Тук сме

Лица и истории

  • Лица
  • Истории
    • Дара и Пан
    • Истории от Варна
  • Урокът
  • За „Тук сме“
    • Визитка

С Милена Трайкова сме по следите на изкуствения интелект в музиката

– Откриването на тази песен е като откриването на рядък диамант!

– Спри. Караш ме да се изчервя.

Единият събеседник е профил с нулева активност за последните 14 години, а другият – мистериозен артист, който никой не е виждал. За първия не знаем нищо, а вторият излезе на онлайн музикалната сцена през февруари тази година, вече има качени 4 албума и съмнението, че говорим за артист, създаден от AI (Artificial Intelligence или изкуствен интелект) се прокрадва все по-натрапчиво. Възможно ли е този симпатичен диалог между фен и гениален изпълнител да е всъщност разговор между машини?

Песента, сравнявана с рядък диамант, е So Hollow на Let Babylon Burn. Качена е онлайн едва преди 2 месеца, от напълно непозната банда, и до този момент има над 10 млн. гледания. В секцията с коментари в YouTube отзивите са над 9000, от цял свят.


Вълна от любов от цял свят?

„Ние не сме врагове. Всевишният ни е създал да живеем в добро и истина. Желая на всички добро и мир в душите!“, някой пише на руски. Отговарят му:
„Любов от Турция.“

„Благодаря за тази песен, за емоциите… тази песен ме лекува. Много любов от Армения.“

„Отлично изпълнение и много дълбок текст. Бог да благослови душата ти! От Аржентина!“

„Тази песен докосва душата отвъд всеки език.“

„Аз съм арменец, живея в Русия и не говоря английски… Тази песен заслужава да бъде химн на човечеството. Господ е създал човека, а не народите.“

„Пиша от най-далечните краища на Киргизстан. Песента докосна душата ми и ме върна към живота.“

„Аз съм от Казахстан… Мисля, че съм пристрастен към тази песен и имам нужда от лечение.“

„С любов от Русия, Санкт Петербург. Може би музиката ще спаси лудия ни свят.“

„Аз съм евреин и обичам колко си свързан с Източника. Всички сме Едно. Това е истината, споделяна от всички духовни традиции.“

„Щастлива съм, че открих тази красива песен. Аз съм от Сърбия.“

„От Тайланд с любов“

Това е съвсем малка част от коментарите. Има още от Франция, Германия, Австралия, Южна Африка, Канарски острови… Повечето са от профили със странни имена, без следа от реална личност зад тях и липса на друга активност.

„Тук съм, защото имам усещането, че може и да не е човек. Но докосва душата ми. Има ли значение къде намираме радост?“

Подобни терзания се прокрадват все по-често в профилите на Let Babylon Burn в социалните мрежи. Признавам, че и аз се увлякох по музиката на групата и, след като прочетох първото „да знаете, че музиката е AI“, спрях да ги слушам със същото вълнение. Има ли значение къде намираме радост?

В подкаста за реге музика Roostland от 7 август 2025 г., посветен специално на мистериозната група, слушаме следния диалог:

– Ти си от Ямайка. Представи си, че новата реге музика се прави от деца, извършващи робски труд в Източна Европа или Малайзия, без да им се плаща, без да разбират от музиката, просто следвайки алгоритми.

– Факт е, че песента е хубава (все още говорим за So Hollow), има хубаво усещане. Но ако знаех, че зад нея стои нещо такова, не бих я подкрепила.

– Но няма как да знаеш…

И още малко от същия подкаст:

„Превземането на човечеството от машините едва ли ще стане изведнъж. Ще бъде бавно, малко по малко. Ще изгубим вяра кой кой е, кое какво е, ще започнем да спорим все повече помежду си…“


Защо Вавилон гори?

В превод името на групата Let Babylon Burn е „Нека Вавилон гори“. Според Библията Вавилон е основан от потомци на Ной, около 120 години след потопа. Градът се е намирал в района на днешен Ирак. Там царели богатство и разкош, а хората се кланяли на езически идоли с порочни обреди. Основателите на Вавилон искали да установят едно управление, напълно независимо от Бог. Библейската притча гласи, че по това време всички хора говорели един език и в разбирателство тръгнали да строят кула до небето. Бог се намръщил на тяхната дързост и изпратил на земята различните езици, с които се възцарило и неразбирателството. Днес изразът „да изгорим Вавилон“ се възприема като призив да променим, да унищожим поквареното, за да възтържествува по-добра алтернатива.

„В момента има артисти, които се борят, страдат, в бизнеса са от години. Примерът на Let Babylon Burn е добра причина много от тях да се откажат. Възможно ли е един артист да се състезава с алгоритъм, който знае точно какво иска тълпата и как да ѝ го даде? Вместо текст на песен използва прецизно подбрани ключови думи. Ползва ботове за коментари…“


Има ли значение от къде идва радостта?

