„Денят беше хубав и слънчев и всички животни се бяха събрали заедно.“
Така започва една симпатична нова приказка, на която попаднахме с децата. Всъщност тя толкова ни хареса, че зададохме няколко въпроса на нейната авторка.
Тук е Анна Шатълууд,
автор на текста и илюстрациите на приказката „Аз съм най-щастливият!“
Анна е родена в гр. София през 1986 г. Завършва Националната художествена академия със специалност „Стенопис“. Посещение в английския град Бат я среща с Дейл Шатълууд, което преобръща живота й. Днес двамата отглеждат своята дъщеря Яна в Солсбъри, Англия.
Здравей, Анна. Живееш в Англия и си популярна с името Anna Shuttlewood, но всъщност си от София. Разкажи ни за живота си и семейството си в България.
Здравей, Плами. Израстнах в артистична среда – родена съм в семейство на художници. Вуйчо ми е Николай Вълчинов, а дядо ми – Цветан Николов, и двамата са писатели. Моята леля, сестрата на мама, и нейният съпруг, Роза Николова и Мирослав Цветанов, имат собствен куклен театър – Малък куклен театър „СЛОН“. Като малка, а и по-голяма, често ходех на репетиции, представления, участвах в изготвянето на изложби, постановки и анимационни филми. Честно казано, нямах много представа от „the real life“ (истинският живот), който другите хора живеят.
Запознаваш се със съпруга си, Дейл Шатълууд, в английския град Бат. Как се промени животът ти след това?
Основната промяна, разбира се, е това, че се преместих да живея в Англия. За да извърша тази стъпка, сигурно е помогнало и това, че бях съвсем млада, когато срещнах Дейл. Не ми е било винаги лесно и комфортно. Много неща трябваше да започна отначало. Но Англия е място, което ми подхожда по много причини, и тази промяна подпомогна до голяма степен моето развитие като художник – защото трябваше да работя в една нова и различна среда.
Ти рисуваш прекрасни илюстрации на детски книжки. Пишеш и собствени истории. Защо предпочиташ героите ти да бъдат предимно животни?
От една страна поради това, че имах куче и котка. Много обичам животни – да ги наблюдавам и рисувам. От друга – този условен животински свят аз мога да го населя с добри същества и да го направя закачлив, но наблягайки на добрата страна на света. Моите животни обаче имат и съвсем човешки характеристики и черти, някои от които хората могат да видят и в себе си.
Кои са любимите ти книжки от детството?
Като малка много харесвах една книга на В. Сутеев – „Приказки и картинки“. Също и „Работна Мецана“. Харесвах също книгата „Приятелите Горанчета“ – сега я имам тук, ще трябва да си я прочета отново, за да си припомня. Обичам истории, които са уютни.
„Аз съм най-щастливият“ е твоята илюстрирана приказка, в която се влюбихме вкъщи! Това ли е любимото ти послание? Какво друго би желала да споделиш чрез изкуството си?
Иска ми се да кажа на хората да бъдат по-добри и усмихнати, позитивни, уверени… наистина добри. Въпреки всичките си други черти и малки недостатъци, да са забавни и весели. Целта ми е да накарам хората да се усмихнат. Приятно е, когато имам изложба и влизат и по-невесели хора. Но като се загледат започват да се усмихват и смеят.
В една статия за теб прочетох, че семейният ви дом притежава и стая, предназначена единствено за писане и рисуване. Вярно ли е?
В момента е малко по-различно. Ще се нареди отново и стаята за писане, рисуване и музика. Иначе основните неща си ги има – голяма маса за рисуване, хубави книги, качествени колони за музика и добра колекция от дискове.
Освен картини и илюстрации, ти си автор и на стенописи. Къде си рисувала до този момент и какво е посланието, което желаеш да оставиш?
Имам стенописи в Столична библиотека и Софийски университет, в Болницата в Бат (Англия), в хотел „Bloom“ в Брюксел (Белгия) и още няколко по-малки в детски градини и центрове. На всяка стена единственото ми послание е всеки човек да се чувства поне „с една чертичка“ по-щастлив и усмихнат.
Как би продължила изреченията:
Аз съм най-щастлива… когато и другите около мен са щастливи.
В неделя… опитвам да си довърша недовършеното от седмицата.
Моята страст… не съм сигурна, че имам нещо, което бих нарекла страст. Ако заменя „страст“ с „обичам“ – обичам близките си, да чета и да си градинарствам.
Приказките за лека нощ… ги четем на смени.
Моята рецепта… „Опитай да се усмихнеш“.
Тук съм… бих сложила само точка след „тук съм“. На мен може да се разчита.
„Аз съм щастлив, че жирафът е висок, че таралежът е бодлив, че прасенцето е кръгло и шишкаво, а жабата е зелена! Всички сте толкова различни и толкова възхитителни, че ми се ще да изтанцувам най-щастливия си танц!“
Кога последно бяхме искрено щастливи от различното около нас?
Приказката е публикувана в книгата „Моята голяма книга с приказки“ на издателство „Фют“.
От 2017 г. Анна работи в сътрудничество с Mouse + Magpie и създава уникални илюстрации за висококачествените им продукти, създадени от артисти за деца.
