3:54
Пан спи.
Дара го гледа.
През деня се скараха за пореден път.
Тя беше виновна. Знаеше, че сама търси и предизвиква скандали. Но не можеше да разбере защо. Сякаш я обладаваше някаква сила, която настояваше да провали връзката й с Пан. Дали единственият начин да се запазят заедно беше да се обърне към екзорсист? Той да мята кръстове към нея, тя да пищи, да се мята рошава и да разказва мръсни вицове с мъжки глас? Може пък да си струва срама, ако след това се превърне в най-милата жена.
Дали не е достатъчно само да каже една молитва?
Не някаква заучена, измислена кой знае от кого.
А и тя никога не е учила такива неща.
Ще си измисли собствена.
– Господин Бог, надявам се, няма да се разсърдите, че се осмелявам да Ви говоря така директно… не като мъничък човек с голямо величие… а като момиче с непознат мъж. Нали разбирате, възможно е да усетите моето недоверие и лек страх. Все пак, от малка съм учена да не говоря с непознати мъже. Но, подозирам, че с Вас е позволено да направя изключение.
И така, Господин Бог, работата е там, че срещнах едно момче. Не е лошо. Даже е хубаво. И мило. И понякога ми готви, когато съм много, ама много гладна. Суши ми косата, за да не изстина. Такива дреболии на пръв поглед. Обаче, като ги погледнеш втори път, забелязваш колко са големи.
Лошото, Господин Бог, е, че… аз съм лоша. Лоша съм с него. Разпитвам го прекалено много. И все очаквам да чуя лоши неща от него. Когато ми каже нещо хубаво, се ядосвам, не вярвам и продължавам да ръчкам, докато не стигнем до нещо лошо.
Честно казано, Господин Бог, много държа да ми отговорите съвсем откровено… моля да ми простите, ако е богохулство, че се съмнявам във вечната Ви откровеност… и моля, не пращайте мигновено мълния да ме порази… но, Господин Бог, отговорете ми: аз ли съм лоша или лоши сили ме обладават? Ако е второто – дали ще Ви затрудня много с молбата си:
Моля, Господин Бог, махнете ги от мен, без да се налага да викам длъжностно лице, което да приложи върху мен цялата процедура с кръстовете, писъците, рошавата коса, мръсните вицове и т.н.
С най-добри пожелания за приятна вечност,
Дара.
Дали беше добре?
Дали утре ще е по-добра?
Пан се обърна към нея. На сън протегна ръце да я прегърне. Дара се намести между тях. Веднага усети топлината му. Искаше й се да каже: „Господин Бог, мисля, че вярвам в теб, че чу молитвата ми. Мога да остана в прегръдката му до края на света.“
Истината обаче беше, че в главата й се чуваше това: „Толкова е неудобно да си легнал върху чужди ръце, да се чудиш дали им тежиш, кога ще изтръпнат, след колко време ще се отдръпнат, колко ще мине, докато ти се схванеш…“
„Господин Бог, мисля, че все още съм лоша“, помисли си Дара.
Следва продължение…
