Тук сме

Лица и истории

  • Лица
  • Истории
    • Дара и Пан
    • Истории от Варна
  • Урокът
  • За „Тук сме“
    • Визитка

Бъдещето в чаша турско кафе с шуменската фамилия от миналото Верби

„Нека бъдещето е съобразено с твоите желания”

С тези думи гадателят започва своята малка ориенталска магия. Поглежда в чашката, в която само до преди малко е имало турско кафе – ситно смлени, точно преди приготвянето, зърна, с малко захар, може би подправки, като карамфил, кардамон, канела, шафран, сол, черен пипер, и вода в медно джезве, поставено върху горещ пясък. Напитката не трябва да кипва. Майсторът разбира, че е готова по цвета на пяната, която се надига – първоначално тя е яркожълта, но щом стане наситено кафява – турското кафе е готово за сервиране. Джезвето се разклаща с няколко кръгови движения преди да се разсипят напитките във филджани – малки чашки за кафе без дръжка. Приказката в Шумен била, че жената и чашата за кафе се подхващали по един и същ начин – отдолу. Неслучайно в кафенетата някога ходели само мъже. Там четели пресата, разисквали важните въпроси и… явно не пропускали да се пошегуват.

„Не вярвай на това, което казва утайката от изпито кафе, но не се лишавай от възможността да прочетеш бъдещето, доколкото можеш“

Турското кафе на пясък пристига с чаша вода, в която е потопена лъжичка с бяло сладко. Бялото сладко се прави от захарен сироп, а по времето на фамилията Верби в Шумен то идва директно от шекерената работилница на братя Мокреви на ул. „Васил Левски“.

Турското кафе се пие бавно. На двора, на маса под дебелата сянка на дърветата.

Препоръчително е да се пие в компания, сред разговори, а не в мълчание. И, когато е изпита и последната глътка, чашката се завърта от дясно наляво три пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка. После се обръща върху чинийката. Изчаква се 3 минути. След това чашката се вдига и е време събеседникът да надникне в нашето бъдеще.



Какво показва утайката?

В къщата на д-р Верби на ул. „Цар Освободител“ 154 в гр. Шумен ще ви научат… или поне ще получите указания.

Ето един кратък наръчник:

  • буквите се тълкуват като инициали на хора
  • числата са символ на времето – ако са малки, показват събитие до дни, ако са големи – месеци и години
  • автомобил, влак или самолет показва път
  • ангелът е за неочаквана радост и добри новини
  • барабанът значи, че най-доброто предстои
  • бебето е символ на сериозни грижи
  • бялото петно е радост
  • везните са спор – ако са балансирани, ще има справедливост
  • венецът е за голям успех
  • виелицата вещае богат живот
  • въпросителният знак е за съмнение
  • вулканът показва емоции извън контрол
  • главата се тълкува като тежки, надвиснали мисли
  • гората е стремеж към върха
  • гълъбът носи добра вест
  • дъгата вещае опасен враг
  • дървото е символ на успех
  • жабата вещае промяна на мястото за живеене
  • жена или мъж носят със себе си искрена, силна любов
  • заекът е за страх
  • звездата е за добро здраве
  • змията е враг
  • камбаната носи вест за сватба
  • квадратът е за щастлив живот
  • ключът отваря всички врати
  • корабът вещае промени
  • короната ще донесе наследство
  • котката предупреждава, че приятел ще ни предаде
  • кръгът е за запознанство
  • кръстът е брак
  • кучето е вярност
  • лебедът са неочаквани пари
  • насекомото са малки грижи
  • обувката показва добри чувства в съседите
  • оградата е за пречки от всички страни
  • пеперудата носи любовно писмо
  • слонът е сила и могъщество
  • червеят е малък неприятел
  • отвореният чадър се тълкува като защита
  • черното петно е за ядове



Какво знаем днес за Верби?

Нека да започнем първо от мястото – днешната ул. „Цар Освободител“ 154 през 19 в. е ул. „Араста“. Улицата с душа, улицата на богатите, улицата на успешните – мястото, където всеки иска да бъде.

Още от 1768 г. Араста чаршия е едно от най-оживените средища на културен и търговски живот. Тук са шуменските богаташи, както и няколко гръцки фамилии. Имало е хан, в който е нощувал и Левски.

Тук е първата българска община в града, тук възниква едно от първите читалища в страната (при това именно в кафене, Кавръковото кафене, по идея на Сава Доброплодни, където се играе първото българско театрално представление). Тук са едни от най-модерните за времето хотели, аптеки, занаятчийски работилници, книжарници, кафенета. Това е улицата на предприемачите, търговците, първите театрали, педагози, музиканти, кметове, министри…

И точно тук, насред този елит и просперитет, шуменският търговец хаджи Верби строи през 1883 г. къща за сина си д-р Евтим Верби.

