“Вечна! Историята се повтаря. Попаднах на поемата “И хората останаха вкъщи”, написана през 1869 г. и препечатана през 1919 г. по време на пандемията.”
И хората си останаха вкъщи.
И четяха книги, и слушаха, и почиваха, и се упражняваха, и създаваха изкуство, и играеха игри, и научаваха нови начини да съществуват, и бяха спокойни.
И слушаха по-задълбочено. Някои медитираха, някои се молеха, някои танцуваха. Някои срещнаха сенките си. И хората започнаха да мислят различно.
И хората оздравяха.
И, в отсъствието на хора, живеещи по невежи, опасни, безумни и бездушни начини, Земята започна да се лекува.
И когато опасността премина, и хората се събраха отново заедно, те оплакаха загубите си, и направиха нови избори, и мечтите им бяха нови, и създадоха нови начини за живот, и излекуваха Земята напълно, тъй като те самите вече бяха излекувани.
Но как е възможно авторът на поема, написана през 1869 г., днес да бъде на 64 години?
От 25 години Кити О’Мийра живее със своя съпруг Филип и техните 5 кучета и 3 котки в покрайнините на Мадисън, Уисконсин (САЩ). Учител по професия и “духовен лечител” на тежко болни пациенти в болница и хоспис, Кити винаги е възприемала себе си и като писател. През 2011 г. създава блога The Daily Round, в който публикува свои текстове и фотографии. Шест години по-късно спира да пише.
Вече пенсионирана, Кити следи ситуацията по света през последните месеци с нарастваща тревожност.
“Знаех какво се задава и усещах, че няма да мога да бъда от помощ. Ставах все по-тъжна. Нямаше какво да направя. Не можех да помогна на приятелите си. Бях много притеснена за тях. Съпругът ми каза: “Пиши. Просто пиши отново.”
И тя го прави.
Малко след като е видяла карти, показващи намаленото замърсяване на въздуха над Китай и Европа.
“И си помислих: “Ето го. Хубавото нещо насред цялото страдание.”
Сяда и пише In the Time of Pandemic. Това е първата публикация в блога й от 3 години насам. Качва я на 16 март 2020 г.
“И хората си останаха вкъщи…”
And the people stayed home.
And they read books, and listened, and rested, and exercised, and made art, and played games, and learned new ways of being, and were still.
And they listened more deeply. Some meditated, some prayed, some danced. Some met their shadows. And the people began to think differently.
And the people healed.
And, in the absence of people living in ignorant, dangerous, mindless, and heartless ways, the earth began to heal.
And when the danger passed, and the people joined together again, they grieved their losses, and made new choices, and dreamed new images, and created new ways to live and heal the earth fully, as they had been healed.
По навик – Кити споделя публикацията в профила си във Facebook.
“Не съм казвала, че е поема, алегория, басня или есе. Беше просто нещо, което споделих с моя малък кръг от приятели във Facebook… Публикувам подобни неща непрекъснато. Обикновено няма голяма отсрещна реакция. Но този път…”
3 дни по-късно световноизвестният Дийпак Чопра споделя поемата на Кити О’Мийра. И супермоделът Бела Хадид. И още хиляди. И списанието The Oprah Magazine, което обявява Кити за “Поета на пандемията”. Появява се и клип. И тениски. И песен…
Нужни са само 3 дни. Съпругът й Филип открива поемата навсякъде в Интернет. Сравнява я с вирус.
“Това е свободно падане насред лудостта.”
Кити О’Мийра не е очаквала подобна популярност. Но се възползва от нея, за да сподели следното:
“Хората често казват: “Цял живот искам да направя това, искам да направя онова…” Това е огромният дар на сегашното време – започнете тези неща. Сега е моментът. Действайте… Всички имаме дарби. Сега е добър момент да си припомним, че какъвто и да е талантът ни, колкото и незначителен да ни се струва, трябва да продължим да го ползваме.”
Защото кой знае къде ще ни отведе?
А коя е Kathleen O’Meara?
Вероятно объркването с датите идва от съществуването на писател и биограф с името Kathleen O’Meara – родена в Дъблин през 1839 г. и починала в Париж през 1888 г. Не е известно да е писала поеми. Толкова малко е необходимо за създаването на неверни, но пък споделяни онлайн публикации.
