Черната ми коса падна и порасна руса. Брадичките ми се стопиха. Влязох в детската градина малка и красива. Като дете прекарвах часове, гледайки се в огледалото, възхищавайки се на красотата си. Още завиждам на 8-годишното си аз.“

В 8 клас започват промените.

„Не бях с наднормено тегло, но едно от по-големите момчета ми каза, че изглеждам като топка за боулинг с шапка. Според майка ми донякъде причината беше хормонална. Донякъде причината беше в лекарствата, които поддържаха в норма обсесивно-компулсивното ми разстройство…

По това време станах веган. Това беше вдъхновено от любовта ми към кученца, както и от една крава, която ми намигна по време на семейна ваканция. Рационално погледнато, знаех, че кравата сигурно се опитва да разкара кацнала муха. Но намигването породи в мен страх да не нараня друго същество. Устоях на позицията си почти 10 години. Когато бях на 17, дори организирах веган парти с вечеря, което беше отразено в The New York Times. Носех роклята Диор на баба ми, настоях всички да са без обувки (кожата беше напълно забранена) и обясних на репортера, че може да не се вълнувам много за войната в Ирак, но съм изключително загрижена за спокойното отношение на нацията към говеждите убийства.

Макар веганството ми да започна като дълбоко усещана морална позиция, скоро се трансформира в не особено ефективно хранително разстройство. Не гледах на това като на диета, но беше начин да огранича огромния свят на храната, която преди обичах толкова.“

През 2018 г. Лена Дънам заявява публично, че празнува факта, че е качила 10 килограма. Това предизвиква вълна от коментари и дебати в медиите. Днес Лена Дънам изглежда почти неразпознаваема. През тази година режисира филм с Натали Портман и с недоволство си спомня папараците, които са я уловили в неприятен кадър, докато е в удобни дрехи, работейки рамо до рамо с приятелката си.

„В Холивуд съм била с всякакъв размер. Била съм размер 4 (за нашите стандарти това се равнява на 34). Тялото ми се промени заради заболяване, напредване на възрастта и менопауза.“

През 2019 г. Лена е диагностицирана със синдрома на Елерс-Данлос, при който е нарушен синтезът на колаген и това засяга съединителната тъкан, а от там – кожата, костите, кръвоносните съдове… Тя се подлага и на хистеректомия (отстраняване на матката) заради ендометриоза. Прекарва време и в рехабилитационна клиника, за да пребори зависимостта си към лекарства, които пие от дете заради обсесивно-компулсивно разстройство.



Моджо без дрехи

„Тъй като растях в нюйоркските арт среди, всичко беше експеримент за мен.“

Лена Дънам цял живот се бори с теглото си, но никога не позволява тялото ѝ да я спира от каквото и да е.

„Показвах се гола по телевизията. Много. Започна в колежа.“

„Никога не се срамувах, когато гледах записите. Не бях въодушевена от това, което виждам, но и не го мразех. Моето тяло беше просто инструмент, който разказва история.“

„От порното и романтичните комедии научаваме, че всичко правим погрешно. Чаршафите ни не са правилни. Движенията ни не са правилни. Телата ни не са правилни.“

„Често ме питат как съм толкова „смела“ да показвам тялото си на екран. Подтекстът тук със сигурност е как съм толкова смела да разкривам несъвършеното си тяло, тъй като се съмнявам някой да пита същото Блейк Лайвли. Отговорът ми е: „Не е смелост да правиш нещо, което не те плаши.“

Според речника на Кеймбридж – „моджо“ е онова качество, с което един човек привлича другите. Това го прави успешен и влиятелен.

Тръмп твърди, че Лена Дънам не притежава това моджо. Лена не е изненадана:

„Цялото шоу („Момичета“) е за правото на жените на избор и автономия на телата им. Общо взето, онова, което плаши Тръмп.“



Роди се звезда… и тя често дразни всички?

Кой знае има ли, няма ли моджо… щом дори собствената ѝ майка цял живот повтаря:
„… винаги е казвала, че съм човек, който хората или харесват, или мразят, още от 3-годишна възраст… Бях или обожавана, или тормозена. Учителите или ме поставяха на пиедестал, или смятаха, че съм пълен провал.“

Лена Дънам е това странно арт същество, което не можеш да разбереш – харесваш… или не съвсем? Но начинът, по който борави с думите, е интересен и уникален посвоему. И много често те са най-силното ѝ оръжие във всички битки, които животът ѝ поднася.

„Всяко живо тяло е секси. Животът в тялото е най-секси човешкото качество.“

След като Тръмп печели изборите, Лена обявява публично: „Мога да оцелея, оставайки в страната, МОЯТА страна, за да се боря и обичам.“

През 2021 г. Лена сключва брак с музиканта Луис Фелбер. Заради неговите ангажименти, младото семейство се мести да живее в Лондон през същата година.

Дали американците са по-щастливи, че Тръмп остана, а Лена замина?



За написването на текста са ползвани следните източници:

автобиографичната книга Not That Kind of Girl. A Young Woman Tells You What She´s Learned, Lena Dunham, Random House, 2014

подкастът Shut Up Evan Podcast, https://www.youtube.com/watch?v=CybO3nYog1E

статията „Поколението на снимките“ от д-р Джордана Мур Сагезе, https://bg.khanacademy.org/humanities/modernoto-izkustvo-xx-vek/xd80301d8ad9d7765:post-minimalism/xd80301d8ad9d7765:painting/a/the-pictures-generation

статията Lena Dunham: “Each film is a new challenge”, Patrick Heidmann, The Talks, https://the-talks.com/interview/lena-dunham/

  • About
  • Latest Posts
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Latest posts by Пламена Маркова-Колева (see all)
  • Как Елфът на рафта превърна едно семейно начинание на кредит в компания за милиони? - 24.10.2026
  • „Вода за цветята“ на гробището за погребани тайни на Валери Перен - 26.09.2026
  • MATCHITA – минимализъм по японски с българско вдъхновение - 16.08.2026

Сподели

  • Share on Facebook (Opens in new window) Facebook
  • More
  • Share on X (Opens in new window) X

Related

26.10.2025 Пламена Маркова-Колева

Post navigation

Пакостникът със сладък живот – историята на Чарлз Адамс → ← С Милена Трайкова сме по следите на изкуствения интелект в музиката
Съдържанието е авторско. Забранено е използването, без писмено съгласие на Тук сме | Тук сме работи сDream Way
Loading Comments...

You must be logged in to post a comment.