Кристобал Баленсиага – от усещане за жена до пакетче чипс за $1600 (1 част)

Модният дизайнер трябва да бъде

архитект, когато планира дизайна,

скулптор, докато вае силуета,

художник, за да избере цвета,

музикант, който чува хармонията,

и философ с усет за умереност.

Такова е било разбирането на Кристобал Баленсиага за неговия занаят, с който испанският кутюриер (моден дизайнер) е създавал изкуство от началото на 20 в.

Днес Баленсиага е жълтата найлонова торбичка за $1790 (която всъщност е просто онлайн шега и не съществува в артикулите на марката) и мръсните на вид маратонки, с които поп фолк „звездите“ държат да се снимат.

„Кристобал Баленсиага беше висша мода, красота и стил! Щеше да е напълно ужасен да види какво са направили с марката и името му днес!“

Дали?

Всичко започва с една непослушна котка…

Кристобал Баленсиага се ражда на 21 януари 1895 г. в крайбрежното градче Гетария, Северна Испания. Баща му е кмет, но когато детето е само на 9 години, той умира. За да издържа семейството, неговата майка Мартина Еисагире отваря ателие, където учи местните момичета да шият. Кристобал наблюдава очарован този занаят и се опитва да го усвои от малък. Още на 6 години създава първата си дреха – палто за котката. Но младият дизайнер веднага научава колко важни са моделите, след като непослушната котка не спира да се измъква, за да побегне, преди момчето да ѝ вземе мерките.

След като завършва начално училище, 12-годишният Кристобал става чирак в известна шивашка фирма в Сан Себастиан, предпочитана от аристокрацията. След като приключва обучението си, става шивач в дамското ателие на големия френски универсален магазин „Ле Гран Магазен дьо Лувр“, който тъкмо отваря врати в испанския град. На 18 години Кристобал вече е управител на шивашкия отдел. В магазина наблюдава от първи ред парижката висша мода – присъства на всички ревюта, запознава се с дизайнери, доставчици, купувачи, клиенти.

Когато е на 22 години, събира смелост и отваря собствено ателие в Сан Себастиан. Годината е 1917, Европа ври и кипи насред Първата световна война, но Сан Себастиан е малък оазис за аристократите, търговците и представителите на висшето общество. Тук са летните им резиденции, където преживяват военното време, докато се успокояват сред лукс и удоволствия.

Първите собствени дизайни Кристобал създава през 1918 г., а първата колекция е представена през 1925 г. Испанското кралско семейство проявява интерес. Въпреки страстта към висшата мода, младият дизайнер има още една идея. През 1927 г. предприема революционна за времето крачка – създава втори бранд. Докато „Кристобал Баленсиага“ е марка за висша мода, то „ЕИСА Костура“ (на името на майка му) е бранд за по-евтини модели от не толкова луксозни платове. Всеки може да си избере модел и тъкан, да променя силуетите, така че да прилегнат най-добре на тялото и личния вкус. За тези дрехи има по-голям пазар, следователно – повече продажби и приходи, с които ателието финансира нови колекции и ревюта за луксозния бранд.

Обявяването на Втората испанска република през 1931 г. влошава ситуацията. Кралското семейство (един от клиентите на Баленсиага) са в изгнание, много от останалите клиенти изчезват зад граница. Макар временно да успява да оцелее като разчита на средната класа, Гражданската война, разразила се през 1936 г., подтиква дизайнера към драстични мерки.

Новопристигналият французин, който никога не научи перфектно френски

На 7 юли 1937 г. на Авеню Жорж Пети №10 отваря врати модна къща „Баленсиага“. По-малко от два месеца са нужни за представянето на първата колекция. Френската преса е възхитена.

„Красивите му дрехи носят топлия колорит на родната му страна.“

Неслучайно произходът му прави впечатление – той е единственият испански моден дизайнер в Париж.

На следващата година модното списание „Вог“ посвещава цяла страница на него, наричайки го „новопристигнал французин“. И ако днес моделите на Баленсиага посрещаме с въртене на очи и възклицания „леле, това е прекалено!“, през 1939 г. модната библия „Вог“ ще опише дизайните като скромни, насочващи към консервативния католицизъм.

На 1 септември 1939 г. Германия нахлува в Полша. Въпреки съкровените надежди на Европа да се размине още една война, страшното се случва отново. Временно модните ателиета спират работа. Много от собствениците са мобилизирани, но Кристобал се отървава, благодарение на испанското си гражданство. Със специално разрешително му е позволено да възобнови работата си. Това се случва и с други дизайнери, тъй като френската икономика разчита на модата.

