Предстои ни един красив месец.
Женски месец.
По женски красиво е и в „Тук сме“.
Благодарение на портрета
на фотографа
Диляна Гергова.
1. Живееш в София. Завършила си право. Поемаш по пътя на фотографията. Кои са твоите 3 изречения, с които би ни запознала със себе си 🙂
Мога с едно.
Искам да виждам и създавам красота. 🙂
2. Разкажи ни за работилницата за портрети Икиндия. Всъщност какво значи Икиндия?
Работилниците ги започнах с идеята хората да намират вдъхновение и ентусиазъм за снимане, да предизвикват себе си и да не се страхуват да грешат. Вече година и половина се записват все усмихнати и позитивни хора, които също като мен търсят красивото около тях. А самата дума Икиндия означава времето късен следобед и преди залез, един от любимите отрязъци от деня на снимащите с естествена светлина.
3. Какъв беше първият ти фотоапарат? А последният?
Първия, с който съм снимала е Вилия (лентов). Поне спомените ми се простират до там. Снимането ми тогава, разбира се, беше далеч по-неосъзнато. Първият ми дигитален беше Canon Powershot S3 IS, a настоящият ми фотоапарат е Canon EOS 6D.
4. С какво те привличат портретните снимки?
С предизвикателството да снимаш различни хора, които да поставяш в най-разнообразни визии, карайки и тях и себе си да излезем от зоната на комфорт. Не съм от хората снимащи репортажен тип портрети, макар че много харесвам и такива. По-скоро съм от тези, които обичат да създават различна реалност, а това в повечето случаи започва от нулата и е съпроводено с много грешки.
5. В сайта на Икиндия фотографите могат да открият полезни съвети при улавянето на своите кадри. Аз обаче имам един въпрос от името на тези, които волно или неволно застават пред обектива. Всеки ли може да излезе добре на снимка? Има ли някакви простички правила, които да следваме, за да останем доволни от крайния резултат… или поне да го преживеем 🙂
Всеки човек има красиви черти. Важното е да се покажат именно те. Това е работа на снимащия. Лицето пред обектива трябва само да се забавлява. Разбира се, хората са различни. Някои се отпускат след 15 мин., други след 1час. Важно е да имаш търпение. Човек излиза хубаво на снимка, когато спре да се притеснява, че е сниман. След това остава само забавлението и нещата се получават.
6. А правиш ли си автопортрети? Или да ги нарека селфита?
Правила съм си преди години, когато започвах да снимам хора. Според мен е важно да знаеш какво е да си от другата страна, за да можеш да се поставиш на мястото на другия. Също така ми се наложи да се науча да позирам, така че, когато снимам някой, да мога да му обясня и покажа какво точно искам от него.
Към днешна дата да снимам себе си вече не ми е интересно, така че насочвам вниманието си към другите.
7. Разкажи ни за кадъра, който избрахме в нашата виртуална галерия. Как би го озаглавила?
Кадърът е от последната ми работилница. Снимахме в една много интересна къща, която ми показа колегата Иван Кавалджиев. Атмосферата наистина е страхотна и те връща назад във времето. Не знам какво заглавие бих му дала, повечето ми снимки нямат заглавие. Опасявам се, че измислянето им ми куца и ще трябва да поработя и в тази насока.
8. Ти правиш и индивидуални фотосесии в района на София. Имаш ли любими локации за снимки?
Харесвам старите къщи и обичам да си намирам такива места за фон. Нямам някое конкретно любимо, постоянно търся нови и нови такива. Това не е лесно, тъй като в София навсякъде има паркирани коли по тротоарите, което значително затруднява снимането. Силно се надявам да ограничат влизането с автомобили в центъра, градът ще стане много по-приятен така.
9. Какво те зарежда през свободното време? Други страсти, освен фотографията?
Като всеки човек обичам да пътувам, да виждам и пробвам нови неща. Обожавам и да мързелувам с книга в ръка. Общо взето приветствам всичко, което ме откъсва от ритъма на града.
10. Как би продължила изречението:
„Тук съм…
за да създавам.“