„Пуснах записа на вокалния си педагог. Беше очарована от това прекрасно изпълнение, но усети, че нещо не е наред – неограничена поддръжка на дишането, никакво усещане за напрежение, никакви дефекти. Перфектни фрази, перфектно пеене. Ще можем ли отново да се наслаждаваме на липсата на перфектност в човешкото изпълнение, щом веднъж свикнем с това?“

В част от коментарите се усеща страхът, че музика, правена с AI, е нещо, което идва от дълбините на машините, като от космически кораб, решил да ни зароби постепенно, докато човекът няма никакъв пръст в това.

Но как всъщност се прави музика с помощта на изкуствения интелект и колко човешка намеса е нужна?

Тук е Милена Трайкова,

на 30 години, от Варна.

Завършва музикално училище със специалност „Цигулка“, след което следва в Национална музикална академия в София.

Спира да се занимава с музика и в момента е проектен мениджър в голяма международна компания.

„Създаването на музика с AI е моят начин да се завърна към света, който съм изучавала и обичала толкова дълги години.“



Нека да започнем с виц:

„Искам AI да мие чиниите и оправя прането, за да мога аз да правя изкуство, а не да прави изкуство, а аз да се занимавам с чиниите и прането“.

Разкажи ни за процеса по създаване на песен… и колко време ти остава за чинии и пране, докато AI „прави изкуство“?

Време за чинии и пране винаги трябва да има, то си е необходимост.

За да създадеш песен, най-общо трябват три елемента – идея, текст, музикално задание (prompt) за програмата.

Идеята според мен винаги е на първо място. Тъй като при AI няма реални ограничения в кой музикален стил ще е песента. Буквално може да бъде всеки стил, познат на човечеството.

Трябва да създадеш текст, който спазва конкретна структура, като най-използваната е Куплет 1 > Припев > Куплет 2 > Бридж > Финал. Тук естествено може да се добавя и размества, за да е по-интересно.

На последно място е заданието за програмата, в което уточняваш неща като – мъжки или женски вокал, ритъм, темпо, инструменти, музикален стил, емоция и други.

Ти си музикант. Пишеш и поезия. Човек на изкуството си. Как допусна чужда намеса?

Силата на AI към момента е завладяваща за мен. Това, че няма ограничения и може да превърне всяка твоя идея в реална песен, е причината да допусна новите технологии в творческия процес. В портфолиото ми вече съществуват както поп песни, така и рок балади, техно и хаус инструментали, джаз парчета и много други. Например направих ресторантски плейлист, който звучи в заведение в Малта – вдъхновен от курираните плейлисти на ресторантите с Мишлен звезди. Пак казвам – ограничения просто няма.

Виждаш ли заплаха за артистите в „лицето“ на изкуствения интелект?

Аз лично виждам един изключително мощен помощник за артистите в техния творчески процес. За мен изкуственият интелект никога няма да измести реалните творци, но може да промени и обогати възможностите им. Като заплаха можем да считаме факта, че на виртуалната сцена в бъдеще очаквам да има официално AI музикални артисти, а така конкуренцията се увеличава.

Да поговорим и за по-тъмната страна на въпроса – създаването на песни с ползването на гласа, а и визията на популярни изпълнители, без тяхното знание, и трупането на дивиденти на техен гръб. Къде е границата според теб? Ще може ли тепърва това да се контролира?

В Интернет, за жалост, винаги ще има и „тъмни практики“. Това е един от най-сериозните и деликатни въпроси в ерата на изкуствения интелект. Според мен границата е напълно ясна — когато се използва нечий глас или образ без неговото съгласие и това води до лична или комерсиална полза, това вече е нарушение на авторски и морални права.

Изкуственият интелект трябва да бъде инструмент за творчество, не за имитация. Ако AI се използва, за да вдъхнови, да създаде нещо ново и оригинално – това е изкуство. Но когато се използва, за да „копира“ нечий труд, глас или идентичност – това вече не е творчество, а експлоатация.

Що се отнася до контрола – вярвам, че тепърва ще се изграждат ясни законодателни и етични рамки, подобно на авторското право в музиката. Технологията върви напред много бързо, но етиката трябва да я настигне.

Аз лично вярвам, че бъдещето на AI музиката е в колаборацията, а не в имитацията — да използваме изкуствения интелект, за да създаваме нови гласове, нови усещания и нови истории, а не да крадем чужди.

А какво мислиш за създаването на компютърно генерирани артисти – с клипове, музика, мърч продукти? Вероятно това наблюдаваме при групата Let Babylon Burn, около която от месеци витае мистерия и съмнението, че е изцяло AI продукт.