По това време Шумен е утвърдено икономическо и културно средище с високообразована за времето си интелигенция. Много шуменци учат в Италия, Австрия, Германия, Русия, Румъния. Западноевропейската култура навлиза все повече в шуменския бит. Един аксесоар започва шумно да говори от името на собственика си. Джобният часовник. В края на 19 в. мъжът от шуменския елит задължително носи джобен часовник с ланец.

„Той манифестираше своето достолепие и богатство всеки летен следобед. Пиеше кафето си на стол… с нарочно разкопчано сако, изпод което надничаше златният ланец на часовника“, спомня си арх. Здравко Пеев.

Любопитен факт е, че в Историческия музей в Шумен се съхранява стенен часовник от дома на Владимир Василев Верби. Но още по-любопитното е, че този представител на фамилията Верби заминава за Африка като част от църковно мисионерско общество и е първият бял заселник в колониална Кения.

Обратно към къщата на ул. „Араста“. Хаджи Верби я строи за нуждите на своя син – санитарния доктор Евтим Верби.

Реставриране на къщата през 80-те години на 20 в.

Евтим се ражда през 1850 г. Учи в Роберт колеж в Цариград, след което заминава за Англия. През 1878 г. завършва образованието си в Медицинския факултет на Атинския университет. Връща се в България и започва работа като вонен лекар. През 1908 г., в рамките на половин година, Евтим Верби е кмет на Шумен.

Евтим Верби е женен за Василка, с която има 4 деца. Едно от тях е д-р Петър Вербев.

Петър се ражда през 1891 г. Той е второ дете в семейството. Завършва основното си образование в Шумен, след което родителите му го изпращат да учи във Варна. Завършва медицина в Харков. Получава Рокфелерова стипендия и заминава да учи в Америка. Завръщайки се в България, издава множество малки информационни брошури със съвети за борба с различни болести. Д-р Верби създава първата в страната Катедра по епидемиология, към Софийски университет, през 1950 г. и самият той е ръководител до 1960 г.

Още през 1937 г., в здравната брошура „Що е то заразна болест?“ д-р Верби дава всички онези съвети, които ни се наложи стриктно да спазваме по време на пандемията.

„Имунитетът никога не е вечен“, пише той.

Докато днес пием бавно и спокойно турско кафе в двора на къщата, можем ли да си представим как в началото на 20 в. стопанинът на този дом е викан по спешност в цялата страна? Всеки път щом някъде избухне епидемия от морбили, коремен тиф или малария, той е човекът, изпратен да „потуши пожара“. А прекрачи ли обратно прага на двора, винаги, без изключение, първо съблича връхната си дреха, изтупва я добре, след това веднага влиза в банята и чак тогава отива при семейството си. Съпругата му, която също е лекар, никога не го укорява, че се бави твърде много преди да ги види.



„Каквото и да става, приемам всички предсказания“

Ритуалът по пиенето на турско кафе може да ни покаже много. Дали сме в мир със себе си, дали можем да останем спокойни за един час, дали сме попаднали в добра компания, дали имаме какво да си кажем, оставили телефоните настрани, дали усещаме духа на стария Шумен, дали виждаме посоката в нашето бъдеще?

А какво ще покаже утайката – това е само черешката на тортата.

Ако имаме късмет, ще седнем в компания, която се надпреварва кой по-напред ще почерпи с баклави този път… съвсем реален спор от съседната маса. Нямаше сърдити.



За написването на текста послужиха:

статията „Символи на времето (колекция часовници от етнографския фонд на РИМ-Шумен)“ на Ирина Витлянова, публикувана в Известия на Историческия музей – Шумен, 2019 г.

„Спомени на шуменци за една отминала епоха (интервюта и бележки на Георги Джумалиев)“ на Димитър Стойков, публикувана в Известия на Историческия музей – Шумен, 2019 г.

https://bnr.bg/shumen/post/101231224/na-kafe-vav-vazrojdenska-kashta

https://shumenstories.com/%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b0/%d1%83%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0/

https://bnt.bg/news/lyubopitni-fakti-ot-istoriyata-na-petar-verbev-v319217-305587news.html

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BC_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B5%D0%B2

https://www.mehmetefendi.bg/bg/article/5-9/gledane-kafe.html

  • About
  • Latest Posts
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Latest posts by Пламена Маркова-Колева (see all)
  • Как Елфът на рафта превърна едно семейно начинание на кредит в компания за милиони? - 24.10.2026
  • „Вода за цветята“ на гробището за погребани тайни на Валери Перен - 26.09.2026
  • MATCHITA – минимализъм по японски с българско вдъхновение - 16.08.2026

Сподели

  • Share on Facebook (Opens in new window) Facebook
  • More
  • Share on X (Opens in new window) X

Related

21.06.2025 Пламена Маркова-Колева

Post navigation

Мълвата гласи, а Чък Норис твърди… 12 „факти“ и истории → ← Удоволствието да гледаш Радина Кърджилова във филма „Анна“
Съдържанието е авторско. Забранено е използването, без писмено съгласие на Тук сме | Тук сме работи сDream Way
Loading Comments...

You must be logged in to post a comment.