Втората световна война е време за креативност. Пиге създава двулицев вълнен костюм „за въздушно нападение“ с трансформиращо се в одеяло наметало. Ермес представя многофункционални пелерини и практични чанти. Новият шал на Крийд може да се носи като пелерина или пола. Ланвен показва чанта за противогаз. Молино предлага луксозни пижами – за дома, но и за бомбоубежищата. Във всички колекции преобладават самолетно сивото и землистобежовото. Макар Баленсиага да не излизат с подчертано милитаристични модели, дизайнът в този период съчетава мъжествени елементи с по-романтични детайли от вълна и кадифе в тъмни нюанси. Пресата ги нарича „триумфално удобни за носене“.

„… авторитетно лансираме възражението си“

След Втората световна война „Баленсиага“ започва да плува категорично и със замах срещу течението. По това време „Диор“ налагат женствената фигура – разкроена пола и силно подчертана талия, създавайки съвършената форма на пясъчен часовник.

Кристобал отказва да заключи женското тяло – в цялото му многообразие – в този изкуствен калъп. Той иска да създава дрехи, които отдават чест на истинските форми, на онези несъвършени извивки или пък на липсващите такива. Може би защото не гледа на жените като на сексуален обект (той е бил хомосексуалист), неговият стремеж е жената да чувства свободата на материите, които се движат заедно с нейното тяло, а не го спират.

„Няма нужда жената да бъде перфектна или дори красива, за да носи моите рокли, роклята ще направи това за нея.“

Един от знаковите модели е палтото „какавида“ – обемно, без талия, със закръглена кройка. Дрехата е приета изключително успешно. Заиграването с пространството и обема става все по-дръзко и неслучайно Кристобал ще получи титлата „върховният жрец на висшата мода“, както и „кръстник на концептуалния дизайн“.

Реакциите на критиците са възторжени, но не така смятат обикновените хора.

„Баленсиага лансира с авторитет дългата си миди линия… Ние също авторитетно лансираме възражението си – зад нас е авторитетът на милиони закръглени американски мъже на средна възраст… Едно беше да търпим торбестите безформени жени, когато Скот Фицджералд беше сред нас, за да повдига духа ни… но е твърде много да искат от нас да приемаме момичета, чийто таз наглед започва още от брадичката и които сякаш са грубо издялани от дънера на стар бряст.“

„… отвратителния стил, който правеше всяка жена да прилича на плашило в разгара на Бурните двайсет на века… готви се да направи бедрата на милейди по-слаби, задните ѝ части – по-малки; тоест всичко, което се е формирало с годините“

През 1955 г. линията на Баленсиага „Туника“ описали като „развод между тялото и роклята“. За някои е шокиращо, а за други – чудесна новост. Без подчертана талия, със свобода на женското тяло – Кристобал дава тон на младежката мода от 60-те години.

След роклята „торбата“, квадратните модели и дизайна „куклата“, традиционалистите обвинили Баленсиага в инфантилизиране и налагане на детски дрехи в модата за възрастни.

Проблемът между марката и децата ще добие съвсем реални и огромни мащаби през 21 в., но за това – по-нататък. Истината е, че тези революционни модели са „черешката на тортата“ или „кукичката“, която привлича вниманието. Но във всяка колекция на марката присъстват вталени сака и костюми, които носят на модната къща голям успех и печалба. През 50-те и 60-те години костюмът на Баленсиага е символ на стил и успех.

„Този кучешки живот!“

Кристобал Баленсиага е дълбоко вярващ католик и цял живот остава верен на Църквата. Любопитна подробност от биографията му е, че дори моделира религиозни одежди. През 1957 г. създава расото, което носи свещеникът, произнесъл словото на погребението на Кристиан Диор.

Въпреки своята религиозност, в последните години Баленсиага ще възкликне с разочарование „този кучешки живот!“. Някои дори твърдят, че същите са били и последните му думи на този свят.

През 1968 г. Кристобал е помолен да преработи униформите на стюардесите на „Ер Франс“. Елегантни, майсторски направени, носещи в себе си духа на Баленсиага, новите дрехи са посрещнати с бурно неодобрение. Проблемът е, че Париж е на прага на масови протести и стачки, целия свят съвсем скоро ще бъде обхванат от политическа и социална революция.

„Моделите на Баленсиага са очарователни, ако слизаш от ролс ройс или си на соаре, но не и да вървиш по пътеката между седалките в боинга.“

За Кристобал е кристално ясно, че вече не се вписва в този свят. Затваря ателието през май 1968 г.

Писмата, които изпраща до служителите си, така и не пристигат заради масовите стачки във Франция. Те всички научават за края от медиите. През 1972 г. Кристобал получава инфаркт и умира на 77-годишна възраст. „Кралят е мъртъв“, пишат медиите.