За мен тези артисти имат място на виртуалната сцена и в бъдеще ще се създават все повече, все по-добри и все по-изпипани такива изпълнители. Те ще оглавяват класации и ще печелят AI награди, защото за тях също има публика. По мое мнение зад подобен тип проекти стоят хора, които имат уменията и знанията, необходими на всеки музикален творец. За мен просто най-важното е да са открити! Щом това е AI изкуство, нека го наречем така, а не да твърдим, че това са реални изпълнители, които не съществуват в реалния свят, а само във виртуалния.

„Естественият тъпизъм е по-силен от изкуствения интелект“ – в този ред на мисли: може би AI ще внесе повече красота в съвременното изкуство? Или ще даде още повече сила в ръцете на хора, които трябва да стоят далеч от създаването на музика?

Много зависи в чии ръце попада изкуственият интелект. Той е като инструмент – пиано, четка или камера. Сам по себе си не прави нито шедьоври, нито безсмислици. Красотата или посредствеността винаги идват от човека зад технологията. Когато AI попадне в ръцете на човек с визия, чувствителност и естетика, той може да отключи изцяло нови форми на изкуство. Аз вярвам, че няма да замени твореца, а ще повиши летвата – ще отдели истинските артисти от AI артистите в бъдеще.

Какво мислиш за паниката и „кръстоносни походи срещу AI“?

Няма нужда от паника, има нужда от разбиране. Светът, в който живеем, се променя с много бърза скорост. И дори „кръстоносен поход“ не би спрял ерата на AI, в която вече живеем. Тенденцията според мен трябва да е в насока истинските артисти да се възползват, а AI артистите да съществуват автентично, като продукти на реални човешки усилия и визии – не плагиатство.

След като веднъж опита да правиш музика с AI, би ли правила занапред песни без изкуствена намеса?

Да, с удоволствие бих си колаборирала с истински певци за осъществяване на музикални проекти. Както вече става ясно, за мен AI генерираното изкуство и реалните артисти са отделни и винаги ще бъдат. Сега ни се дава възможност за създаване на друг тип изкуство и нека сме честни, по-лесно достъпно е, просто трябва да има „светли“, а не „тъмни“ практики и да се използва открито, а не завоалирано. За мен AI изкуството е иновативно и има почва и у нас.

Можете да се запознаете с музиката, която прави Милена, тук и тук. 



Всеки ден в Spotify се добавят средно по 100 000 песни. Обемът на музикалното съдържание е безпрецедентен и шансът за един творец да достигне до широка публика – все по-малък. Но историята показва, че създаването на изкуство с помощта на алгоритми не е нещо ново. Още в Средновековието композиторите „работели“ с набор от ритмични и мелодични модели, които съчетавали. През 18 в. пък творците обичали да играят на зарове, с които решавали последователността на тактовете. В началото на 20 в. Арнолд Шьонберг създава система за композиране с 12 последователно организирани тонове, която следва строги правила. Още през 1957 г. компютърът се намесва в музиката (Illiac Suite на Lejaren Hiller и Leonard Isaacson е първата музикална композиция, създадена с компютър), а през 1986 г. американската композиторка Лори Шпигел създава Music Mouse – софтуер за генериране на музика.

Има ли значение от къде идва радостта?

Може би не.

Но за всеки артист има значение да се събере със своята публика.

„Съпротивата срещу AI започва в реалния свят, в малките събирания на хора, автентичното човешко изразяване, по улиците, клубовете, залите. Истинският свят остава наш, защото там автентичността не е просто контент, а оцеляване.“



За написването на текста са ползвани:

статията „Music and Artificial Intelligence: artistic trends“ от Jordi Pons, Zack Zukowski, Julian D. Parker, CJ Carr, Josiah Taylor, Zach Evans, 12.08.2025

статията „How AI is transforming the creative economy and music industry” от Alex Semanick, Ohio Today, 3.04.2024

статията „Ghost in the machine” от Kristin Robinson, сп. Billboard, 7.10.2023

подкаст Rootsland, с автор Henry Karyo, “Let Babylon Burn. Bonus Episode”, 7.08.2025

  • About
  • Latest Posts
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Latest posts by Пламена Маркова-Колева (see all)
  • Как Елфът на рафта превърна едно семейно начинание на кредит в компания за милиони? - 24.10.2026
  • „Вода за цветята“ на гробището за погребани тайни на Валери Перен - 26.09.2026
  • MATCHITA – минимализъм по японски с българско вдъхновение - 16.08.2026

Сподели

  • Share on Facebook (Opens in new window) Facebook
  • More
  • Share on X (Opens in new window) X

Related

12.10.2025 Пламена Маркова-Колева

Post navigation

Лена Дънам – кратка история за тялото, поп културата и Тръмп → ← Кой уби Мери в Хазард и как Ричард Маркс създаде хитовата песен от 90-те?
Съдържанието е авторско. Забранено е използването, без писмено съгласие на Тук сме | Тук сме работи сDream Way
Loading Comments...

You must be logged in to post a comment.