Забелязахте ли как в един момент песента с черно-белия клип „Гълъбо“ започна да излиза навсякъде във Фейсбук? Нищо чудно, че има близо милион гледания. Сякаш всички говореха за нея, а аз така и не успявах да я чуя.

Докато не се случи един делничен ден вкъщи да пищят и двете деца, скарани за играчка. Телевизорът си работеше за фон и на никой не му пукаше.

Докато не се появи Миро, седна на пиано в студиото и запя „Гълъбо“. И трите се озовахме хипнотизирани пред екрана. Никой не мръдна, докато не спря да свири. Паметен момент в делничното ни съжителство, за който благодарим на

авторката на песента,

която днес гостува в „Тук сме“ –

Вида Пиронкова

 

1. Песента „Гълъбо“ всъщност е едно откровение на майка към нейния син. В какъв момент се появи и какво Ви вдъхнови?

Появи се в един съдбовен за мен момент, когато реших, че след абсолютната ми отдаденост като майка, е време да се върна и към музиката ми. Тогава ми се струваше, че по някакъв начин предавам или разделям любовта си на две и това тежеше на душата ми, и разкъсваше сърцето ми. Отне ми време, за да разбера, че любовта е една и аз мога да я раздавам с пълни шепи и на детето си, и на изкуството си. Но написването на текста беше катарзис на душата ми, а музиката – на сърцето ми. Ето така се роди песента. От моята лична, голяма любов, с която исках да даря сина си и тя да е нещо повече от човешката.

2. Преоткрихте ли по нов начин песента си с изпълнението на Миро?

Да. Погледнах я от друга гледна точка и ми хареса. Той я направи универсална – Любовта! Винаги изписвам думата с главна буква. За мен тя е от жизнено значение. Миро накара песента да оживее и полети на собствените си криле. Той е прекрасен човек и сърцето му е много голямо. Вложи го цялото в тази творба и всеки един отделен слушател може да го усети. Миро положи цветовете, нюансите на картината и тя доби пълнокръвен образ. Затуптя.

3. След броени дни, на 9 март, предстои премиерата на албум с ваши авторски песни и музика за пиано – „Емпатия“. Представянето, което ще бъде само с лични покани, ще протече като спектакъл с участието на български артисти. Вие ли се спряхте на конкретни изпълнители за Вашите песни и кои са те?

Да. С изключение на двама изпълнители, които са избор на Игор Марковски – продуцента на албума, ги подбрах аз, защото знам най-добре кой глас и характер ще пасне най-точно, като ръкавица на песните ми. На кой най-много ще му отиват думите ми, кой ще интерпретира най-добре музиката ми. Кой ще я направи хит. Ето, оказа се, че съм познала. Надявам се да е така и за всички останали 14 песни в албума ми. Цяла плеяда от звезди участват: Васил Петров, Мирослава Кацарова, Орлин Горанов, Еделина Кънева, Илия Ангелов, Марио Николов, Катерина Русенова, група „Атлас”, Мария Грънчарова, актьора Васил Михайлов, художника Стефан Божков и разбира се Миро.

Сред музикантите – изпълнители са: Людмил Ангелов, Борислава Танева, Илиана Селимска, Елин Колев, Анет Артинян, Веселин Веселинов-Еко, легендата Ванко Филибето, Калин Вельов, Мага и др.

С повечето от тях работя от дълги години, а с други съм приятел. Огромна роля в целия проект изигра аранжорът на по-голямата част от песните, колегата ми композитор Светослав Лобошки. Без него, албумът нямаше да има този цялостен и единен образ. Тонрежисьорът Иво Стефанов пое не по-малко трудната задача по записите и пост продукцията на албума. Всичко се случи в рамките на осем месеца къртовски труд в едно от най-модерните звукозаписни студиа в България – „Интелиджент мюзик”, на доктор Врабевски.

4. Бихте ли споделили с нас любим откъс от песен в албума „Емпатия“?

Да. Ще ви напиша припева на песента „Обичам те, защото”.

 

Обичам те, защото, без теб нависоко

не мога аз да полетя.

Обичам те, защото, ми осветяваш мрака

без страх към теб да вървя.

Обичам те, защото, без теб да обичам

не мога вече аз сега!

Обичам те, защото, тази наша обич

е съдба!

 

5. Името Ви „Вида“ се тълкува като „да бъде виден, бележит“. Какво е да израснеш с подобно име-орисия?

Откакто се помня, каквото и да направя или кажа се вижда. Не съм могла и не мога да се скрия никъде. Но, както виждате, орисията се сбъдна. От дете чаках този момент. Знаех, че ще дойде и ето, че май го дочаках.

6. Вие сте композитор, умеете да изработвате и бижута от сребро и камъни. Какви други пътеки откривате за изразяване?

Пиша. Всякакъв вид слово. Харесва ми да ползвам думите като украшения. Пиша и като журналист отскоро. Отдава ми се. Обичам скулптурата. Формите, които не говорят, но ти казват много неща. Обичам недоизказаните мисли. Енигмите. Метафорите. Вълшебствата.

7. През 2012 г. издавате книгата си с публицистика и стихове „Броеницата на Вида“. Определят я като „рожба на facebook”. Каква е причината за това?

Ползвам ежечасно фейсбук като дневник, приятел, събеседник, секретар, органайзер… Там си пиша текстовете и стиховете. По-лесно е. Оформям си ги, а платформата ги пази стриктно и във всяко време, в което ми потрябват, мога лесно да ги открия, редактирам, споделя или заключа. Зависи от настроението ми. Приятелите ми там са първите ми критици. Така стана и с книгата. Дългогодишният ми приятел Игор Марковски хареса написаното от мен и го издаде в една уникална по рода си книга. Същото направи и сега с песните ми. Албумът „Емпатия” няма равен на себе си. Сами ще видите. Живота ме среща с много добри хора, които обичат да дават така, както им давам и аз… Винаги има равновесие в природата.

8. Вие сте от Пловдив, живели сте в София, а днес сте в Атина. Навсякъде ли творите с лекота?

Творчеството не се влияе от географските ширини, а талантът – от климатичните условия. Те са даденост, които обаче без денонощен труд се изпаряват, а трудът може да се упражнява навсякъде по света. Стига да имам едно пиано, лист хартия и молив, не ми трябва нищо друго. Е, разбира се и тишина. Тишината е от особено значение при творците, за да можеш да изпаднеш в близко на медитацията състояние и да уловиш неуловимото. Аз съм космополит. Където и да ме оставят се адаптирам без проблем.

9. Споделяте, че думите са заредени с много енергия и трябва да се употребяват внимателно. С кои предпочитате да започнете деня си?

„Здравей! Добро утро! Обичам те! Добре ли спа? Какво красиво сънува? Имаш ли нужда от мен?”… ето тези думи ползвам сутрин.

10. Бихте ли довършили изречението:

„Тук съм…и те галя по косите. И целувам по стъклото, твоите устни от мъгла. Ти си тъй неуловима, падаща звезда. В миг усещам, как те имам аз – в пареща сълза.” – това е част от текста на песента ми „Устни от мъгла” в изпълнение на Васил Петров преди много години и асоциативно, веднага се появи пред очите ми.

• 
• 
• 
• 
• 
•